Днес растенията, отглеждани в градината, са многобройни. Някога те са се разпространявали чрез пътешественици и войници, по-късно чрез специални експедиции, а през последните два века чрез ботаническите градини, научни институти и търговски фирми. Най-голямата част от растенията, отглеждани в Европа, произхождот от Средиземноморската област. След това следват цветята от Южна Америка, Северна Америка, Южна Африка, Централна Америка, Индия, Западна Европа, Югоизточна Азия, Централна Африка, Предна Азия и Кавказ.
Растежът на цветята и техния цъфтеж зависят до голяма степен, както от наследствеността, така и от външните условия, температурата на въздуха и почвата, осветлението, вл ажността на почвата и въздуха, възрастта на растението, багрите на листата и др. Изискванията към осветлението са различни. Едни от цветята се развиват добре на слънце, други на полусянка, но има и такива, които предпочитат сянка; едни от цветята цъфтят през лятото, когато дните са дълги, други през късите есенни дни, а трети цъфтят еднакво добре от пролетта до падането на есенните слани.
Едногодишните цветя (кларкия, годеция и др.) и двугодишните цветя (незабравки, едроцветни теменуги и др.) се отглеждат от семена. Многогодишните се размножават чрез семена и по вегетативен начин.
Едногодишните растения, които издържат на студ, се засяват през пролетта, а може и предишната есен направо на мястото, където ще се отглеждат. Някои семена се засаждат в лехи – алисиум, кларкия, центаурея, подеция и нигела и през май се разсаждат. Има едногодишни растения, които са полуиздръжливи на студ и се засяват рано напролет в лехи, отглеждат се под стъркло и се разсаждат в края на май, началото на юни – импасианс, тагетес, лобелия петулия, бегония и салвия.
Семената на двугодишните цветя (теменуга, незабравка, силен и др.) се засяват през лятото в градината, на полусенчесто място. Растенията се пикират рано също на полусянка и през октомври се засаждат на постоянно място. Някои започват да цъфтят още от първата есен.
Многогодишните градински цветя се засяват през април, май в наторена градинска леха. Когато разстенията поизраснат, те се пикират на 10-15 см. разстоянние и през есента се засаждат на постоянно място. Те започват да цъфтят от втората година.
Едни от многогодишните разстения, наречени, бордюрни, са издръжливи. Листата и стъблата им умират през зимата, а през пролетта се появяват нови като малко от тях остават вечнозелени. Някои от тези цветя издържат няколко години, но по-голяма част трябва да се вадят и да се разделят на всеки няколко години. Въпреки това, те постоянно обитават в градините. Други многогодишни растения, наречени деликатни, не издържат на студ. През зимата те трябва да презимуват на закрито и след това да се върнат в градината, когато няма опасност от слана. Пеларгониумите се държат под стъкло като зелени растения, далиите се съхраняват като грудки, христемите като коренища.
Някои от луковичните растения са постоянни обитатели на градината. Те цъфтят години наред там, понякога се разпространяват и образуват големи туфи, които могат да се извадят и разделят, ако пречат на останалите растения. Постоянно обитават в градините минзухара, кокичето и нарцисите. Останалите луковици се отглеждат в градината за определен период от време. След прецъфтяване се изваждат и поставят на закрито в състояние на покой, докато дойде време на засаждане – глазиола, грудкова бегония или лале.
Какви са общите изисквания при засяването?
Преди засяването повърхността на почвата се изглажда и леко се притиска с цел семената да застанат на еднаква дълбочина. Докато засяването в съдове се извършва разпръснато, засяването в градината – на редове или гнезда. Семената се заравят плитко . много ситните семена се засяват в съдове и не се покриват с пръст, а с тъмна хартия, която се вдига след поникването.
Семената се засяват във влажна почва или след засяването се поливат, защото в началото те поемат, голямо количество вода, без която не могат да покълнат.
Какво трябва да знаем за поливането?
Нуждата на растенията от вода не е постоянна. От най-много вода те се нуждаят преди поникването на семената и по време на цъфтенето, а най-малко през време на почивката. Обаче нуждата от поливане зависи до голяма степен от вънншните условия и на първо място от температурата на въздуха и наличността на вятър. Най-добър показател за нуждата от вода е състоянието на влагата в почвата. Когато се вземе част от пръстта и се стисне с ръка, ако тя след отварянето на ръката не се разсипе, влагата в почвата е достатъчна. Ако пръстта се разсипе, цветятя могат да се полеят веднага или на следния ден. Такова проверяване на влагата в почвата е необходимо, защото недостатъчната влага пречи на нарастването, а излишната влага е опасна.
През лятото градинските цветя трябва да се поливат през хладните часове, защото силно нагрятата почва се изпарява бързо, а горещите пари повреждат растенията.
Отглеждането на цветята в градината е свързано с много радост, но също и с много грижи –да се окопават, да се изрязват, преместват, поливат… Те не само украсяват градината, дома, но и се използват по различни поводи –празници, годишнини, рождени дни… Вашата градина може да стане още по-красива, ако се добавят към нея и рисувани камъни, които са много търсени в други държави. Много хора и у нас започнаха да проявяват интерес към тях. Ако са рисувани с качествени бои и лакирани, те могат да устоят на всякакви температурни влияния. И през зимата вашата градина може да изглежда красива с рисувани камъни.
