Когато децата се борят с тревожност и хронично безпокойство, дори и най-добрите родители могат да подпомогнат негативния цикъл и да увеличат тревогите на детето.
Основната грешка, допускана от мама и татко, предчувствайки страховете на техния малчуган, е да споделят с него три тривиални думи:
„Не се тревожи.“
Бум: детето се чувства неразбрано, защото не знае как да спре да се тревожи.
Днес ще споделя трите най-важни поведения, които децата биха искали техните родители да избягват…
1. Не елиминирай причините за страховете
Целта не е да елиминираме безпокойството, а да помогнем на детето да овладее емоциите си.
Никой от нас не иска да види детето си тъжно, но най-добрият начин да му помогнем, не е като премахнем причините, а като го научим да приема своите страхове.
Ние искаме те да възприемат събитията колкото се може по-реалистично, дори когато се тревожат. В резултат на това, безпокойството ще намалее или ще престане напълно след известно време.
Когато помагаме на децата ни да избягват нещата, които ги притесняват, това ще им помогне да се почувстват по-добре за известно време, но ще подкрепи безпокойството занапред.
Благодарение на наръчника, децата ще прекратят цикъла на безпокойство и ще се научат да управляват ежедневните трудности в училище, навън и у дома.
Ако по време на неприятна ситуация едно дете се разплаче, не с цел манипулация, а по-скоро защото се е разстроило и родителите премахнат дразнителя, то ще затвърди поведението и ще съдейства склоността да се повтаря отново и отново.
Споделяй позитивни – но реалистични – очаквания.
Не можеш да обещаеш на едно дете, че неговите или нейните очаквания са нереалистични – че то няма да падне, че няма да се провали на теста, че ще се забавлява докато играе навън, че някое приятелче няма да му се изсмее в лицето.
Но… можеш да се опиташ да изразиш убеждението, че всичко ще е наред, че то ще се оправи и че, след известно време, безпокойството му ще спадне. Това му дава убеждението, че твоите очаквания са реалистични и че няма да го помолиш да направи нещо, с което не би могло да се справи.
2. Не задавай въпроси, насочващи към страховете
Насърчавай детето си да споделя своите чувства, но избягвай да питаш насочващи към проблема въпроси от сорта на:
– „Безпокоиш ли се за престоящия тест?“,
– „Страх ли те е от това дете?“
За да избегнеш постоянния цикъл на безпокойството, питай въпроси от рода на:
„Как се чувстваш по отношение на това приятелче?“
Уважавай чувствата, но в същото време насърчи детето да ги поставя под съмнение.
Важно е да разберем, че приемането не винаги означава съгласие.
Ако едно дете се ужасява от това да отиде на лекар, е важно да го изслушаш и да му съчувстваш; да му помогнеш да разбере, че то може да се справи със страховете си.
Посланието, което искаш да предадеш е:
„Знам, че се страхуваш, и това е напълно нормално, но аз съм тук и ще ти помогна да се справиш.“
Също може да ти е от полза статията: Личният контакт с детето
3. Не насърчавай страховете
Това, което не е добре да казваш, с подрепата на определен тон или език на тялото, е:
„Може би това е нещо, от което наистина ТРЯБВА да се страхуваш.“
Да предположим, че детето има страх от кучета. Следващият път, когато то се намира около куче, можеш да се притесниш и без да искаш да му кажеш, че то трябва наистина да се страхува.
По подходящото поведение е да насърчиш детето си да толелира страховете, не да ги активира.
Накарай детето си да разбере, че оценяваш неговото старание да се справя със страховете.
Имаш още идеи? Сподели ги в секцията за коментари по-долу…
Свали този безплатен ресурс и помогни на децата да се справят с натрупаните емоции на гняв, страх, тъга или тревожност!
2 коментара