Има ли проблем в комуникацията между родителите и децата? На какво се дължат те?

Съгласно научни данни, дефектите в общуването са възможно най-често срещаната причина за семейни разногласия (Collins G., 2007). В разпадащите се семейства 77% от съпрузите посочват като първопричина трудностите в общуването. За сравнение, проблемите в сексуално отношение са посочени само от 38% от съпрузите (Макдауел Д., 1996). Трудностите в общуването засягат особено децата-тийнейджъри, предвид нормативната криза, в която се намират.

Там, където има добра и ясна комуникация, където родителите и децата дискутират проблемите си, трудностите намаляват.

Разумните родители преминават на принципа на по-равностойно положение, все повече преговарят, но същевременно не позволяват на юношата да надделява. Той трябва да се пита: „Къде отиваш”, „какво ще правиш”? „С кого ще се прибереш”…

Практиката показва, че причините за проблеми с децата-тийнейджъри често са разстроените взаимоотношения между съпрузите. Всеки тийнейджър има нужда от родители, чийто брак е изпълнен с разбирателство, взаимно уважение и любов.

Така че главната задача на родителите – да създадат едно сплотено и щастливо семейство. Първата задаче тук е изграждането на добри отношения между самите съпрузи и чак след това изграждане на едни доверителни, изпълннени с любов и приемане отношения между родители-деца.

За съпрузите е изключително важно да осъзнаят колко е важна сърдечността и доверието в техните отношения, защото именно те ще бъдат основата на доверителни отношения и на близост с техния тийнейджър. Защо това е толкова важно? – На тази възраст децата-тийнейджъри се връщат назад със сърцето си и преживяват наново всичките конфликти, които някога са срещали в живота си, особено минали конфликти с родителите.

Кога най-често губим връзката с детето си и то спира да ни се доверява?

Причините детето да не се доверява на родителите си трябва да се търсят много по-назад, още в детството. Оставено от ранна възраст в детска градина, а преди това – в детската ясла, детето преживява незаличима травма. Още тогава, в тези важни начални години, връзката между майка-дете става несигурна и непълноценна. С други думи, каквото се фотографира в детството, това се разпечатва в тийнейджърската възраст. Пълноценното време и тясната връзка между майката и детето до 6-год. възраст е основа на едни добри отношения в по-късна възраст.

Тинейджърската възраст ли е най-критичната в това отношение?

В юношеската възраст тийнейджърът се подготвя да стане възрастен човек, да се отдели от родителското семейство и да стане самостоятелен. В обществото се говори много лошо за тийнейджерите: „пере ги пубертета”, „друснал ги е хормона” и т.н. Истината е, че голяма част от юношите не влизат в дълбоки конфликти с родителите. Това показват изследвания с големи извадки в САЩ, Англия и България.

Тази възраст е критична, защото през този период тийнейджърът си задава най-малко 4 важни въпроса, на които отчаяно търси отговор:

  • „Кой съм аз?“ На по-ранен етап, децата се идентифицират с родителите си, братята и сестрите, но през пубертета започват да имитират възрастни, на които се възхищават и които често са техния ”кумир”. Късният пубертет е едно време, през което те търсят да открият себе си.
  • Как да живея заедно с другите?“ (изграждане на близки отношения, как да се впише в обществото, да разкъса близката връзка „родител-дете” и да получи по-голяма независимост от тях)
  • „Къде ми е мястото” – избор на професия,
  • „В какво вярвам?” Те търсят идеал, задават трудни въпроси относно вярата, религията, подлагат на съмнение авторитетите, които определят „кое е добро и кое е лошо”. Накрая техните възгледи за света и за вярата в Бог не са толкова далеч от вярванията на родителите, колкото родителите може би са се притеснявали.
Opt In Image
ТОТАЛНА РАЗПРОДАЖБА!
Наваксай с пропуснатите обучения през годината!

 

 

 

 

 

Тинейджърите днес различават ли се от тези от предишните поколения?

Струва ми се, че днес е много по-трудно да отглеждаш деца и особено да възпитаваш тийнейджъри. Още от една ранна възраст детето се откъсва от семейството (тръгва на ясла, детска градина, а после и на училище) и през по-голямата част от времето то се намира под влиянието на чужди хора: възпитатели, учители, връстници, съседи, телевизия, интернети и компютърни игри.

В България се копира Западния културен модел. Много хора вече не смятат въздържанието от сексуални контакти преди брак за нещо свято и почтено. Семействата, които възпитават децата си на подобни ценности, са под атака на държавните политики. В училищата се раздават презервативи и, естествено, момчето престава да мисли за предстоящото контролно, а къде и с кого да използва тези „гумички”. Същото се отнася и до „нормализирането” на хомосексуалните отношения, наркотиците, проституцията. Тези изкушения са вповече за един подрастващ младеж.

Дали тийнейджърите се различават от тези от предишните времена? Още мъдрият Еклесиаст е казал: „Не думай: „защо предишните дни били по-добри от сегашните?“, защото не от ум питаш за това” (Еклесиаст 7:10). Проблеми винаги е имало, само че може би не са били толкова глобални, колкото са днес, благодарение на технологиите.

Кои са най-често срещаните проблеми с деца в тази възраст?

Търсенето на психологическа помощ е изключително важен момент, ако родителите забелязват, че нещата излизат от контрол с техния тийнейджър. Не случайно, най-търсените фрази, чрез които посетителите попадат на моя сайт, са: „проблеми с тинейджъри”, „психология на тинейджъра”, „общуване с тинейджъра” и др. Имал съм пациенти, които не са прочели нито една книга за брака и за възпитанието на децата, преди да дойдат в кабинета. Хората днес учат по 15-20 години, за да придобият професия, която ще работят още 20-30 години, но не отделят нито час, за да се подготвят за брак или родителство, което оказва влияние върху целия техен живот и бъдещите поколения.

Имал съм и друг случай на майка с две деца, която се консултира при мен във връзка с по-големия син. Той беше в късния пубертет и пушеше марихуана. Тази майка имаше нужда най-вече от психологическа и духовна подкрепа. Нерядко в такива случаи родителите са склонни за всичките проблеми на своя тийнейджър да обвиняват себе си. Това е неправилно. Дори в християнската вяра Бог, който е пример на идеален Баща, е имал синове, които са се разбунтували против Него („Чуйте, небеса, и дай ухо, земьо. Защото Господ говорил, казвайки: Чада отхраних и възпитах; Но те се разбунтуваха против Мене.” Исая 1 гл.2 ст.).

Пубертетът се проявява по различен начин при момчетата и момичетата. При момичетата ли има по-голяма опасност да се затворят в себе си и да спрат да споделят и да крият от родителите си?

Като цяло, за по-голямата част от тийнейджърите е свойствено затварянето в себе си, особено през ранното юношество. Тогава те споделят повече със своите връстници и все по-малко със своите родители. Има и още един факт: темпераментът на човека изиграва също своята роля. Интровертите са по-склонни към затваряне в себе си и към депресии, а екстравертите – към агресия.

Интересни са половите различия при тийнейджърите. Момчетата обикновено са по-буйни в тази възраст, отколкото момичетата. Те могат да се опитат да премахнат симптомите на депресията с крадене, лъжа, сбивания или чрез други антисоциални действия.

Момичетата се опитват да излязат от състоянието на депресия чрез по-малко буйни начини, но в резултат на вредното влияние на медиите, насаждащи култа към силата, тяхното поведение започна да се променя в последните години. Често момичетата се опитват да се справят с депресията с помощта на безразборен секс.

Страданието, причинено от депресията, намалява по време на физическата близост. Тези взаимоотношения обаче свършват и тогава нещастните деца се чувстват още по-ужасно. Те са още по-потиснати отпреди, тъй като мнението им за себе си рязко пада. Депресията и ниската самооценка често са причина за това, момичето да не се грижи много за избора на партньор.

Започвайки от пубертета, общата самооценка на момичетата е съществено по-ниска от тази на момчетата. В редица изследвания е установено, че самооценката на момичетата по-силно корелира с оценката на привлекателността на тялото, отколкото с неговата ефективност. При момчетата е обратно – водещ критерий за самооценката е ефективността на тялото.
За да бъде по-отворено за разговор с родителите си е много важно безразделното внимание от страна на бащата към момичето през пубертета

Какви са нещата, които ги тревожат?

Според много психолози проблем №1 в тийнейджърската възраст е самооценката: от кого е приет, от кого – не? Защо е ценен и ценен ли е изобщо?

Другото нещо, което ги тревожи, са конфликтите в семейството. Конфликтите на родителите отиват в кръвта на детето. Нагледен пример за това е покачването на кръвната захар у детето, което наблюдава зад едностранно стъкло как се карат родителите му. Ако има конфликти в съпружеската субсистема, те не бива да се пренасят в родителската субсистема.

Никога не бива да подронват авторитета на другия родител и да не се критикува другия родител пред децата. Това води до синдром на отчуждаване на детето от този родител. То може да започне дори да мрази част от себе си.

Opt In Image
ТОТАЛНА РАЗПРОДАЖБА!
Наваксай с пропуснатите обучения през годината!

 

 

 

 

 

Как един родител да подходи, ако вижда, че детето му има угрижен вид, но не иска да разговаря за това?

Необходимо е родителите на такова дете да се въоръжат с голямо търпение и с още по-голяма любов, да се отнасят с голямо разбиране. Периодът на пубертета е достатъчно сложен и изпълнен със стрес. Родителите могат да причинят още по-голям стрес, карайки своя тийнейджър на всяка цена да разговаря с тях. Но в същото време родителите добре е да бъдат редом до него. Те могат да му кажат: „ти можеш да разчиташ на мен. Разкажи ми какво се случва с теб през последната 1 седмица?”

Родителите трябва да бъдат редом до него. Те могат да изберат ден, в който заедно да излязат отвкъщи и да обядват навън, например: баща и син, майка и дъщеря. Нека да оставят останалите членове на семейството вкъщи.

В случай на съмнение за депресия наложително е да потърсят специализирана помощ и да се обърнат към клиничен психолог.

Как да подходи, ако забележи по-различно притеснително поведение – прибиране късно, неподходяща компания, цигари?

Известният американски психолог Джеймз Добсън казва за пубертета, че е „възраст, през която момичетата започват да се пудрят, а момчетата – да пушат”.

Важно е какво поведение родителите ще награждават, а кое – ще порицават. Ограничението е също вид наказание. Родителите са тези, които могат да предложат алтернативно поведение. Те казват на детето: „с тези хора няма да се водиш”. „Ами с кои тогава?” – детето пита себе си. Важно е родителите да помогнат в избора на по-добра алтернативна компания.
Друг метод, който може да помогне на родителите е да обвържат поведението на детето с желани и нежелани от него последъци. „Ти полагаш много усилия в спорта и постигаш добри резултати, но същевремено с пушенето разрушаваш здравето си. Ти отсичаш клона, на който си седнал”.

Забраните пречат или помагат в такива моменти?

Забраните трябва да присъстват. Тийнейджърът, в пълния смисъл на думата, вече не е дете, но още не е и възрастен. Но забраните трябва да се съпровождат с голяма доза подкрепа и отзивчивост.

Някои учени разграничават четири родителски стилове: авторитетен (високи равнища на взискателност и отзивчивост); авторитарен (високо ниво на взискателност и ниско на отзивчивост), угаждащ/разрешаващ (ниско ниво на взискателност и високо на отзивчивост) и безразличен/невключен (ниски равнища на взискателност и отзивчивост) (Maccoby & Martin, 1983).

Под отзивчивост авторите разбират откликване, приемане и чувствителност към нуждите на детето, изразяване на родителска любов, сърдечност, топлота, недвусмислено общуване, фокусирано върху личността, а не върху приписваните роли.

Взискателността включва последователно и настойчиво предявяване на изисквания към детето, както и ясно заявени очаквания, дефинирани отговорности и надзор, последователно дисциплиниране (положителни и отрицателни подкрепления, произтичащи от действията на детето, а не налагани произволно), конфронтация (взискателните родители предявяват изисквания и контролират изпълнението им, дори с цената на противопоставяне и конфликт с детето). Конфронтацията обаче е конструктивна , когато родителите обясняват причините за своите изисквания, са подкрепящи и чувствителни.

Значителен брой изследвания потвърждават хипотезата, че децата на авторитетните родители имат най-добри показатели по редица параметри на психосоциалната адаптация и по-рядко употребяват дрога.

Доколко са удачни разговорите „като приятели“?

Поради самота, неудовлетвореност, депресия или други проблеми самотните родители (това се случва по-често в непълни семейства) не могат да не се отнасят към своите деца-тийнейджъри както към свои връстници. На тях им се иска да си споделят личните проблеми, които един тийнейджър още не може напълно да осмисли. Тези родители се опитват да станат „най-добрия приятел” на своето дете, вместо да изграждат нормални отношения с него.

Родителят преди всичко е родител, а не приятел за детето.Той трябва винаги да има повече власт от детето. Родителят не може да бъде най-добрият приятел на един тийнейджър. Младежът трябва да развива приятелство с връстниците си. Ако това не се случва, детето трудно се автономизира (се отделя).

„Аз винаги се съветвам с детето”. В късната тийнейджърска възраст това е допустимо, но в началото на пубертета родителите могат да направят детето отговорно за нещо, за което то още няма достатъчно сили.

Задължението на всеки родител, освен да обича и да се грижи за своето дете, да бъде и авторитет за него.

Как да накараме тинейджъра да ни допусне в неговия кръг на доверие?

Съществуват най-малко 4 начина, които могат да помогнат на родителите в този случай:

Безусловна любов. Една от основните причини възрастните да не могат да проявяват любов към подрастващите е в незнанието на разликите във възприятието на света от възрастните и от тинейджърите. Проблемът е в това, че тинейджърът оценява хората според тяхното поведение. Възрастните, от своя страна, преди всичко се ориентират по думите.

Д-р Рос Кемпбел в една от книгите си „Как да обичаме своя тинейджър” дава следният пример за това. Мъжът, който е заминал в командировка може лесно да зарадва своята съпруга, просто като й се обади и каже: „Скъпа, обичам те”. Тя ще бъде на седмото небе от щастие. Обаче, ако той ще повика 14-годишния си син на телефона и му каже: „Аз искам само да ти кажа, че те обичам”, – синът му най-вероятно ще свие рамене и ще отговори: „Добре, но все пак, защо се обаждаш?”

Виждате ли разликата?

Тинейджърът оценява постъпката, възрастният – думите. Да обичаш тийнейджърите и да имаш сърце за тях е прекрасно. Но това е недостатъчно. Да говориш на тинейджъра за своята любов е чудесно, и това трябва да го правим. Но и това е малко за тинейджъра да знае и почувства, че е обичан. Ние трябва да изразяваме своята любов още и чрез постъпките си, тъй като той ще се ориентира преди всичко по тях. Само тогава тийнейджърът ще разбере вашата любов към него чрез това, което говорите и това, което правите. Но действията имат за него първостепенно значение. Той обръща внимание на постъпките.

Внимание. На тийнейджърите задължително трябва да им се показва, че те са особени. Това много рядко се прави, но само ако хората знаеха, как се променя един тийнейджър, когато се почувства особен! Това повишава неговата самооценка и подобрява взаимоотношенията му с другите хора. Най-добре може да му помогне да се почувства такъв е нашето внимание. Лошото поведение на тийнейджърите, безнравствените постъпки и чувството за малоценност – всичко това е резултат от отсъствието на най-ценното и важното за тях – пълното и цялостното внимание към тях от страна на родителите или значими възрастни.

Тук аз бих препоръчал на родителите да имат разпределено време за всяко едно от техните деца. Най-добрият начин да обърнеш пълно внимание на тийнейджъра е като си разпределиш плановете така, че да включиш в тях определени часове за прекарване на време насаме със всеки един от възпитаниците. Възможно на вас да ви се струва прекалено сложно това. Да, наистина е сложно. Но вие нали искате да влезете в техния свят, в техния кръг на доверие. Но това става не толкова бързо, щрак – и готово! Това изисква посветено време с пълно внимание към тях.

Общуване и прекарване на пълноценно време с детето.

Зрителният контакт е особено важен в работата с тинейджъри. Сърдечният и настойчив зрителен контакт е важен не само за подобряване на вашето общуване, но и за задоволяването на емоционалните нужди да тези млади възрастни. Помнете, че колкото по-добре успявате да изразите любовта си и уважението с поглед, толкова повече вашите възпитаници-тинейджъри ще се чувстват емоционално сити.

Тийнейджърите трудно могат да подържат зрителен контакт. В един момент те отчаяно търсят погледа ви, минута по-късно буквално се стремят да го избегнат. Това непостоянство е резултат главно от начина, по който членовете на семейството му контактуват зрително помежду си. Тинейджърът запомня това, което вижда.

Помнете, че когато човек е в пубертета, в един миг той се чувства четиридесетгодишен, а в друг – на пет години. Затова не бива да обърквате чувствата на един младеж в пубертета с заявлението: „Я се дръж както подобава за възрастта ти”.

Кои са най-често допусканите грешки от страна на родителите в стремежа си да предпазят децата си в тази възраст?

Впускане в словесни битки, от които излизат изтощени, без желан резултат. Гневът не променя поведението на децата. Пример: зам. директор на гимназия крещи гневно, а покрай него продължават да профучават коли. Той би ограничил скоростта веднъж завинаги, ако сложи „легнал полицай” на пътя, по който минават деца. Така той би изтръгнал волана на всеки, пренебрегнал това ограничение! Има драма, когато има сцена. В семейството сцената е семейната обстановка.

Несъразмерно наказание. Силата на наказанието трябва да съответства на провинението. Ако има несъответствие – агресия. Най-ниска агресия има в семейства с правила и където наказанието е спрямо поведението, а не личността. Трябва да има синхронност у двамата родители. Амбивалентността, когато единият родител бие, а другият го милува и го съжалява повишава тревожността и несигурността у детето. Психолозите сме забелязли, че е много наказанието да бъде предшествано от предупреждение от наказание.

Неясни правила. Това е другата най-често срещана грешка. Например, днес му дават 5 лева, утре – 20, а вдругиден – нищо. Или неясни правила относно часа на прибиране вкъщи вечер.
Липса на контрол е другата грешка. Контролът и границите създават сигурност у детето. То се чувства защитено, макар и привидно да се бунтува срещу всякакъв родителски контрол.

Възпитвайки тийнейджър родителите трябва да имат предвид две неща: да предоставят нови привелегии, основани на доверителни отношения и 2. Да се убедят, че тяхното дете-тийнейджър ще се справи с всяка конкретна ситуация, преди да му се предостави свобода на действията. Има ситуации, в които родителите напълно им доверяват, защото знаят, че то ще се справи, но има ситуаци, които всеки здравомислещ човек по-добре да избягва. Дори при нас, възрастните е така. Защо да излагаме на неоснователен риск семейството си, кариерата си или духовното благополучие и да изпитваме, колко сме силни да издържим на изкушенията.

Навици като например сядане на всички заедно на вечеря, неделни разходки – важни ли са за поддържане на връзка между членовете на семейството?

Те са изключително важни! Всякакъв вид съвместна дейност е един малък празник за цялото семейство, защото стресът, забързаният живот, телевизията и интернет силно разединяват хората. Съвместното посещаване на църква и празнуването заедно на семейни празници сплотяват семейството и осигуряват добра защита срещу негативното влияние на улицата и средата.

Много е важна превенцията на проблемите в тийнейджърска възраст. Тя включва духовно възпитание от ранна възраст, здраво семейство от баща и майка, прекарване на повече пълноценно време с децата. Според психолозите оптимална среда за възпитание и социализация на детето са семейства, в които се възпитват 3 и повече деца. В многодетните семейства децата обикновено разполагат с по-голям репертоар на социални умения, по-добри комуникативни умения и като цяло са по-грижовни и отзивчиви . Най-доброто време да започнат едни родители да се подготвят за пубертета на своето дете е десет години преди той да се настъпи.