Характеристики на тийнейджърите
Както никой друг етап от детското развитие, така и характеристиките на юношите трудно могат да бъдат сбъркани. Те:
– са изпълнени с невероятно много енергия, са развълнувани и горят от желание да постигат цели и резултати. Посвещават се на хуманни мисии, които могат да изоставят бързо;
– са хора със свои собствени ценности, идеали и убеждения (които са най-често продиктувани от влиянието на масовата култура);
– притежават изгарящ копнеж за здравословни взаимоотношения. Обичат да помагат на другите, да ги защитават, дори и в много опасни ситуации;
– имат чувство за справедливост и честност и трудно преживяват някой да ги лъже и мотае. Притежават остроумие, което често използват като оръжие;
– проявяват интерес към различни култури, страни и могат да изберат да се посветят към определена религия. Любопитни са и непрекъснато се опитват да си отговорят на въпроса “защо”;
– развиват пълноценно своите таланти и способности – писане, четене, рецитиране, спортни умения, постигайки невероятни резултати;
– обичат да слушат съвременна музика, да ходят на кино, да играят на електронни игри, да рисуват, да ходят на театър и да ценят изкуството.
Наскоро Евгени Бенбасат, изпълнителен директор на MetLife, сподели следното:
„Наистина да намериш какво тебе те пали, какво теб те мотивира да живееш и да правиш това, което правиш. И ако можеш да го свържеш с работа, това много ще ти помогне. Това, с което аз се сблъсквам, са твърде големите очаквания. Хубаво е да имаш големи очаквания и това е страхотно, защото това е двигател към успеха и те мотивира да вървиш напред, но трябва да са реалистични тези очаквания – на база това какво ти можеш да дадеш и какво компанията може да ти даде. И наистина трябва търпение. Но ако намериш това, което теб те пали, твоите умения, твоята работа ще те отличат от останалите и ще вървиш напред“
Колко важно е за младите хора!
Тийнейджърът – стремеж към независимост
Част от процеса на развитие на всеки тийнейджър е вътрешната склонност към независимост от родителите. Колкото и труден да е този етап, той представлява една важна, здравословна и необходима част от развитието му. През годините на юношеството можеш да очакваш:
– предизвикателство към родителския авторитет;
– нарушаване на правилата и границите;
– съпротивяване за изпълнение, дори и на най-незначителните задължения;
Поведението на родителя
1. Прояви максимално усилие да отсъждаш правилно при конфликтна ситуация.
2. Освободи хватката на контрола и желанието си за доминиране над тийнейджъра.
3. Продължавай да го държиш отговорен за неговите ангажименти и осигурявай необходимите последствия, но спокойно и без излишно натякване. Защитавай начина си на поведение с респект към личността му.
4. Никога не третирай тийнеджър с отношение на незнаещо дете – няма нещо, което да го обезкуражава повече.
Тъй като понятието юношество е твърде общо, коректно е да се извърши разделение на следните възрастови периоди:
- от 12 до 14 години (ранен етап на юношеството);
- от 15 до 17 години (междинен етап на юношество);
- от 18 до 21 години (късен етап на юношество).
Бихме искали да уточним, че разделението на тези фази е твърде условно, тъй като много често се случва те да се преливат. Така например, характерно е за 13-14 годишните деца, че могат да бъдат много по-зрели интелектуално или емоционално от вече завършващи училище юноши. Възможно е също и обратното, като едни от най-силните фактори в това отношение са индивидалният растеж и натискът на връстниците.
Ранен етап на юношеството
Един от периодите, изпълнени с най-много трудности в живота, е между дванайсет и четиринайсет-годишна възраст. Едно 12-годишно дете може да навлезе в периода на пубертета напълно щастливо, но същото това момче или момиче, когато навърши 13 години, извъднъж се събужда в напълно нов и различен свят, който като че ли не е виждало досега. То започва да изпитва страхове, безпокойства и е атакувано на ежедневна основа от комплекси за малоценност. Кои са характерните особености на ранния етап на юношеството?
1. Приливите и отливите на пубертета са неизмеримо резки. Това поражда вътрешни притеснения за резките физически и емоционални промени. Като се добавят и сравненията с връстниците от училище, които изглеждат вероятно по-високи или “по-умни”, появата на чувство за отхвърляне, несигурност и нежеланост е неминуема.
2. Настроението и емоциите на тийнейджърите се менят непрекъснато. Поведението на тийнейджърите наподобява до голяма степен поведението на две-годишно дете – те могат да получат почти емоционална криза, ако обстоятелствата около тях не се развиват по план. Емоционалните реакции на тийнейджърите са характерни дори и за стабилни семейства, в които досега е нямало проблеми с подобни прояви. Тези реакции могат да предизвикат и физически реакции, като болки в стомаха и главоболие, а също и умора.
3. Тийнейджърите развиват почти непреодолима зависимост от мнението на своите връстници. Те започват да се притесняват за начина, по който изглеждат; не искат да звучат “тъпо” и желаят да приличат на своите връстници. Имат проблем с прекалено чувствителна съвест и ниско самочувствие и са нетолерантно настроени срещу всеки, който мисли различно от “тълпата”. Подиграват се (понякога много жестоко) с онези, които не са като тях, особено когато се намират в група.
4. Училището не е просто място за обучение за почти всички юноши. В техните очи то се превръща в нещо като гладиаторска арена, на която се водят ежедневни битки за вътрешно оцеляване – всеки път, когато битката на арената завърши, те се прибират с въздишка у дома, само за да си починат за следващия рунд. Ако родителят не окаже подкрепа в този труден за детето момент, това може да доведе до бунтовно поведение в къщи, а също и до физически и емоционални проблеми.
5. Почти сигурно е, че през този период родителят ще бъде подложен на критика. Много тийнейджъри започват да смятат родителите си за остарели консервативни наивници и да избягват съзнателно компанията им. Родителят може да бъде подложен на критика за музиката, вкусовете или начина си на обличане. Тийнейджърът ще бъде заинтересован за репутацията си пред своите приятели. Той ще изостави играчките си и може дори да поиска от теб да не го наричаш вече с умалително име. Старай се да удържиш на изкушението на добрите стари спомени да те държат – прояви разбиране и уважение към твоя юноша, когато избере да бъде третиран като възрастен, а не като дете.
6. В периода на ранно юношество се развиват силни приятелства от същия пол, развиват се взаимоотношения с други възрастни (като учители, треньори и др.), но също и интересът към другия пол става все по-интензивен. През този период не е добре да се поощряват романтичните срещи и влюбванията. Ако тийнейджърът стане приятел с някой възрастен, като учител, например, направи всичко възможно, за да го опознаеш и не стой встрани, понеже влиянието му може да бъде както позитивно, така и опасно!
Междинен етап на юношеството
Между петнайсетата и седемнайсетата година много родители си отдъхват от предизвикателствата, изпълващи ранното юношество. Преходът към пубертета е завършил почти напълно и за всички в семейството. Ето основните характеристики на този период:
1. Юношите вече се интересуват по-малко (макар и не с безразличие) от физическите си характеристики и уменията си.
2. Характерните за ранното юношество приятелства постепенно започват да се изместват в началото от приятелства с противоположния пол. Започват и да отслабват “стадните инстинкти”, макар че зависимостта от мнението на връстниците е все още много голяма. Те стават все по-толерантни към различията в групата. Всъщност, почти сигурно е, че твоят тийнейджър ще си намери група със сходни интереси, с която ще се идентифицира.
3. Идеализмът и вярата в доброто са чести спътници на тийнейджърите – ако се възползваш от тях, можеш да им повлияеш много позитивно.
4. Конфликтите са често срещани и на тази възраст, тийнейджърите започват да се налагат с още по-голяма решителност. Ако в твоя собствен дом бушува война между поколенията или ако твоят собствен син или дъщеря започне да взима погрешни решения, помни следните принципи:
Защитавай истината! По никакъв начин не толерирай антисоциалните прояви – разрушаване на нечия собственост (включително и твоята), насилие над някого или злоупотреба с наркотици. Ако знаеш, че детето ти извършва антисоциална активност, свържи се с хора, които го познават по-отблизо и ги разпитвай за поведението му – учители, родители и т. н. Ако тийнейджърът е извършил престъпление, свържи се с полицията и не го укривай, независимо от болезнеността на подобно решение. Целта на такова действие е да го оставиш да понесе последствията от безумното си поведение и да се осъзнае.
Преодолей чувството на вина! Ако се усещаш така, сякаш си “изтървал” своето собствено дете, не позволявай чувството на вина да те завладее, колкото и основателно и реално да ти струва то. Дори и най-добре отглежданите деца могат да изкарат родителите си извън контрол, понеже всеки съзряващ мъж и всяка съзряваща жена ще направят напълно индивидуални и независещи от теб избори.
Не подценявай сериозността на ситуацията! Ако си станал свидетел на емоционални сцени в къщи, не си мисли, че това ще отшуми от само себе си. Ако е необходимо, осигури професионално съветване или психологична помощ на твоя тийнейджър.
Късен етап на юношеството
С преминаването на осемнайсетата година и навлизането в периода на двайсетте години, основната функция на родителя ще претърпи сериозни промени и той ще трябва да смени функциите си на някой, който е наблизо, дава съвети (но без да ги налага) и дори се отдръпва назад, като остава младия човек да понесе последиците от собствените си решения.
Характеристиките на младите хора след 18 години са следните:
1. Младият човек ще става все по-стабилен емоционално, по-често ще съумява да прави правилни избори, а също и ще те търси за съвет. Пред теб ще се изправи предизвикателството да се оттеглиш от трона на родителството и да стимулираш самостоятелните решения и поемането на лична отговорност.
2. Младият човек все още ще се нуждае да чува, че е приет и обичан безусловно, но заедно с това, ти трябва целенасочено да му даваш и друг тон – че твоята роля на родител вече е дошла към края си. Вероятно последните ти задължения като родител ще бъдат: да помогнеш на детето си да направи правилния избор за брачен партньор, да се развива професионално (но без да допускаш ти да направиш избора за кариера, вместо него), да харчи мъдро парите си, като си създаде навици за изработване на бюджет, а също и да изкара шофьорска книжка.
В най-добрия случай, твоето собствено дете трябва да се насочи към напускане на семейното гнездо и да започне да живее независимо. Естествено, повечето млади хора не са особено ентусиазирани да си вземат “чао” с мама и татко. Съществува и другата крайност – на мама и татко също не им се разделя с любимото съкровище (което неправилно се е превърнало в единственото нещо, за което са живяли досега).
За да бъде всичко ясно – ние не насърчаваме родителите и техните деца (ако са над 21 години) да живеят заедно. Ако все пак нямате друг избор (но ние сме сигурни, че такава възможност все пак съществува), ще трябва да предефинирате наново своите взаимоотношения:
1. Установете нужната дистанция! Не взимайте решения вместо сина или дъщеря си и не ги карайте да правят неща. Не забравяйте, че те са вече възрастни, а не деца.
2. И двете страни трябва да бъдат съгласни за съжителството – убедете младия човек, че ключът за вашата врата е привилегия за него, а не нещо, което се очаква от вас. Бъдете напълно свободни да му посочите вратата!
3. Убедете се, че младият човек е финансово независим. Той ще трябва да плаща всичките си сметки, храната и покупките, които извършва.
Безспорното влияние на телевизията, Интернет и останалите форми на електронно общуване, както и наличието на социални фактори, като дрога, алкохол и безразборни сексуални връзки, се отразяват неминуемо върху начина на мислене на тийнейджърите.
Джордж Барна е американски изследовател-социолог, който на базата на своите проучвания твърди, че съществуващите сфери на влияние, като радио, вестници, филми, телевизионни програми, Интернет и т. н., не оказват толкова силно влияние върху едно две-тригодишно дете, но след навършването на 16 години, става точно обратното – сферите на влияние имат много по-силно въздействие, отколкото самите родители. Практически невъзможно е тези сфери да не окажат влияние върху философията и начина на мислене на младия човек, освен ако не живеете в изолирана област.
Нека сега да разгледаме по-подробно сферите на влияние в живота на тийнейджърите:
Сфера на влияние 1: Връстници и приятели
Сфера на влияние 2: Музика, телевизия, видео, електронни игри и Интернет
Фактът е неоспорим – медията е една от най-силните сфери на влияние в живота на младите хора днес. Тя може да стимулира антисоциалните прояви или да насочи децата към наркотици, насилие и дори самоубийство. Текстовете на песните, бълващи безнадежност и депресия, сексуалните сцени от екрана, завладяващите електронни игри, нерядко промотиращи смъртта и убийството, както и невероятните възможности по Интернет, могат да диктуват поведението на цяло поколение.
Твоето поведение спрямо изброените медии трябва да бъде следното:
– ако тийнейджърът иска да слуша цинична музика или музика, предизвикваща към насилие, прояви нужната смелост, като го накараш да я изхвърли от къщи. Също така, постарай се да му предложиш и алтернатива – всеки стил музика предлага и алтернативни варианти с позитивни текстове.
– ако тийнейджърът иска да гледа филм, изпълнен с насилие, обясни му, че ще проучиш нещата предварително. Ако филмът е отвратителен, забрани го, но имай предвид, че има и много добри филми с инцидентни сцени, които се нуждаят от ревизиране, но иначе могат да се гледат. В най-добрия случай, гледайте филмите заедно и след това дискутирайте темата и поведението на героите.
– детето обича електронните игри, провери съдържанието им. Някои стратегически игри са много добри, но има и такива, които могат да подтикнат детето към насилие.
Сфера на влияние 3: Порнографията
Добре е да наблюдаваш какво четиво носи твоят тийнейджър в къщи. Насърчаването на четенето не означава, че трябва да насърчаваш четенето на порнографска литература или романи на ужасите, изпълнени с кръв и насилие. Имай предвид, че ако някоя книга е станала бестселър, това съвсем не означава, че е добра за четене. Предложи на тийнейджъра алтернатива, ако е решил да чете романи на ужасите, понеже това може да развинти неговото въображение в погрешната посока.
В днешно време порнографията има много по-голямо влияние върху личността, поради огромното й разпространение, още повече, че чрез Интернет тя ти идва на гости само с едно кликване на бутона на мишката. Почти всички кабелни телевизии предлагат и включването на порнографски канал, а други дори не те предупреждават.
Независимо как ще ти представят нещата издателите на “Плейбой” или “Пентхауз”, истината остава следната:
– Порнографията обезличава красотата от сексуалното общуване между мъжа и жената, представяйки го като чисто физическо (често граничещо с животинското) свързване.
– Порнографията е 100% атака върху личността на жената. Тя обезличава жената, представяйки я като предмет и играчка – обект за постигане на удоволствие. Тя също унищожава брака, понеже мъжът, изложен на въздействието на порнографията, почти винаги пренася очакванията си в брака, а това унищожава топлотата на сексуалните взаимоотношения. Тя също стимулира мъжа към насилие.
– Порнографията води до пристрастяване в голяма част от случаите.
Какво да правим, ако разберем, че тийнейджър е бил изложен на въздействието на порнографията?
1. Отдели специфично време, за да обясниш на тийнейджъра, защо порнографията е толкова вредна и опасна.
2. Създай баланс в реакцията си – от една страна, не трябва да си истеричен, а от друга – не трябва да игнорираш проблема.
3. Ако тийнейджърът е крил даден материал, просто го вземи със себе си и му покажи какво си открил. След това проведете разговор, в който спокойно му обясни, че няма да допуснеш подобни неща в къщи. Не пропускай да обясниш и защо.
4. Използвай чувството си за хумор. Кажи нещо от сорта на: “Хей, я виж какво намерих. Нещо странно за четене, а?” Обясни, че разбираш любопитството му по отношение голото тяло на жената, че гледането на такива материали е винаги насочено срещу жените, а и може да причини пристрастяване по същия начин, както към наркотиците.
5. Не пропускай да му дадеш възможност да изхвърли порнографските материали – ако станеш снизходителен, това ще навреди на детето.
6. Ако тийнейджърът започне да проявява интерес към по-сериозни извращения, вземи по-сериозни мерки и му осигури съветване от специалист (като провериш предварително репутацията и убежденията му).
Сфера на влияние 4: Училището
Днес училищната институция се намира в състояние на криза и дори нещо повече – тя превишава правата си, като задължава децата да възприемат субективни философии и концепции за живота като собствени. Училището често може да превиши своите права, като наблегне не толкова на академичното, колкото на философското и поради това трябва да бъдеш внимателен. Възможно е да се случи някой учител или дори директор да натиска твоето дете да възприеме чужда на семейството ви философия или убеждения. В такъв случай, предприеми следното:
1. Увери се, че твоето дете не шикалкави и случаят е 100% (а не 30%) истина. Събери и оцени всички факти! Може вината да не е непременно в учителя.
2. Ако се окаже, че вината е в учителя или в директора, планирай среща. Проведи разговор в рамките на топлия тон, без да бъдеш нападателен.
3. Ако не срещнеш разбиране, вземи и по-решителни мерки, като решиш да смениш класа (или училището) на детето. Аргументирай се, като обясниш, че училището би трябвало да бъде неутрална институция, която оставя децата сами да си направят изводите, и, че конкретният клас или училище са станали изключение от това правило!
Съществуват три различни пътища, по които тийнейджърите поемат и тези пътища са пряко свързани с отговора на въпроса: “На кого му пука за мен?” Тези пътища могат и да променят посоката си на движение след известен период от време, но при повечето случаи те оставят трайни следи в по-нататъшния живот на момчето или момичето.
Път 1: Пътят на успеха
Ако тийнеджърът е уверен, че родителите са неподправено загрижени за него и го обичат безусловно; ако той/тя са сигурни, че могат винаги да се обърнат към родителя за помощ; това е сигнал, че детето ви е поело пътя към успеха. Тогава твоята роля ще бъде роля на някой, който подкрепя, насърчва и дава тласък.
Път 2: Пътят на случайността
Ако това, което най-много интересува тийнейджъра, е мнението на приятелите му, или пък основното нещо, което го интересува, са забавленията, бъдещето му трудно може да се предвиди, понеже то ще зависи до голяма степен от външни фактори и влияния.
Път 3: Пътят на провала
Макар и не непременно задължително, много тийнеджъри избират пътя на дрогата или самоубийството, именно поради преживяно отхвърляне. Ако отговорът на въпроса: “На кого му пука за мен” е “никой”, това е отворена врата, канеща провала на гости в живота на съзряващото момче или момиче.
Безспорен е фактът, че детето ще трябва да навлезе в етапа на зрялостта с позитивен възглед към живота, за да може да успее и да налучка верния път. То трябва да се чувства значимо, прието и със стойност, за да се развива успешно.
Проблемът с изграждането на приятелствата не може да бъде пренебрегван, тъй като позитивните взаимоотношения могат да съдействат за позитивния растеж, докато негативните взаимоотношения ще променят посоката на движение право надолу. Може би, следващите няколко предложения ще ти помогнат да си създадеш картина за твоята роля в тази така важна задача:
– Наблюдавай, кои са приятелите на тийнейджъра, но все пак, не се прави на много заинтересован.
Без да бъдеш досаден, опитай се да се сприятелиш с приятелите на твоя тийнейджър. Ако си отзивчив, можеш да събереш у вас цяла банда. Постарай се да изглеждаш, звучиш и да се обличаш актуално.
– Изисквай тийнейджърът да прояви отговорност и отчетност по отношение на това, с кого, кога, къде и доколко часа се среща. Това е валидно, най-вече за ранния и междинния етап на юношеството.
– Ако тийнейджърът реши да се среща с някого, който е провокативен, използва циничен език, консумира цигари и алкохол (или още по-зле – наркотици), вземи решителни мерки. Обясни на тийнейджъра, че ще трябва да се среща с подобен индивид единствено у вас и то под надзора на възрастен, без да остават двамата при затворена врата. Ако установиш, че твоят тийнейджър усвоява лошите навици на приятелчето си, вземи още по-решителни мерки, като ги разделиш перманентно!
– Тъй като тийнейджърите много често сформират различни социални групи и общности, постарай се да разбереш какво влияние се освобождава оттам. Ако влиянието е позитивно, окуражавай подобни събирания, но ако не е – предизвикай тийнейджъра да си намери друга група по интереси.

Благодарение на новата втора учебна тетрадка от учебната програма за подобряване на детската емоционална интелигентност ДОБИ... родителите, психолозите и учителите ще разберат как да подхождат към свръхактивните деца без да потискат чувството им за уникалност.