Съществува една огромна заплаха за днешното поколение млади хора, която остава често незабелязана: самонаранявянето.

Според проведени изследвания в областта (Най-детайлни изследвания са проведени в Америка, в България са направени само частично. За справка виж книгата на Керън и Уенди Ледър „S.A.F.E.“)…

… около 4% от населението практикува самонараняване, като най-разпространено е по време на тийнейджърските години – близо един на всеки пети юноши.

Приблизително всеки втори, който се самонаранява, споделя за физическа или емоционална злоупотреба по време на детството си.

Основните причини за това поведение? 

Задържани емоции.

Тъй като често се оказват неразбрани, младите хора не се чувстват свободни да изразяват своите емоции в семейството, сред приятелите, близките и в училище.

Ето какво могат да преживяват:

  • вина;
  • срам;
  • несигурност;
  • отхвърляне;
  • самота;
  • объркване;
  • стрес;
  • неприемане…

… списъкът може да продължи.

Opt In Image
Две книги за цената на една!
Не пропускай най-важната задача като родител!

Подобри своите отношения с децата у дома.

 

 

В какво се изразява самонараняването?

Най-обичайната форма е рязането с нож, самобръсначка, чаша или друг остър предмет. Сред най-често срещаните наранени места по тялото са ръцете, краката и корема.

През последните години съм се срещал с младежи, които дори заплашваха родителите си със самоубийство.

Не знам дали има по-болезнено усещане за мама и татко…

Бързам да уточня: не винаги самонараняването е свързано с опити за самоубийство.

Често то се превръща в своеобразен вик за помощ и начин да се справиш с емоционалната болка. 

Младите хора рядко имат способността да се правят с урагана от емоции, още по-малко в периода на юношеството, изпълнен с драматични хормонални промени.

Свързан материал: Как нараняваме юношите?

Все пак не подценявай заплахите за самоубийство, особено, ако са придружени от изключително ниска енергия, напълняване/отслабване и прекалено желание за сън.

Тъй като младият човек не може да се справи с натрупаните емоции, той/тя търси начин как да ги изкара от себе си и след действието чувства огромно емоционално освобождаване – чувстват се живи!

Най-важното, ако се окажеш с млад човек или дете в подобна ситуация:

Не казвай: „Всичко ще се оправи“, „“ или „Я се стегни, вече си голям“.

Не действай реактивно и воден/а от страх.

Запази самообладание без да изразяваш шока, който си преживял/а.

След това осигури подкрепа и попитай детето какво чувства.

Насочи го също така към професионална помощ и консултиране, тъй като всеки случай е индивидуален и зависи от личностните особености, миналите преживявания и състоянието на семейната среда на младия човек.

Opt In Image
Две книги за цената на една!
Не пропускай най-важната задача като родител!

Подобри своите отношения с децата у дома.