Предполагам, че темата за родители и пораснали деца горещо те интересува щом четеш тази статия…

Днес все повече пораснали деца се завръщат и живеят отново при своите родители.

В САЩ, например, последното преброяване на населението показва, че повече от 80 милиона от така наречени „празни семейни гнезда” се оказват с поне едно пълнолетно дете в къщи.

Наблюдава се рекорден брой завърнали се пораснали деца у дома!

В нашата страна липсват статистики, но много от нас знаем, че има голям брой от тези „деца“, които никога не са напускали родния си дом.

Те се решават на тази стъпка, едва когато се оженят/омъжат, ако изобщо стигнат до подобно решение.

Колкото и добре да е за младите хора сами да поемат пътя в живота си, факторите за този избор са налице:

• скъпи наеми;
• спестяване на пари за престижно училище;
• търсене на по-добре платена работа;
• трудна раздяла с мама и татко;
• внезапно завръщане от чужбина;
• неспособност за самостоятелно справяне с живота;
• нужда от убежище или подслон.

Точно когато облекчените родители възнамеряват да се възползват от току-що опразненото гнездо, порасналите деца решават да се върнат или да останат и сякаш много бързо са разбрали значението на понятията наем, сметки, застраховки и т.н., решавайки да се откажат да носят бремето.

И макар установяването на независимост да е ключово важно в този вид взаимоотношения, напълно сме наясно, че има голям брой родители, които няма да се спрат на тази възможност.

Как родители и пораснали деца да работят заедно за позитивно развитие на взаимоотношенията, ако продължат да живеят под един покрив?

(ВАЖНО ПРЕДИ ТОВА: Ако искаш да намериш работещи решения при най-често срещаните проблеми в детското поведение, не пропускай “30 въпроса от родителството”. Кликни тук за достъп до книгата!)

• Преди да заемете някаква позиция, заедно дискутирайте взаимните очаквания и установете домашни правила. Направете това колкото е възможно по-рано, за да избегнете по-нататъшни недоразумения и търкания;
• Ако не одобрявате чалга, силна музика, лош език, среднощни гости, употребата на алкохол и т.н., разяснете това и вземете мерки навреме, преди вашият син или дъщеря да проявят интерес към тях и да ги внесат у дома.
• Може да поискате да направите кратък списък на инструкциите за реда, който трябва да спазват всички, които живеят под вашия покрив. Нека вашият син или дъщеря да покажат с подписа си, че са съгласни с условията ви. Информирайте ги с любов, че, ако правилата се нарушат, може да последва раздяла.
• Уточнете, доколкото е възможно, колко дълго вашият син или дъщеря си представят, че ще останат с вас? Колко той/тя ще даде за храна и домакински разходи? Каква домашна работа ще са готови да извършват?
• Заявете ясно, че когато децата ви се оженят, ще трябва да заживеят независимо от вас. Това е изключително важно за едно младо семейство, за да развие своята собствена идентичност. Колкото повече извинения се намират за това съжителство, толкова по-малко вероятно е да заживеят някога отделно;
• Докато вашето пораснало дете постъпва отговорно, уважавайте неговите лични граници и придпочитания;
• Ако вашата пораснала дъщеря изглежда твърде привързана към домашния уют и не поема никаква отговорност, може би ще е необходима смяна на обстановката за известно време, за да си потърси занимание.

За порасналите момчетата смятам, че отделянето от дома (поне за известен период) е по-скоро здравословно.

Колкото и да е трудно това за родителя (особено в България), всяко отлагане на решително действие от негова страна задълбочава проблема.

В предишния етап от развитието си момчетата трябва да знаят, че домът е сигурно и добро място.

Но заедно с това, добре е да се оттеглят от него и да заживеят независим начин на живот, когато настъпи подходящото време за това.

Поради тази причина на пътя ви се оказва едно сериозно предизвикателство – да освободите вашите пораснали момчета в техния житейски път.

Всъщност, не е ли именно това целта на нашата родителска функция – да инвестираме немалък период от живота си в развитието на нашите деца, за да ги подготовим за живота?

Говоря това също от позицията на привързан родител, защото имам три деца и съпруга, с които си прекарваме чудесно.

Разбира се, на порасналите деца толкова много може да им хареса да се навъртат около своите родители, особено ако те са по-грижовни по природа…

… че да избягват всяка форма на поемане на лична отговорност, защото знаят, че така или иначе мама и тате ще се погрижат.

Именно тук се явява парадоксът – подготвяме децата си да поемат сами отговорност за своя живот, а накрая не смеем да ги освободим извън семейното гнездо, за да полетят и да станат отговорни родители на свой ред.

И все пак – освобождаването на момчетата в зрелия им живот е нашата основна задача като родители!

На тази задача следва да се постави срок, в противен случай може да се развие съзависимост, от която да се откъснете значително по-трудно.

Личните ми наблюдения са, че българските родители са изключително грижовни и биха направили всичко за децата си, но понякога забравят основната си цел – да освободят и предизвикат към зрялост порасналите си деца.

Някои от тях се грижат прекалено за тях и правят всичко, за да посрещнат нуждите им.

В същото време правят толкова малко за това децата им да поемат по свой собствен път на развитие дори и с цената на риска да направят грешни избори в живота.

Същото качество, което прави родителите добри такива – грижа, внимание, когато децата са малки, се превръща в тяхната най-голяма слабост, когато децата са вече пораснали.

Независимостта не винаги се случва по вина на родителите.

Понякога самите деца отказват да пораснат.

Че защо да го правят?

Някой им почиства стаята, плаща им джобните, пере им дрехите и те се радват на невероятни удобства!

Смятам, че за да се извърши въпросното „освобождаване“ на порасналите момчета, е необходимо следното:

• да се убедите, че ако ще остават под вашия покрив, е необходимо да се издържат напълно самостоятелно и да не зависят на вашата финансова помощ;
• да си намерят работа и да участват в плащанията за вода, електричество, телефон и т.н., независимо какъв е вашия доход, дори и да сте милионери;
• да се включват с подобрения и ремонти на жилището ви;
• при никакви обстоятелства да не почиствате стаите им и да не перете дрехите им – това е тяхна отговорност!;
• да се съобразяват с правилата във вашия дом.

Напълно е възможно момчетата да не се съобразят с исканията ви, но е необходимо да ги уведомите, че ако това не им харесва, ще ги помолите да напуснат дома ви и да си намерят квартира.

Знам, че това може да звучи малко жестоко, но повярвайте ми – поставянето на граници в момента е по-добре за тях, отколкото „грижата“.

В крайна сметка искате момчетата ви да се превърнат в зрели и отговорни индивиди, нали така?

Сега… Изключително е важно да комуникирате всички тези неща с тях по правилния начин и да не достигнете до гневни емоционални изблици и взаимни рани.

Предлагам следното:

(ВАЖНО ПРЕДИ ТОВА: Ако искаш да намериш работещи решения при най-често срещаните проблеми в детското поведение, не пропускай “30 въпроса от родителството”. Кликни тук за достъп до книгата!)

Заедно със съпруга си поканете сина на ресторант или друго публично място, като в процеса на разговор, следвайте следните стъпки:

1. Изразете удовлетворението си от момчето, кажете, че то е най-големият подарък в живота ви. Освободете максималното приемане и почит, на които сте способни;

2. Комуникирайте ясно очакванията си с уважение, но безкомпромисно. Дайте му срок да се приготвят – например 3 месеца, 6 месеца…;

3. Отново апелирайте за разбиране и изразете надеждата си, че ще се вслуша в думите Ви.

А сега, най-трудната част – ако порасналите деца се държат арогантно и откажат да се съобразят с очакванията ви, използвайте подходящ момент, съберете им багажа пред вратата на вашия дом, сменете ключалката, оставете им джобни за месец и ги изпратете да се оправят напълно сами, както намерят за добре.

Надявам се да не се стига чак до тук, но е по-добре да сте безкомпромисни, отколкото да позволите на синовете си да се превърнат в безотговорни натрапници.

Наскоро един мой познат направи точно това с порасналия син, който след това се съобрази с исканията на баща си, намери си работа и в момента взаимоотношението им е по-добро отколкото преди!

Границите не са нещо лошо, макар и усещането да не е комфортно.

Границите помагат взаимоотношенията ви да достигнат до ново ниво на развитие и синовете ви да се придвижат към истинска зрялост.

Ново начало: наръчник за справяне със зависимостите

Този практичен наръчник ще ти даде най-подходящите инструменти, от които се нуждаеш, за да постигнеш промяна за справяне със зависимото поведение – трайна, осъзната и напълно постижима.

 

Поръчай САМО за 13 лв.!