Ех, този Захари Стоянов – такова богатство е неговата публицистика, особено статиите, които са малко познати и тепърва се нуждаят от изследване и анализ!
Една от тях , публикувана във в. „Независимост“, бр.21, от 24.05.1886г., е посветена на живота и смъртта на поп Ангел Чолаков, както са го наричали тогава. Героят от Съединението!
Няма много писано за този човек, още по-малко известни са пък истинските факти от живота му и причините за неговото потресаващо – жестоко убийство.
Израснал в будно, родолюбиво, възрожденско семейство, Ангел Чолаков е личност, която с неоспоримите си лидерски качества, мъдрост и умение да вдъхновява, се превръща в един от истинските „виновници“ за успешния край на Съединението. Той е част от лидерите, които заедно със Захари Стоянов, Никола Кръстев, кап. Коста Паница и др., го подготвят и осъществяват.
Години преди това, според свидетелства на съвременници на свещеника, при идването си в Новаково, (родното място на поп Ангел), Левски търси връзка именно с него и събранието с апостола се осъществява в къщата на поп Ангел. Ето редове от думите на Левски:
„Левски ни приказва. Казваше ни, че не бива да сме баби, че трябва да сме герои, да съюзим целия народ и да прогоним заробниците си…Викаше ни, че скоро ще се освободим…“
Обичта към България и българското сякаш е станала част от духовната същина и характер на този род.
Но не е лесно, когато се налага да вървиш срещу течението, още повече, ако пък си призван да изживееш живота си по този начин. Перипетиите и трудностите, с които се е сблъсквал свещеникът, никак не са малко.
Ето какво пише поп Ангел в едно свое писмо до екзарха, представяйки ситуация, в която се намира:
„Никога не мислех, че ще бъда преследван така жестоко от наместника на пловдивската митрополия , что-то да я докараме до положението да бъдем лишени аз и семейството ми от насъщния хляб, без да имаме абсолютно никаква вина. …“
И малко по-късно – до Захари Стоянов:
„За нас идеите, началата ще стоят по-горе от всичко, защото ние не мислим нито министри да ставаме, нито (висши) чиновници“.
Настъпва Съединението, празникът, славата, радостта… Веднага след това обаче, както знаем, започва истинската битка и истинското устояване – битка за удържането на тази победа, като най-непримиримият наш враг се оказва официална Русия – с нейните представители и тайни агенти в страната ни…
„Нека на техните черни души тежи кръвта на поп Ангел, нека тяхната продадена съвест ги безпокои, нека те отговарят пред лицето на народа!“ –
пише в същата статия Захари Стоянов.
Какво всъщност се случва?
Кризата, в която се оказва България, си има своите конкретни параметри – Русия иска детронацията на Батенберг, заради успеха на Съединението и затова, че той не се поддава на нейните провокации. Руската дипломация подготвя, чрез подкупи и измама, свалянето на княза.
Изборите през май, 1886г. се очертават като ключови за страната ни, затова руските дипломати у нас, с помощта на своите агенти се заемат да провокират метежи и размирици у нас, като целта е те да станат повод за руска окупация.
Поп Ангел е един от кандидатите на тези избори в Хаджи Елес (гр. Първомай), тъй като името му е добре известно – като „героят от Съединението“, свещеникът има реални шансове да спечели. Затова руската дипломация решава да го премахне от пътя си.
В изборния ден, малко преди да започне гласуването, около 500 пияни селяни, насъскани от русофилите, подкупени от тях с вино и с по два лева на човек (осигурени от руското консулство в Пловдив), обкръжват къщата, в която се намира Ангел Чолаков. С думите:
“Да живей Русия и руския цар, той ще ни купи волове, няма да взема данък, а поп Ангел е против Русия.“-
те линчуват свещеника, като трошат главата и кръста му, а тялото му е разкъсано на парчета. Така той умира на 35-годишна възраст.
Зловещото убийство разтръсва страната и поп Ангел по-късно е погребан в присъствието на няколко хиляди човека – като герой.
Ето и съдбата на децата му, за които е напълно подходяща народната мъдрост, която гласи:
“Крушата не пада по-далеч от дървото.“
Седмица по-късно се ражда третият син на поп Ангел, който е наречен на името на баща си. Синът продължава неговото дело. Той защитава независимостта на България край Одрин по време на Балканската война и получава орден „За храброст”. Най-големият син на поп Ангел, Димитър Чолаков, завършва право и става военен прокурор. Вторият син, Тодор Чолаков, е учител, участвал като доброволец в Балканската война, където обаче умира от холера. Дъщерята на поп Ангел Ивана се омъжва за учителя Георги Ковачев, който е член на Станимашкия таен революционен комитет за Съединението, а също участник в самото Съединение.
Родолюбие не на думи, а на дела!
Колко малко обаче знаем за подобни личности, жертви на престъпленията на официална Русия и колко малко говорим и пишем за това!
Мисля си, че вместо на купчината ненужни конференции и чествания в Деня на будителите, да редим шаблони и заучени фрази от типа на: „Поп Ангел е станал жертва на ниски политически борби…“, нека си кажем истината такава, каквато е била.
Или поне, ако ние не можем, нека оставим хора като Захари Стоянов да ни я кажат, че този герой „е паднал от руски рубли“:
„Ти умря в борба с чуждата опека, ние, останалите твои другари, ще последваме благородния ти пример!“
Библиография:
1.Захари Стоянов, „Средство да имаш врагове“, публицистика.
2.Янко Гочев, „Поп Ангел Чолаков става жертва на първото политическо убийство в свободна България“.
