Как да възпитаме любов към четенето без заплахи и подкупи?

„Как да го накарам да чете?“ – чувам този въпрос всяка седмица от родители, които се борят между желанието да помогнат и страха, че не правят достатъчно. През годините, като семеен консултант и баща, разбрах едно: желанието за четене не се налага.

То се заражда.

Понякога работим със заплахи: „Ако не прочетеш, няма телефон.“ Друг път – с подкупи: „Ако прочетеш три страници, ще получиш шоколад.“ И да – те понякога работят. Но не създават онова, което всички искаме: дете, което само се протяга към книгата.

Защо “ако четеш, ще получиш…” не изгражда навик

Наблюдавал съм го дори у моите деца: когато четенето е условие, а не покана, то се превръща в „тежка задача“. Веднъж нашият син, тогава на 8, попита: „Ако прочета още 5 страници, мога ли да си пусна YouTube?“ И тогава се замислих – той не чете, защото му е интересно. Той чете, за да приключи.

Външната мотивация създава зависимост: книгата се превръща в препятствие между детето и това, което наистина иска. Но когато дадеш на детето книга за нещо, което обича – например ЛЕГО, футбол или приказки с хумор – тогава не му трябват обещания.

Какво пречи на детето да иска да чете?

Не всяко дете отказва да чете просто защото „не му се занимава“. Познавах момче на 9, което се разплакваше всеки път, когато трябваше да чете на глас. Родителите мислеха, че става въпрос за мързел. Но след оценка от логопед се установи: той има дислексия.

Той не мразеше четенето – той се страхуваше от провал. И този страх е по-силен от всеки стимул.

Съществуват и други фактори: негативен опит в училище, постоянни сравнения с по-добри съученици, натиск от родителя: „Трябва да можеш повече.“

Четенето се преживява не само с ума, но и със сърцето. Ако сърцето е наранено – умът се изключва.

Как да изградим позитивна връзка с четенето?

Четете заедно – с глас и с топлина

Четенето заедно води до свързаност между членовете на семейството. 

Обичах да чета забавни истории на дъщерите ми. Те не осъзнаваха, че „учат“, а преживяваха историята и с времето искаха да преживяват историите сами.

Насърчавайте усилието, не бройката

Когато кажем „Браво, че не се отказа от книгата тази вечер“, ние насърчаваме постоянството.

Ако акцентът е върху броя на страниците – детето ще брои.

Ако акцентът е върху постоянството – детето ще расте.

Ритуал, не задължение

Има нещо в тишината вечер, когато седнеш до детето, завит с одеяло, с чаша чай до леглото и книга в ръцете.

Четенето е нещо повече от това да държи книга в ръцете си – това е свързаност и родова памет.

Детето няма да запомни коя история сте чели, но ще запомни усещането, че е било до теб.

И точно това усещане ще го кара утре да посегне към нова книга – не защото “трябва”, а защото “му е хубаво”.

Осигурете право на избор

Много пъти родителите казват: „Не иска да чете нищо.“

А аз питам: „Позволихте ли му да избере?“

Децата, както и ние, четат с удоволствие това, което ги вълнува – дори ако това е комикс, рецепта или книга със загадки.

Опитайте да разберете какво ги вълнува и им го сложете в ръцете.

Кога е време за помощ?

Ако детето упорито отказва, проявява тревожност или се чувства несигурно с четенето, не чакайте година или две. Потърсете професионална оценка – не защото има “проблем”, а защото детето ви заслужава разбиране и подкрепа. Понякога само една консултация променя цялата посока.

Важно: Нужда от съвет при проблеми с емоциите на детето? Запишете семейна консултация на този линк!