Каква страхотна възможност да се съберем заедно с роднини или просто като семейство и да отпразнуваме…
Денят на благодарността
Тиквен пай, сладко от червени боровинки и пуйка са едни от символите на празника. Красиво украсена маса и отношение на благодарност към Бога и един към друг изпълва обстановката.
Има различни начини за отбелязване на празника „Ден на благодарност“, който навлиза и у нас.
Обикновено се събира разширеното семейство (баба, дядо, братя, сестри…), благодарящи на Бог и един на друг.
Други предпочитат да помогнат на нуждаещи се.
Трети остават заедно с мачовете и пак са благодарни….
Но каква е историята за този „Ден на благодарността“?
През 1620-та година, след като са изминали няколко десетилетия от реформацията в Европа, група християни, наречени „пилигрими“, не могат да се примирят с ограниченията в тяхната страна за това как да прилагат ценностите, които вярват.
Те решават, че искат да са свободни и първо бягат от Англия в Холандия. Преследвани и гонени заради вярата си, те решават да тръгнат за Америка.
Британска организация се съгласява да финансира пътуването им срещу печалбата, която е възможно те да реализират в Америка. Според този договор те получават документ, който им позволява да се установят и да създадат колония в Америка.
И ето, че очакваният момент настъпва!
На 16.09.1620 г. сто и двама души се качват на кораба „Мейфлауър“ и отплават към земята на новата надежда.
За губернатор на кораба е избран човек на име Уилям Брадфорд. На кораба те подписват първия договор в човешката история, в който обикновените хора се посвещават пред Бог на създаване на закони в обща полза, обричайки се да ги спазват.
Пътешествието е дълго и изтощително, съпроводено от бурите на океана.
Ще ти помогна да се докоснеш до ДНК-то на взаимоотношенията!
След 66-дневно пътуване на 11-ти декември 1620 г. корабът хвърля котва до американска земя на място, наречено Плимутска скала (Плимут Рок). Изтощените от дългото пътуване пилигрими слизат с надеждата да намерят храна и вода.
За съжаление населението там не било приятелски настроено и хората се завърнали на кораба.
Принудени от обстоятелствата потеглили отново на юг и стигнали до нос Кейп Код.
Те слезли отново на суша, но този път изпълнени с подозрение и несигурност, тъй като никой не знаел кой населява това място и дали е дружелюбен.
Мястото било населявано от две племена.
За щастие на нашите пътешественици местните жители не били агресивни.
Така пилигримите създали своя колония в близост до червенокожите си съседи.
Пилигримите начело с Брадфорд прилагат договора от Мейфлауър и решават да изградят общество, в което законите ще позволяват на хората да се покланят на Бог свободно.
Те вярвали, че Бог е създал всеки да живее в свобода, а не в робство.
За жалост дошла зимата и поради липса на приготовление за нея много от заселниците се разболяли, а 46 (почти половината от тях) умрели.
През пролетта на 1621 г. останалите живи заселници се опитвали да намерят начини, чрез които да изкарват прехраната си през зимата.
Помощта дошла от най-неочакваното място.
Воините Скуанто и Самосет от двете местни племена им показали как да садят и торят царевица, тикви, жито, овес и фасул. Те ги научили и на техните методи за риболов.
С помощта на индианците от местните племена заселниците оцеляли на новата земя.
С идването на есента, Уилям Брадфорд решава да отдаде благодарност и нужната почит на индианците затова, че общността им оцеляла.
Той обявява голям „Фестивал на жетвата“, на който присъствали и 90 индианци начело с вожда на Уампаноагите.
Празничните ястия били риба, омари, миди, сливи и червени боровинки, царевичен хляб, тикви и други зеленчуци, но основно присъстващо ястие от първата есен било тиквата, а оттук идва и традицията да се яде тиква.
Разбира се, не може без дивеч на празника.
Брадфорд изпраща мъже на лов.
Дивите птици, като патици и гъски, били наричани от пилигримите ”пуйки” и от там идва традицията да се яде пуйка.
Празникът продължил три дни. Дълго време след това този фестивал не бил повече повтарян.
През 1789 г. първият американски президент Джордж Уошингтън, обявява Деня на благодарността за национален празник – време на молитва и обръщане към Бог.
Това е първият път в по-новата история, когато цял народ търси Бог с молитва и благодарност. Той се празнува ежегодно последния четвъртък на месец ноември.
Ще ти помогна да се докоснеш до ДНК-то на взаимоотношенията!
