Деца в училищна възраст

 

Навлизането в пубертета

Един от най-лошите навици на родителите е да оставят детето да се информира само по въпросите за пубертета и да разчитат, че то ще получи информацията от някой друг – училището или (най-зле) улицата. Най-добре е информацията да се дава и от двамата родители, даващи своите различни перспективи върху сексуалността, като приоритетно място да има родителят от същия пол. Ако имате повече деца, винаги ги обучавайте поотделно, поради индивидуалната специфика в сексуалността на всяко дете.

Най-важно е детето да разбере, че у него ще започнат да се извършват интензивни промени:

– момичетата трябва да бъдат информирани, че гърдите им ще започнат да нарастват, а също и да се запознаят с менструалния цикъл. Можете заедно да отпразнувате появата на цикъла, като помогнете на момичето да се почувства специално, завеждайки го някъде на вечеря – то вече не е просто момиче, а жена и млада дама. Необходимо е майките да бъдат в тясна връзка и непрекъсната комуникация със своите дъщери по отношение на месечния цикъл;

– момчетата трябва да бъдат информирани за промените в тембъра на гласа, увеличаването на пениса, а също и за изтичането на спермата през нощта (мокрите сънища);

– и двата пола трябва да бъдат информирани по въпросите за взаимоотношенията с противоположния пол. Интересът към другия пол ще се увеличава през тийнейджърските години и поради това са необходими прости инструкции – срещите (никога само двамата и никога до късно) и докосванията (никога прегръдки лице в лице и никога опипвания).

Подготовка за юношеството 
За съжалание, повечето деца се оказват в ситуация на неподготвеност за драстичните промени, очакващи ги в периода на пубертета и юношеството. Много често се наблюдава рязка промяна в поведението на едно дете – наблюдаваме как едно щастливо дванайсет-годишно момче или момиче се превръща в несговорчив, бунтовен, обезкуражен и критичен тийнейджър. Това е възможно да се случи само за ПЕРИОД ОТ ЕДНА ГОДИНА!! И причините са комплексни, те не са свързани единствено с хормоните (макар и дължещи се, преди всичко, на тяхното въздействие).

Прозорецът от възможност, който имаш, за да окажеш целенасочено влияние върху детето преди пубертета, ще се затвори почти веднага, щом детето навърши тринайсет. Сега е твоят шанс, така че, използвай го, за да не стане прекалено късно. Ключът за ефективност от страна на родителя през този етап се крие в искрената комуникация и развиването на взаимоотношения (преди всичко с родителя от същия пол).

Следващите съвети ще ти помогнат как да развиваш това взаимоотношение:
1. Планувай специален уикенд за разговор с детето (за момичето, когато навърши девет години, а за момчето – когато навърши 10-11 години). Необходимо е това време да бъде насаме, неразсейващо и изпълнено с дискусии и открит диалог. Най-добрият вариант е, ако и двамата родители участват в този разговор.

2. Подготви се и подбери внимателно информацията, която ще бъде споделена по време на разговора. Необходимо е тази информация да включва следното:

– физическите промени, които предстоят на детето. Хормоналният растеж, сексуалните промени, растежът на мускулите и костите са все теми, които трябва да бъдат засегнати. Не пропускай да обясниш, че всички тези промени са строго индивидуални за всеки един, особено ако твоето дете е по-слабо, по-ниско или пълно, или с по-тънък глас от своите връстници. Насърчавай детето да се приеме такова, каквото е, и го насърчавай, когато е срещнало дори и най-малката форма на отхвърляне от връстниците си. Напомняй му, че колкото и време да е необходимо, за да се преобрази във възрастен, този процес е необратим като залязването на слънцето;

– емоционалните промени. Периодът на съзряване е изпълнен с възходи и падения в емоционалното състояние на детето. В момент на успех, то ще се чувства на върха на щастието, а в момент на провал,  ще си мисли, че това е края на света. Критичен фактор за емоционалното състояние на детето е взаимоотношението му с връстниците;

– проблемите с липса на идентичност и ниското самочувствие. Това е неминуем етап в развитието – за едни в по-малка, а за други – в по-голяма степен. Всички деца на тази възраст отчаяно се нуждаят от одобрението на другите – дори и най-интелигентните и физически силните;

– конформизмът. Това е най-голямото предизвикателство за един юноша – да устои на натиска да се съобразява с общоприетото и да дръзне да бъде различен, дори и повечето му връстници да са избрали неправилен стил на живот. Най-изявените области, в които се проявява конформизмът, са пушенето, пиенето, нарушаването на законите, преждевременен секс и особено дрогата. Фактори, които могат да повлияят на детето да попадне в капана на тези негативни влияния, са музиката с антисоциални текстове, филми с негативно съдържание и насилие, интернет-сайтове с провокативни материали, електронни игри, изпълнени с насилие, убийства и игри, порнографски материали и т. н.;

– подготви детето си за срещата с конформизма и не очаквай, че то е достатъчно зряло, за да се пребори с неговото влияние – това е самозаблуда. Обясни му, че ако някой му даде подобни материали или се опита да го привлече към подобен тип дейности, това съвсем не е в негов интерес. Ако то вземе решение да направи компромис със стандартите, които сте издигнали във вашето семейство, това е като да захвърли бисерите си на свинете и да разруши нещо, което сте градили заедно за години наред. Обучете детето си да се изправи смело срещу натиска на тълпата и да дръзне да остоява собственото си мнение – това е стъпка към изграждането на стабилно гражданско общество в нацията;

– бракът. Не е твърде рано да започнете разговори за избора на брачен партньор, тъй като това вече започва да се задава (макар и  да е все още далече) на хоризонта. По този начин, ти ще насочиш детето към взимане на правилните решения по отношение на избора на брачен партньор, а също и ще му помогнеш да се ориентира по-добре в този избор. Обясни му, че в бъдеще то ще избере някого, с когото се чувства добре; някого, с когото ще може да си говори за всичко – накратко, някого, без когото не може да живее. Наблегни на факта, че е нормално да харесва добре изглеждащите хора, но не е нормално да направи своя избор за партньор в живота, като се опира единствено на това.

Децата от началното училище са групата, за която могат да бъдат намерени най-малко материали, въпреки очевидната важност на този период – промяната във физиката, съзряването на емоциите, развитието на интелекта, моралното екипиране, подготовката за юношеството. Това изобщо не означава, че родителите трябва да оставят работата с децата си на заден план.

Всъщност, нуждата от това, мама и/или татко да бъдат в къщи, след като детето се върне от училище, е наистина огромна. Така че, най-важният съвет, който бихме могли да ти дадем по отношение на този етап от развитието, е следният: “Не слизай от сцената на родителството”!

Ръст и тегло
Промените по отношение на ръста и теглото за тази група са твърде предвидими, но са възможни също внезапни и резки промени. И двата пола ще прибавят към ръста си около 6 см., а към теглото си близо 3 кг. годишно, но измененията са строго индивидуални.

Начало на пубертета
Макар и в своя начален стадий, тази драматична фаза на развитието не може да остане незабелязана, особено при момичетата – гърдите ще започнат своето развитие някъде между 8 и 13-годишна възраст (най-вероятно на около 10 години). След около 2 години ще последва и първият менструален цикъл. Пубертетът при момчетата се появява средно една година, след като е започнал пубертетът при момичетата.

Добре е да се запознаеш с особеностите на пубертета, колкото се може по-скоро, за да можеш да отговаряш по-пълноценно на въпросите на детето.

По отношение на ръста се забелязват драстични различия между подрастващите, дори и на една и съща възраст. Нещо повече – те могат да се отразят на самочувствието на децата, така че, когато измерваш ръста на твоето дете, добре е също да провериш какво е и неговото емоционално състояние. Например, ако детето е твърде ниско и има проблем с това, можеш да отложиш изпращането му на училище с една година, заради натиска от страна на връстниците. Ако пък детето няма проблем да се приеме такова, каквото е, не го задържай. Същото се отнася и за дете, което се развива малко по-бавно интелектуално, в сравнение с останалите.

Бъди внимателен за следното:
– пълните или твърде ниските деца са особено податливи на отхвърляне и подигравки. Ако детето ти е от тях, старай се да прекарваш максимално време с него, да му повтаряш непрекъснато колко добре изглежда и да затвърждаваш неговото самочувствие;

– прякорите унищожават себеуважението на децата. Никога не лепвай подобни нарицателни на детето си;

– преди всичко, твоето мнение и мнението на връстниците определят нивото на себеприемане на детето ти през идващите години.

Старай се да потърсиш подходящо разрешение, ако твоето дете е с наднормено тегло, ниско или прекалено кльощаво. Консултирай се с диетолог, лекар или психолог, ако е необходимо. Ако имаш дете, което е с наднормено тегло, постарай се да поощриш (макар и без излишно натякване) физическата му активност и да следиш за количеството на поглъщаната храна.

Задължително е също да проведеш кратък курс по държание с другите и да не позволяваш на детето да ги обижда или наранява, както и да им поставя прякори. Ако разбереш, че нещо подобно се е случило, осигури необходимите последствия.

Както и през предходните периоди от развитието на децата по отношение на правилното хранене, ти ще трябва да се придържаш към два основни принципа:

1. Да осигуриш достатъчно разнообразие от качествени и здравословни продукти.

2. Да оставиш детето само да избере от кое и по колко ще консумира.

Освен това е добре да наблегнеш и на следното:

– Тъй като апетитът на детето не е константа и се различава през отделните дни, ти ще трябва да проверяваш теглото на детето на регулярна основа.

– Твоето основно предизвикателство си остава да пазиш детето от вредните за него храни и напитки, като зрънчовци, снаксове, чипсове, бисквитки, шоколадите, газирани напитки (особено кока-кола).

– Поддържането на здравословен начин на живот е най-трудно през този период от развитието, тъй като детето си взаимодейства с други деца, получава джобни или просто ще получи нещо вредно от някой “добронамерен” възрастен. Намали консумацията на мазнини, захар и сол, а също и ако имаш възможност, закупи хранителни добавки и витамини. Следи детето да консумира две-три богати на калций порции.

– Друго предизвикателство ще бъде да поддържаш регулярни навици за хранене, понеже сериозен фактор за това е посещението на училище. Детето може да реши да обядва в училищното кафе, въпреки че има приготвен обяд в къщи, например. Това може да се отрази върху неговото здравословно състояние. Изисквай поне два пъти в седмицата присъствието на детето на семейни вечери или обяди – това е важно, както за поддържане на регулярното хранене, така и за насърчаване на взаимоотношенията в семейството. Освен това, стреми се да осигуриш закуска всяка сутрин (по възможност, състояща се от плодове и зеленчуци или пък мюсли) – това ще осигури поне едно сигурно хранене дневно.

Добре е да приготвяш обяда му, когато е на училище, но се увери, че ще бъде изяден. Постарай се да му приготвиш нещо, което наистина харесва.

Значението на спорта

След като си бил свидетел на почти непрекъснато движение от страна на детето през първите няколко години от живота му, след петата година ще се случи нещо различно – твоето дете ще започне значително по-умерен стил на живот, особено ако неговата двигателна активност не се стимулира. За съжаление, през последните години са направени редица проучвания, посочващи явен спад в двигателната активност при децата (причинена, преди всичко, от технологичните промени в обществото и влиянието на медията) и възникване на проблеми с наднорменото тегло.

Твоята роля по отношение изграждането на спортни навици е огромна, тъй като тяхното развитие през този етап ще определи  доколко детето ще спортува по-нататък, а също е възможно да окаже влияние и върху самочувствието, здравословното състояние и правилния образ за себе си.

Кои са начините, по които родителят може да насърчи физическата активност при децата?

– разходките. Добре е да се изгради навик за ходене, по възможност почти всеки ден, за поне около половин час.

– карането на колело и бягането. Това са едни от най-полезните и ефективни спортове, които ще поддържат тонуса на детето и ще го предпазят от натрупване на излишни килограми.

– плуването. Също много ефективен спорт, на който детето може да се радва за години напред (и дори през целия си живот).

– организираните спортове. Това е много добра форма не само за спортуване, но също и за поощряване на социализацията, работата в екип и създаването на приятелства. Също така те поощряват развитието на волята. Заедно с това, при практикуването на организирани спортове съществува опасност от нараняване и емоционални проблеми, а също и от поява на комплекси за малоценност (при някои деца). Възможно е да бъдат развити и негативни качества, като агресия, враждебност, фаворитизъм и маниакална гордост при победа. По-голяма част от децата са големи почитатели на футбола, баскетбола или волейбола, но е добре да не се започват преди детето да навърши 8 години, поради интензивността на този вид спортове. Също така ние не препоръчваме бокса, поради възможността от мозъчно увреждане. Можеш да запишеш детето си и на по-малко практикувани спортове, като гимнастика, езда или тенис.

За да се ползваш по позитивен начин от спортовете, имай предвид следното:

– физическото и емоционалното състояние на детето. Може би то все още не е готово, за да отговори на изискванията на желания спорт.

– желанието и интереса на детето. Напълно е излишно да насилваш детето, за да се включи в определен спорт – по този начин ще постигнеш точно обратния ефект.

– чувствителността на детето. Възможно е детето да взима постиженията в спорта прекалено насериозно и това да се отрази на емоционалното му състояние.

– качеството на преподаване. Кои са треньорите? Третират ли с уважение децата? Насърчават ли ценностите, които и самият ти споделяш?

– забавлява ли се детето? Ако детето не се забавлява, най-вероятно това не е неговият спорт.

Развитие на интересите

Въпросът за развитието на интересите вълнува много родители, които биха желали да насочат по правилен начин детето си и да осигурят подходяща атмосфера за развитието на неговите таланти, желания и способности. За щастие, днес съществуват редица клубове по интереси, детски центрове и кръжоци, предназначени да помогнат на родителите да развият заложбите на децата.

– Наблюдавай детето по отношение на нещата, които най-много обича да прави и го интересуват.

– Когато детето прояви ентусиазъм по отношение на определена дейност, не се впечатлявай прекалено – просто му дай шанс да се заеме с нея и наблюдавай реакцията му във време на изпитание и трудности. Ще продължи ли да се занимава със същото или ще се откаже?

– Не бързай да дефинираш прекалено бързо в коя насока ще се реализира в живота. По-скоро постарай се да му предложиш достатъчен брой дейности и го остави само да прецени коя му пасва най-добре.

– Не изисквай от детето да избере твоята професия – постарай се да откриеш неговата уникалност, вместо да произвеждаш клонинг на самия себе си!

– Някои дейности ще пасват на детето много по-добре от други и то ще трябва да открие кое е онова, което го пали най-много. Разбира се, има дейности, които трябва да се изискват от детето, като например, помагането в къщи – това не е опция.

– Избягвай крайностите. Едната крайност е: детето да бъде до такава степен ентусиазирано от дадената дейност, че това да се отрази и върху останалите му взаимоотношения. Другата крайност е: детето да сменя много дейности, без да прояви и най-малко воля, самоконтрол и дисциплина, за да довърши онова, което е започнало.

– Старай се да насърчаваш детето да завърши нещо, което е започнало. По този начин, то ще развие търпение – ключовото качество, което му е необходимо, за да успее.

– Следи внимателно по какъв начин се развиват взаимоотношенията на детето в определена група по интереси, понеже е възможно да се развият нездравословни взаимоотношения, неправилни влияния и емоционален натиск.

– Един добър сигнал за правилно развитие на детето в определена дейност е, че то ще преодолява лошите дни и ще продължи напред, без да мърмори и да се оплаква. Ранното отказване от дадена дейност е лош сигнал.

– Щом веднъж си открил коя е дейността, която предизвиква ентусиазъм у детето, въвлечи се максимално. Демонстрирай, че си заинтересован. Включвай се в дейността (доколкото ти позволяват способностите).

Надяваме се, че този списък от съвети ще ти даде една добра ориентация за това, как да спомогнеш на детето да развие пълния си потенциал.

За щастие, в сравнение с годините на прохождането, началната училищна възраст не изисква непрекъснат надзор, но все пак, необходими са и някои важни инструкции за сигурността и правилното развитие на детето. Ето някои от възможните проблеми, които биха могли да възникнат:

Автомобилите
Много голяма част от смъртните случаи, в резултат на автомобилна катастрофа, случващи се на ежедневна основа, разкриват, че децата биха могли да запазят живота си (или здравето си), ако са били с колан. Детето трябва да бъде наясно, че когато се качвате в колата, тя няма да потегли, докато всеки един не е сложил своя колан. Това правило трябва да важи също и когато детето се вози в колата на някой друг. Не му позволявай да се вози на мотори или други открити превозни средства и не го оставяй да сяда на предната седалка.

Колелото
Колелото може да представлява потенциална опасност, ако не бъдат осигурени необходимите предпазни средства и не се създадат навици за безопасност при каране. Когато купуваш колело на детето, увери се преди всичко, че размерът е подходящ – краката на детето трябва да опират земята, когато е седнало. Не взимай колело, което е твърде голямо за него с идеята, че ще му пасне, когато порасне – това може да попречи за адекватното му управление. Също така, добре е да осигуриш и предпазен шлем – наличието му ще намали възможността от нараняване на главата с 90 процента! Не забравяй също и наколенките.

Цел 1 за теб ще бъде да започнеш да обучаваш детето си в правилата на движение (не оставяй това на училището) – значението на знаците, поведението на колоездачите, посоката на движение и т. н. Не позволявай на две деца да се возят на колелото. Ако детето проявява някаква форма на неподчинение или е все още неадекватно или недобре подготвено, прибери колелото временно. Друга инструкция, която по никакъв начин не трябва да бъде подмината, е пресичането на улиците.

Обясни му значението на пешеходните пътеки, а също и  обръщането наляво и надясно преди да пресече. Инструктирай го да бъде внимателно, дори и когато пресича пешеходните пътеки, понеже всички знаем, че в България рядко се спазват правилата на движение. Говори с детето много сериозно и ако трябва, го накажи, при положение, че има навика да се втурва на улицата след топката си или просто ей така. Обясни, че една погрешна стъпка от негова страна може да му струва живота.

Водните басейни
Случаите от удавяне са също едни от най-честите инциденти за тази възрастова група, причинени от родителска небрежност. Принципът на безопасност по отношение на водните басейни е следният – детето никога не бива да се оставя само в басейн без наглеждане от страна на възрастен. Не позволявай на детето да плува в река или в канал – може да го оставиш да нагази в реката, но ще трябва и ти да бъдеш заедно с него. Ако сте заедно на море, обезателно бъди наблизо, готов да реагираш.

Детето трябва да знае, че има разлика между басейните, от една страна и морето, реките и каналите, с които трябва да се внимава повече. Никой не може да се гмурка без предварително позволение и без да се знае колко е дълбоко. Скачането във вода трябва да става единствено в басейн от специален трамплин, а не от високо в морето, понеже по този начин съществува реална опасност от нараняване на главата.

Най-голямо изкушение за теб през този етап от развитието ще бъде да се справиш със заблудителните мисли, че твоето дете е вече голямо и няма чак такава нужда от теб. Факт е, че най-сериозните емоционални проблеми при децата се създават в етапа на началната училищна възраст и предпубертета.

Поради въвличането си в ред дейности, училището и задълженията си, твоето дете най-вероятно няма да търси компанията ти по начина, по който го е правило през предишните години. Това може да те накара да си мислиш, че можеш да му отделяш и по-малко време, а това е погрешно – макар и повече ангажирано, детето все още се нуждае от твоето ВРЕМЕ, разговори, ръководство и безусловна подкрепа. Продължавай да изграждаш взаимоотношението с детето, понеже това ще изиграе ключова роля в периода след това – пубертета.

Нещо повече – ако твоето дете не получи подкрепа, любов, приемане и искреното ти приятелство, то ще се опита да задоволи тези дефицити някъде другаде. Свързването с погрешните групи, взимането на наркотици са все проблеми, криещи се в кризата на взаимоотношението между детето и родителя.

За да избегнеш появата на тези проблеми, помни следното:

– Детето не може да бъде родител само за себе си. Ти си все още неговият инструктор и водач.

– Не поставай своята кариера пред емоционалното здраве на детето си – постави детето си като номер 1 в списъка на своите приоритети.

– Погрижи се, по възможност след училище или поне по време на уикендите, някой от вас – родителите, да остава с детето. Разговорите са особено необходими, а също и игрите заедно.

– Не съществува по-широко отворен прозорец, през който детето да е толкова отворено за теб, както през този период. Веднъж, щом детето е навлязло в пубертета, възможността от това да повлияеш на правилните или на неправилните решения, които то ще вземе, е минимална. Не чакай кризите в юношеството, понеже може да се окаже прекалено късно.

Вземи решение да бъдеш близо до детето си, както емоционално, така и физически.  

Изграждането на стабилна морална ценностна система е една от най-важните цели на твоята родителска кариера. Ако искаш твоите деца да бъдат морално отговорни личности, да се превърнат в ефективни лидери и да взимат правилни решения, ще трябва да им помогнеш да персонифицират моралните ценности, както и да развият добри и позитивни навици. Естествено, никой не очаква от теб да се справиш непогрешимо в тази област, понеже няма никой съвършен, но без стимулирането на моралните принципи децата няма да постигнат необходимия успех (поне не по правилния начин).

Ето и основните морални сфери, които би трябвало да стимулираш:

– уважение към другите, независимо от техните убеждения, раса, пол или възраст;

– покорство към онези, които са поставени в позиция на власт – на пъво място, родителите, а след това учителите, треньорите и полицията. Това покорство не бива да бъде сляпо, а да се дава възможност на децата да изразят и собствената си гледна точка, включително и да изберат да не послушат това, което им се казва, ако е морално неправилно;

– зачитане на частната собственост на другите, да не завиждат на онези, които са по-богати от тях, както и да са наясно, че щастието и удовлетворението не идват от материалните притежания;

– честност и поемане на отговорност за направени избори. Децата трябва да бъдат обучени да казват винаги истината;

– самодисциплина, самоконтрол и търпение;

– въздържане от обидни думи, цинизми и арогантно държание;

– разбиране, че отлагането на определено желание (например, решението на мама и татко да не купят нещо за момента) е с цел да се преследват и постигат бъдещи цели. Разбира се, не очаквай детето да развие тези качества веднага, след като си ги споделил с него – това е продължителен и целенасочен процес.

Следващите няколко принципи ще ти помогнат в това отношение:

Принцип 1: Моралното изграждане се извършва като резултат от демонстриране на личен пример. Глупаво е да казваш на детето си да не пуши, ако ти самият пушиш – това е просто проява на лош пример и никога няма да работи. Ако изискваш подчинение, без да даваш пример като водач в семейството, детето ще се съгласи външно, но ще остане неубедено вътрешно.

Принцип 2: Моралното изграждане идва в резултат на прозрачност. Това означава да не криеш нищо от детето, да му казваш точно онова, което имаш предвид (без шикалкавене), да споделяш собствените си падения в областта, за която го обучаваш, както и да му се извиниш, когато си постъпил несправедливо спрямо него.

Принцип 3: Моралното изграждане се извършва в резултат на плануване и стратегия. Необходимо е да се отделя време на ежедневна или седмична основа за морално обучение на децата, за да се постигне необходимия ефект. Детето няма да стане добър футболист, ако не ходи на тренировки – по същия начин то няма да бъде морално отговорно, ако не бъде обучено.

Принцип 4: Моралното изграждане идва като резултат от “улавяне” на възможности за влияние. Необходимо е да развиеш у себе си способността да търсиш моментите, в които можеш да повлияеш на детето и които са подходящи за предаване на ценности.

Сексуалното обучение през началната училищна възраст

Една от най-погрешните идеи, ширеща се сред родителите, е, че сексуалното обучение е работа на училището – не, това представлява приоритетна задача на родителя. Ти трябва да решиш, че ще поемеш отговорността да бъдеш основния източник на информация по въпросите за секса и няма да оставиш на улицата или на будките с вестници да формират мирогледа на детето по тези така важни въпроси. Предполага се, че ти ще положиш нужното усилие да изпревариш всички останали източници на информация, за да не запознаваш детето с факти, които са му вече известни. Не съществува реален заместител по отношение на сексуалните въпроси на родителите, които познават най-добре детето и неговите личностни нужди.

Както и при моралното обучение, така и при сексуалното съществуват някои ключови принципи, които е необходимо да имаш предвид:

Принцип 1: Сексуалното обучение се усвоява като резултат от даване на личен пример. Какво послание към детето, например, би освободил баща, който изневерява на съпругата си или пък прекарва време с порнографски списания? Той ще насърчи детето си да упражнява безразборен секс, а това застрашава собствения брак на детето. Направени са редица изследвания, потвърждаващи връзката между безразборния секс и качеството на взаимоотношенията в брака. А всички са наясно, че кризата в брака се отразява върху поколенията.

Принцип 2: Сексуалното изграждане идва като резултат от прозрачност. Даването на детето на малко повече детайли, свързани с репродуцирането, няма да унищожи неговата собствена невинност – става въпрос за даване на информация, а в това няма нищо срамно. Въпросът е, да не се прекали с детайлите. Използвай семпли, черно-бели изображения без детайли (и при никакви обстоятелства не му показвай истински голи тела). Назовавай думите с истинските им имена, без да използваш жаргонните значения. Също така, не поднасяй прекалено много информация наведнъж – сексуалното обучение представлява процес, който ще продължи за вероятно няколко години. Ако не можеш да отговориш на въпросите, признай си, и след това гледай да наваксаш с информацията (за да не те изпревари детето).

Принцип 3: Сексуалното изграждане се извършва в резултат на плануване и стратегия.Планувай обучението на детето в тази сфера; направи всичко, което е по силите ти, за да не остане това в сферата на въображението, и го приложи на практика.

Принцип 4: Сексуалното изграждане се извършва в резултат от “улавянето” на възможности за влияние. Следи за появата на прозорци от възможности, които ще използваш за постигането на своите цели. Не забравяй също, че понякога ще се наложи ти да започнеш разговор, а не да очакваш детето да те попита на всяка цена.

Сфери на сексуалното обучение

Каква трябва, в крайна сметка, да бъде програмата за сексуалното обучение? В заетото си ежедневие ти рядко ще можеш да си съставиш план за действие, но можеш да имаш предвид следните три ключови сфери:

1. Респектът към тялото. Никой няма правото да докосва сексуално твоето тяло и ти също нямаш право да докосваш тялото на друтиге (независимо от това какъв пол са те).

2. Респект към размножаването. Правенето на деца е нещо позитивно. Не използвай думи и изрази, които унижават красотата на взаимоотношението между мъжа и жената.

3. Респект към брака. Семейството е мястото, където мога да се радвам на бъдещите ми сексуални взаимоотношения. Случайните сексуални контакти могат да унищожат моето бъдещо семейство.

Информацията трябва да бъде предоставяна на кратки порции, като се започне от предучилищната възраст (6 години) и се стигне до началото на пубертета. В рамките на този период детето трябва да бъде вече добре информирано и подготвено. Ето и по-детайлно описание на информацията:

Започни с наименованията на частите от тялото (на около 6 години на детето може да се даде кратка информация за това, откъде идват бебетата), като най-подходящото време за изучаване е вероятно времето за къпане.

Как да представяме на децата картината за раждането на бебетата? Въпреки множеството въпроси, едно шест-седем годишно дете ще бъде напълно доволно, ако му обясниш, че бебето се развива в матката на майката и че идва на бял свят през вагината на майката. Можеш да дадеш отговор и на други въпроси, които ще възникнат, но все пак остави по-детайлните проблеми за по-късно. Използвай кратки и ясни обяснения като се стремиш да не “замазваш” положението. Децата са много добри в това: да улавят искреността на своите родители. Вероятно ще трябва да изоставиш идеята за щъркелите, които носят децата.

Заедно с това, те ще трябва също да развият чувство за поверителност и да не излагат голотата си на показ. Въпреки тенденциите в съвременната култура, тялото да се счита за нещо, до което всеки може да има достъп, подобни схващания в семейството могат да разрушат целостта на брака. Детето трябва да е наясно, че неговите органи не са “лоши” или “срамни”, но те не могат да се виждат от другите. То трябва да бъде инструктирано да не се разхожда без дрехи из къщи, на двора, а също и да чука преди да влезе в спалнята на родителите. Родителите също така трябва да бъдат облечени, когато детето се намира наоколо и да не се къпят заедно с детето.

По какъв начин да наречем секса? Ние препоръчваме да се използва израза: “да имаш секс”, вместо “да се любиш” – твърде неконкретно или “да имаш сексуално взаимоотношение” – още по-отнесено. Този израз прави нещата ясни без излишна вулгарност.

Как да опишем секса? За по-малките деца ще бъде напълно достатъчно, ако им обясниш, че, понеже мама и татко се обичат толкова много, те харесват да бъдат заедно. При по-големите можеш да си още по-специфичен – мъжът и жената се обичат много и затова те си имат време само за тях – те се събличат и мъжът поставя пениса си във вагината на жената. Някъде около дванайсетата година вече можеш да дадеш всички детайли, като споменеш и за спермата, която попада във влагалището, а също и за процеса на оплождане между яйцеклетката и сперматозоида.

В процеса на сексуално обучение постави акцента, че мъжът и жената правят секс, защото се обичат много, а това става единствено в рамките на семейството. Сексуалното обучение трябва да бъде съобразено с възрастовите особености на детето и степента на неговата възприемчивост.