Децата и изолацията

Няма съмнение, че явление като изолираност или чувство за самота се е засилило значително през последните 50 години, включително при децата и тийнейджърите.

Виж също >> Как да се справим със самотата?

Алберт Айнщайн казва:

“Въпреки че съм типичен самотник в ежедневието си, осъзнаването ми за принадлежност към невидимата общност на онези, които се стремят към истината, красотата и справедливостта, ми попречи да се чувствам изолиран.”

Всеки от нас има подобни моменти, разбира се, но изследователите определят чувството на самота като проблематично, ако трае повече от седмица.

Обърни внимание на думичката “усещания”. Става въпрос за чувство, а не за реално състояние!

Някои типични прояви могат да се окажат следните:

• Чувство за изолация от другите: “Мамо, не се усещам част от групата ни по плуване”;

• Чувство, че си нежелан: “Няма да ходя на рождения ден, нямат нужда точно от мен”;

• Чувство, че другите те отхвърлят: “Те не ме избраха в отбора, май не ме желаят”;

Онези, които страдат от самота, всъщност копнеят за топъл човешки контакт, но не са в състояние да го осъществят. Много деца се измъчват, не знаят как да се включат в разговор, да вземат думата.

Самотата, както и отхвърлянето, са състояние на ума и емоциите.

“Има разлика между уединението и изолацията. Единият е свързан, а другият не“, казва психологът Хенри Клауд.

Не е ли феноменално как можем да се намираме сред милиарди хора на планетата, но в същото време да се чувстваме толкова самотни?

От всички емоции, чувството за самота е най-комплексно, защото изглежда на пръв поглед необяснимо.

Дори напредъкът ни в личното развитие може да увеличи интензитета на преживяванията. Много успешни хора са страдали от усещане за несвързаност с другите. Лидерството е самотно бреме.

Най-честата причина за самотата са преживените негативни събития в миналото, като например:

• развод на родители;
• раздяла с прияте;
• смърт на роднина;
• изоставяне;
• преместване на ново място и мн. др.

Как да помогнем на едно дете в подобна ситуация?

По какъв начин можем да му помогнем да хване невидиматa цел и мисия, както Айнщайн казва по-горе, усещането, че си желан, че има нужда от теб, че си незаменим?

В днешното съревнователно общество това никак не е лесно. Понеже разбирането за успех обикновено се свързва с екстровертен тип, пробивен и нахален. Но има раздвижване към приемане на по-тихите лидери и интровертните творци например. Все повече има яснота относно различните видове интелигентност и темпераментите. Има изобилие от информация за всичко.

Ние сме създадени за взаимоотношения, а не да живеем сами.

Този момент започва още от раждането, когато се утешаваме, сучейки гърдите на нашите майки. Именно в това състояние ние се намираме в най-пълноценното си състояние. Имаме толкова силно усещане за близост, че дори не си и помисляме въпроса: “Кой съм аз всъщност?”.

С времето, нашата собствена природа, преживявания и наранявания, формират собствените ни усещания.

В своята книга, “Анатомия на самотата”, авторката Тийл Сван споделя, че усещането за несвързаност представлява най-голямата болка, която можем да преживеем и най- опасното вътрешно състояние!

Тя прави “дисекция” на самотата и я разглежда като съвкупност от три основни елемента (стълбове):

• Отделяне: Всеки човек има склонност към вътрешна фрагментация, в резултат на своето собствено състояние и натрупани преживявания/травми. Това състояние има тенденциите да се задълбочава след всяко преживяно неодобрение и отхвърляне;

• Срам: Да се срамуваме е дълбоко вградено свойство на вътрешната ни същност, темперамент и преживявания;

• Страх: Тук се има предвид по-скоро вътрешното състояние на тревожност и нашата реакция спрямо въображаема ситуация, не реално съществуваща такава.

По какъвто и начин да я погледнем, самотата е съвкупност от множество (често необясними) емоции.

За да съществува самотата, са необходими две неща:

А. Липса на смисъл в дадени взаимоотношения и…

Б. Липса на усещане за себе, когато сме изолирани от другите.

Преодоляване на самотата при децата

Предполагам, че почти не съществуват деца, които не са се почувствали поне в определен момент от своя живот сами и нежелани.

Ние трябва да обявим война на самотата.

Промяната е възможна, но са необходими доста целенасочени усилия, за да се предизвика желаният ефект!

Ето примерна стратегия за справяне със самотата и изолацията:

1. Настройте ума си, че промяната е възможна

Умствената настройка, конкретно за този проблем, ще отключи необходимите вътрешни ресурси за преодоляването му, първо във вас като родители, след това и при децата. Просто е важно наистина да повярвате, че не сте сами, дори и да усещате обратното. Престанете да си казвате: “Никой не го е грижа за нас, за него”. В почти всички случаи, това не отговаря на истината.

Първата крачка започва от нас, родители.

Важно: Гледайте обученията ни за родители в „Зоната на растежа“ на този линк!

2. Приемане и подкрепа към детето.

Изрази възможно най-подходящо, според възрастта на детето, своето приемане към него, такова, каквото е.

Ти, като майка или татко, знаеш най-добре кое би зарадвало твоя син или дъщеря.

Заведи го на лунапарк, ако не сте ходили скоро. Гледайте заедно филм, книжка прочетете и т.н.

Направете нещо забавно и различно.

Ние скоро ходихме с тийновете ни на виенско колело, всички заедно. Изненадахме се колко им хареса!

Нещо много важно: никога не казвай на детето, че не е комуникативно. Начинът, по който гледаме на него се предава.

Въведи система на отговорност и отчетност, на таблици, на заплащане за допълнителни дейности, различни стимули за въвлеченост. Нека не бяга от трудни ситуации, въвличай го и търсете заедно решение.

Тук може да се приложи много креативност от ваша страна, няма да съжалявате, за което.

3. Улови сигналите на чувството за отхвърляне

След като сте осигурили приемаща среда и любов в действие, може да преминете към разговор по темата.

Както казах, отхвърлянето е чувство. Не става въпрос за факти, а за усещания, които по правило ни подават сигнал, че нещо трябва да се промени.

Попитай малкия човек: „Какво причини това усещане у теб? Има ли някой, който те е наранил? и т.н.

Често децата не знаят, те подсъзнателно реагират, но отношението на загриженост и въпросите към тях ще отключат ниво на споделяне според възрастта им. Бъдете чувствителни, отделете достатъчно време.

Направете нещо, но разберете какво трябва да се промени в неговото поведение и перспектива, след което се постарайте да не отлагате повече процеса. Водете дневник на чувствата, посетете квалифицран специалист, ако ви е трудно и не виждате промяна.

4. Насърчето детето да се свързва целенасочено!

Може да споделите с него: “Какво ще кажеш, ако вместо да очакваш някой да те потърси, не предприемеш стъпки в тази посока? Ти се обади! Звънни на твоя приятел от квартала. А помниш ли онова момче, то толкова те търсеше…“

Тази статия също ще ти е от полза >> 5 начина да възпиташ дете с ценности

Нека то да си направи списък с потенциални взаимоотношения и да предприеме стъпки към свързане с тези хора един след друг. Помогнете му да се фокусира върху изграждането на по-малко, но по-качествени взаимоотношения, които да съдържат в себе си потенциала да преминат тестовете на времето.

Когато детето се заобгради с приемаща среда и с хора, които са готови да го подкрепят, изслушат и коригират с любов, обикновено ще съумее да изтласка негативните усещания за отхвърляне в много кратки срокове. Насърчете го да се запише на курс само (или го посетете заедно); посветете се на доброволна кауза с позитивни хора.

5. Въвличайте се във физически дейности и труд

Нашето тяло е създадено за движения и ако установим застоял начин на живот, можем да си причиним немалко сериозни здравословни проблеми. Особено във времето на технологиите, каквото е сега.

Всяка функция на нашето тяло зависи от движенията, включително психичното ни състояние и усещането за самотност.

Задавайте постоянно задачки на децата: иди до магазина, хайде да почистим заедно; помогни на съседа; направи сладки за приятел; вземи метлата, почисти стаята си…

По-динамичните деца се нуждаят от по-активни спортове и инструменти: барабани, пиано и др.