Как да помогнем на децата да решават своите конфликти?

Когато Стоян ме помоли да напиша статия „Как да помогнем на децата да решават своите конфликти?“, в ума ми нахлуха много идеи, тактики и игри, но… един въпрос ме накара да се замисля:

Конфликтът корен ли е или просто симптом на нещо друго, което се случва в детското сърце?

Поведения, като:

• избухване;
• разгневяване;
• хвърляне на предмети;
• обиди;
• физическа саморазправа…

… или подобно отношение и действия, са често симптоми, а не самата причина.

Истинските причини, също като корените на дървото, често остават скрити.

Какво правим обаче ние като родители?

Фокусираме се върху промяна в поведението на детето ни…

… хвърляме всички усилия…

… упорити и постоянни сме,

но често не получаваме резултата, който искаме.

Трудът ни прилича на брулене на листа, които всеки път загниват.

Д-р Албърт Елис при търсене на същността на подобни проблеми прилага следния модел:

• Какво е причинило проблема? (пораждащо събитие);
• Как човекът гледа на събитието? (ценносттна система);
• Какви чувства са предизвикани от начина на възприемане на събитието? (последвала емоционална реакция).

Мисля, че коренът на повечето конфликти се крие в т.2 – нашата ценностна система.

Някой беше оприличил децата като бял лист, на който рисуваме нашият шедьовър.

Лично за мен това е истина само отчасти.

Защо?

Има нещо в човешката ни природа, което е захранвано от арогантност – тази бунтовна склонност живее във всеки един от нас.

Голяма част от поведението на детето е функция и на неговата човешка природа, която не е склонна да върши добро.

Поради тази причина е важно да учим децата си на уважение към родителите и по-възрастните.

Всеки ден ние активно участваме във формирането на тази тяхна вътрешна ценностна система.

Големият въпрос е как?

Като родители се често забравяме, че същата арогантна природа живее и в нас.

Ние сме също несъвършени.

Можем ли да сме честни със себе си за този факт?

Напълно възможно е нашето поведение да съдейства не по-малко за конфликтите при децата.

Ето някои зависимости между нашето поведение и поведението на децата:

❖ Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират;
❖ Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият;
❖ Ако децата растат в атмосфера на страх, те се научават да се тревожат;
❖ Ако изпитвате към децата съжаление, те се научават да се самосъжаляват;
❖ Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват;
❖ Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист;
❖ Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни;
❖ Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи;
❖ Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени;
❖ Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност;
❖ Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си;
❖ Ако се отнасяте към децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света;
❖ Ако децата получават признание, те се научават да следват целта си;
❖ Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри;
❖ Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост;
❖ Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората;
❖ Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.

Искате ли децата да вярват, че светът е хубаво място за живеене, да израснат уверени, търпеливи, толерантни?

Опитайте се да елиминирате първите седем “ Ако“ и приложете поне три от останалите.

Нека започнем от днес, нека започнем от нас…

… нека да направим нашия шедьовър.

Просто вземи празен лист, раздели го на две и отбележи плюс отляво, и минус вдясно.

Опиши кои са негативните ти склонности спрямо детето и върху кои положителни неща трябва да наблегнеш.

Именно анализирайки своите тенденции, ще помогнеш ма децата си да решават своите конфликти по-ефективно.