Когато Стоян ме помоли да напиша статия „Как да помогнем на децата да решават своите конфликти?“, в ума ми нахлуха много идеи, тактики и игри, но… един въпрос ме накара да се замисля:
Конфликтът корен ли е или просто симптом на нещо друго, което се случва в детското сърце?
Поведения, като:
- избухване;
- разгневяване;
- хвърляне на предмети;
- обиди;
- физическа саморазправа…
… или подобно отношение и действия, са често симптоми, а не самата причина.
Истинските причини, също като корените на дървото, често остават скрити.
Какво правим обаче ние като родители?
Фокусираме се върху промяна в поведението на детето ни…
… хвърляме всички усилия…
… упорити и постоянни сме,
но често не получаваме резултата, който искаме.
Трудът ни прилича на брулене на листа, които всеки път загниват.
Д-р Албърт Елис при търсене на същността на подобни проблеми прилага следния модел:
- Какво е причинило проблема? (пораждащо събитие);
- Как човекът гледа на събитието? (ценносттна система);
- Какви чувства са предизвикани от начина на възприемане на събитието? (последвала емоционална реакция).
Мисля, че коренът на повечето конфликти се крие в т.2 – нашата ценностна система.
Някой беше оприличил децата като бял лист, на който рисуваме нашият шедьовър.
Лично за мен това е истина само отчасти.
Защо?
Има нещо в човешката ни природа, което е захранвано от арогантност – тази бунтовна склонност живее във всеки един от нас.
Голяма част от поведението на детето е функция и на неговата човешка природа, която не е склонна да върши добро.
Поради тази причина е важно да учим децата си на уважение към родителите и по-възрастните.
Всеки ден ние активно участваме във формирането на тази тяхна вътрешна ценностна система.
Големият въпрос е как?
Като родители се често забравяме, че същата арогантна природа живее и в нас.
Ние сме също несъвършени.
Можем ли да сме честни със себе си за този факт?
Напълно възможно е нашето поведение да съдейства не по-малко за конфликтите при децата.
Ето някои зависимости между нашето поведение и поведението на децата:
❖ Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират;
❖ Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият;
❖ Ако децата растат в атмосфера на страх, те се научават да се тревожат;
❖ Ако изпитвате към децата съжаление, те се научават да се самосъжаляват;
❖ Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват;
❖ Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист;
❖ Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни;
❖ Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи;
❖ Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени;
❖ Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност;
❖ Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си;
❖ Ако се отнасяте към децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света;
❖ Ако децата получават признание, те се научават да следват целта си;
❖ Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри;
❖ Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост;
❖ Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората;
❖ Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.
Искате ли децата да вярват, че светът е хубаво място за живеене, да израснат уверени, търпеливи, толерантни?
Опитайте се да елиминирате първите седем “ Ако“ и приложете поне три от останалите.
Нека започнем от днес, нека започнем от нас…
… нека да направим нашия шедьовър.
Просто вземи празен лист, раздели го на две и отбележи плюс отляво, и минус вдясно.
Опиши кои са негативните ти склонности спрямо детето и върху кои положителни неща трябва да наблегнеш.
Именно анализирайки своите тенденции, ще помогнеш ма децата си да решават своите конфликти по-ефективно.
