Синдромът на хиперактивност с дефицит на вниманието се среща сравнително рядко – по данни на СЗО днес по света са засегнати между 4 и 6% от децата в глобален мащаб.

Диагностициран правилно, това е неврологичен проблем, отнасящ се до дете или възрастен, които се разсейват изключително лесно и/или се намират в режим на почти непрекъснато движение.

Подобни деца могат да страдат от ниско самочувствие, тъй като остават неразбрани от родители и учители, получавайки белега на „вечния бунтар“.

По мои наблюдения диагнозата се лепва като етикет в малко по-голяма степен от необходимото.

Убедете се, че във вашия случай наистина става въпрос за синдром за хиперактивност (ADHD или ADD) преди да предприемете лечение – възможно е детето Ви да е активно и да се разсейва лесно, без да страда от него на всяка цена.

Съветвам Ви да се консултирате минимум с още един опитен специалист по детско развитие, психолог или педиатър, тъй като поставянето на правилна диагноза съвсем не е толкова лесно.

Важно е да се предвидят всички възможности преди да се направи заключение. Възможно е темпераментът на детето да е кинестетичен, който е характерен за голяма част от децата днес.

Съществуват както физиологични, така и психологични фактори, които могат да съдействат за хиперактивност:

• преживяване на депресия;
• безпокойство (тревожност);
• страх или просто…
• индивидуалните особености в темперамента на детето.

Повече за симптомите:

Какво да правим, ако на детето ни е поставена диагноза хиперактивност с дефицит на вниманието?

1. ADHD/ADD e лечимо заболяване – проблемът не е в детето, нито в неговите родители! Успокоих ли те? Ако някой ти е казал, че детето ти е тъпо, непокорно, мързеливо или неспособно, предупреди го, че не знае за какво говори. Свръхдинамиката и разсейването е малко вероятно да изчезнат напълно, но могат да намалеят значително;
2. Постарай се да разбереш кои са движещите сили зад поведението на твоето дете и се опитай да проявиш повече разбиране към нуждите му. Разбира се, това не означава, че детето не се нуждае от дисциплина, валидно е точно обратното.
3. Постарай се да намалиш неговата разсеяност, извършвайки целенасочени усилия – давай му листове със задачи, календари, крайни срокове и писмени планове. Помогни му да прави нещата едно след друго;
4. Осигури си външен надзор, в най-добрия случай твой близък приятел, който да ти служи като извор на насърчение, корекция и супервизия за твоето и на детето поведение;
5. Един съвет – започни да даваш медикаменти (в повечето случаи се предписва Риталин), само ако си абсолютно сигурна, че детето ти страда от ADHD, поради страничните ефекти на лечението. Риталинът може да съдейства за намаляване апетита на детето и да причини безсъние. При адекватно поставена диагноза риталинът е особено ефективен, тъй като е установено че повлиява успешно на електрохимичните процеси в предните дялове на мозъка, регулиращи поведението. Приблизително 70% от страдащите от ADHD могат да се ползват от адекватно медикаментозно лечение.

Преди всичко, запази своето позитивно отношение – ще ти потрябва!