Съперничеството между децата в семейството е нещо много обичайно и почти неизбежно, особено ако имаш няколко същества от мъжки пол у дома.
Да кажеш на родители, че в тяхното семейство никога няма да се появи проблем със съперничество между децата, значи да изпратиш тези мили мама и татко на лов за глигани без пушка, а подобни срещи не са желателни (особено за едната страна).
Въпреки това, напълно е възможно проблемът със съперничеството да бъде сведен до минимум – основната грешка, която правят мама и татко е, че имат тенденцията да третират всички деца в семейството по един и същи начин.
Нека ви дам няколко погрешни манталитети в тази насока:
Заблуда 1: „Всички деца в къщи имат общи играчки – частната собственост учи децата да бъдат егоисти.“ Този начин на мислене, тип „Ленин – моят най-добър приятел“, ще накара твоите деца да се бият, тръшкат и да са готови да си извадят очите, дори и за едно малко копче. Вярно е точно обратното – дълбоко изградено чувство за собственост у детето е това, което ще развие желание за даване, понеже не можеш да дадеш нещо, за което не си развил чувство, че ти принадлежи!
Заблуда 2: „Ако Пешо може да има маратонки с лампички отзад, същото важи и за Мими.“ Тази логика е странна за мен – би трябвало децата да бъдат третирани съобразно възрастта и конкретните им постъпки, а не според правилото: „На всички по равно“. Ето каква е моята философия: Ти обичаш децата си еднакво, но ги третираш по различен начин, според това, което е честно за дадения момент!
Искаш ли да задълбочиш още повече…
… в темата за родителството?
Кликни тук, за бърз достъп до моята книга „30 въпроса от родителството!
След изобличаването на заблудите следват също и моите практични съвети за намаляване до минимум на съперничеството между децата:
1. Избягвай да отправяш сравнителни забележки към децата от сорта на: „Сестра ти се справя много добре с уроците. Защо и ти, Пешко, не си като нея?“. Подобни реплики ще накарат малкия Пешко да се почувства отхвърлен и да използва всяка възможност, за да се заяде с конкурентката си „в бизнеса“.
2. Стреми се (до колкото е възможно) да оставяш децата си да разрешават възникналите конфликти сами. Да оставиш едно дете да премине през ядове, понеже не е могло да притежава същото нещо като на братчето или сестричето си, е, всъщност, здравословно, понеже след време в него ще се задвижат вътрешни процеси, които ще изместят гнева и хроничната състезателност. Например, ако две деца, на възраст между 8 и 10 години, решат да организират състезание по надплюване, обиждане и лепване етикети един на друг, хвани ги невъзмутимо за ръчичка, изкарай ги от стаята и ги остави в друга стая с простата инструкция, че не могат да излязат оттам, докато не си решат проблема сами.
Искаш ли да задълбочиш още повече…
… в темата за родителството?
Кликни тук, за бърз достъп до моята книга „30 въпроса от родителството!
3. Имай предвид, че в много от случаите децата сами ще се опитат да накарат своите родители да се въвлекат в съдийска роля и да ги спечелят на своя страна. Опитният родител, обаче, дава възможност на децата си сами да разрешават своите конфликти. Все пак, ако ти замирише на изгорели трупове, не оставяй децата ти да се избият, докато ти трепнеш в очакване за развяване на бели знамена.
4. Следи за наличието на манипулация от страна на децата! Има сладурчета, които знаят много добре как да натиснат правилните бутони на мама и татко и да забъркат своето братче и сестриче в невероятна каша, завършваща най-често с наказание на грешната персона.
5. Бъди особено внимателен, ако децата ти са на една и съща или близка възрастова група и/или от един и същи пол. Тези фактори почти гарантират появата на съперничество.
Макар и да не са приложими за всяка ситуация, убеден съм, че описаните съвети ще помогнат на всеки родител да доведе до най-ниска степен проблема със съперничеството!
Искаш ли да задълбочиш още повече…
… в темата за родителството?
Кликни тук, за бърз достъп до моята книга „30 въпроса от родителството!
Вижте също тази статия за възпитание на детето оттук!
Днес можеш да вземеш безплатно тези въпросници, които използвам в кабинета си докато консултирам семейства, за да намалиш предизвикателното поведение при децата.