Мисля, че те познавам…
Ти си също като мен, защото искаш да бъдеш добър родител.
Но предполагам, също както и при нас с жена ми, ти се случва да изтървеш някоя дума не съвсем на място пред малчуганите.
Предполагам също, знаеш защо не е добре да се случват скандали пред децата, поради поне три големи причини:
- причинява се несигурност;
- руши се единството;
- създават се лагери между членовете на семейството;
- …………………………………….
Добави твоята голяма причина на празното място по-горе.
Добре, сега ще засегна проблема малко по-сериозно, защото уважавам личното ти време 🙂
Позволи ми да те провокирам: няма нищо лошо в несъгласието! Проблемът е в начина ви на изразяване.
Мисля, че в определени ситуации родителите могат да изразяват своите несъгласия, ако го правят по уважителен начин.
Проблемът се съдържа в открития огън – ако една дискусия се разгорещи прекалено, придружена е от викове, обвинения или ескалации, необходимо е да изработите механизъм за преустановяване на конфликтите.
Не отлагай най-добрия си живот. Започни да изграждаш здравословни навици днес!
Опустошаващо за децата е да слушат как родителите им се карат, обиждат се или… (още по-зле) се нараняват физически. Непременно потърсете помощ, ако разговорите ви достигнат до това ниво.
Но… Стояне, ще кажеш – в нашето семейство рядко достигаме до подобни крайности. Добре ли е в крайна сметка да изразяваме нашите несъгласия пред децата?
Зависи от вашата аудитория!
Децата трябва да бъдат достатъчно големи, за да разберат онова, което им казваш и доста емоционално зрели, за да осъзнаят, че можеш и да не се съгласяваш с някого, когото обичаш.
Децата на 6-7 годишна възраст могат да се ужасят при мисълта, че родителите не се харесват и да интерпретират случилото се по неподходящ начин.
Ето защо никога не провеждайте спорове пред малки деца!
От друга страна, по-големите деца и тийнейджърите могат да се ползват от начина, по който двама зрели възрастни изразяват различията си и ги решават по уважителен начин.
Ето някои общи насоки за провеждане на конструктивен диалог:
- Внимавайте за тона на гласа – лесно е да се вдигнат децибелите;
- Ако сте разрешили ситуация по положителен начин с партньора, може да я представите като реален пример за децата си и да обясните как точно сте постигнали съгласие;
- Избягвайте да изразявате несъгласия, свързани с поведението на присъстващо дете – може да причини объркване.
Разбира се, ако става въпрос за несъществени проблеми, посочвайте плюсовете и минусите, като след това вземете заедно решение.
Давайте смело, родители и намерете баланса сами.
Свързан ресурс: „От какво се нуждаят децата?“ Вземете си книгата оттук!
