Семейното предаване на ценности

„Искам детето ми да усвои нашите ценности… но понякога се чудя какво всъщност изграждаме у дома.“

Това е един от най-честите въпроси, които чувам в разговорите си с родители.

Не защото те не се стараят, а защото усещат разминаване между това, което искат да предадат, и онова, което реално се случва в този процес.

Истината е, че думите не са достатъчни, за да научат детето на нещо.

Децата вече формират своите ценности от:

• атмосферата вкъщи;
• реакциите ни в напрегнати ситуации;
• начина ни на живот, когато никой не ни гледа;
• външната среда – градина, училище, съседи…

Затова семейството има нужда не само от намерения, а от ясна стратегия за предаване на ценностите.

Проблемът не е липсата на ценности, а липсата на яснота

Всички родители предават някакви ценности, но без достатъчна осъзнатост, този процес остава хаотичен.

Затова първият въпрос, който да си зададем не трябва да бъде „какво да променим?“, а:

„Какво вече изграждаме?“

Неща, които да вземем в предвид, докато си отговаряме:

• има ли уважение в начина на говорене;
• има ли отговорност в ежедневните задачи;
• има ли грижа към другия;
• има ли любов между нас и показваме ли я;
• има ли ред и последователност.

Това, което виждате в поведението на детето, е отражение на това, което се случва основно у дома.

Къде има противоречие?

Следващата стъпка е по-трудна, но решаваща.

Къде това, което детето усвоява, противоречи на това, в което вярваме?

Тук често се появяват реални напрежения:

• искаме уважение, но чуваме груб тон;
• искаме самоконтрол, но виждаме избухвания;
• искаме отговорност, но срещаме избягване.

И тогава идва важният въпрос:

Откъде идва това влияние?

Понякога от средата, понякога също от училище или приятели.

Но… много често – от несъгласуваност вътре в самото семейство.

Именно тук започва реалната работа.

Три главни ценности

Една от най-големите грешки е да се опитаме да променим всичко наведнъж.

Дайте си време и посветете следващите 90 дни на фокусирано пригаждане към новите цели.

Изберете само 3 ключови ценности, но ги направете конкретни и със специфични техни изражения:

• уважение = да поздравява любезно; да гледа в очите добронамерено; да слуша по-внимателно и заинтересовано;
• отговорност = довършване на задачите, които е започнало; прибиране на разхвърляното; оказване на допълнителна помощ при нужда;
• доброта = говорене с грижа и от сърце; забелязва другите; показва милост.

Когато една ценност се превърне в поведение, е много по-реалистично тя да бъде изградена цялостно.

Съгласуваност между партньорите

Тук е един от най-ключовите моменти, и от най-важните въпроси.

На една страница ли сме?

Когато родителите не съгласуват своите цели, детето живее в объркване.

Когато са съгласувани, детето живее в яснота, създаваща сигурност и последователност.

Запитайте се честно:

• къде се разминаваме;
• върху какво се съгласяваме;
• запишете какво ще предприемете заедно през следващите 90 дни.

Да бъдем първо модели, после ментори

Това е основата на всичко.

Децата не следват инструкции. Те следват реални примери.

Ако искаме да изградим ценности е нужно първо ние да ги живеем, по-образно казано, необходимо е:

• уважение в начина, по който говорим;
• самоконтрол в напрежението помежду ни;
• поемане на отговорност в ежедневието;
• изразяване на честност в малките решения;
• изразяване на любов дори, когато е трудно.

Не е нужно да се стремим да сме съвършени. Старанието и усилието от наша страна е най-важното – то прави много повече впечатление на децата, отколкото откритите действия.

Заключение: 90 дни, които могат да променят посоката

Следващите 90 дни не са просто период – те са реална възможност да подредите хаоса вкъщи и да изберете съзнателно:

• какви ценности ще изграждате;
• как ще ги показвате;
• как ще ги подкрепяте.

В крайна сметка въпросът не се изразява в това дали децата ще усвоят ценности, а какви ценности ще усвоят.