“Дайте ми двеста активни двегодишни деца и аз ще превзема света.”
Бил Козби
„Ужасните двегодишни“
Много майки и бащи очакват периода на “ужасните двегодишни” изпълнени със страх и притеснение. Те могат да станат свидетели как сговорчивото им сладурче се променя в недобра според тях светлина и започва да изразява непознати до този момент емоции и отношения.
Периодът между първата и втората година, както и времето след това, представляват момент на драматични промени и негативизъм, наподобяващи друг такъв период – тийнейджърските години.
Непрестанните движения, характерни за две-годишните, емоционалните лъкатушещи криви, които се проявяват минута след минута, могат да обезкуражат и най-посветения родител.
Кои са характерните особености в емоционалното развитие на две-годишните?
1. Двегодишното дете преживява динамични промени в тялото и съзнанието си (подобно на тийнейджърите);
2. Двегодишното дете е открило, че притежава сила да накара другите да правят неща за него. То ще се опита да разбере доколко може да я използва;
3. Двегодишното дете е любопитно за почти всичко около себе си, но в голяма част от случаите движещата го сила може да е не толкова любопитството, колкото желанието да контролира онези, които се грижат за него.
4. Двегодишното дете е свръхчувствително за всяко действие, настъпващо около него.
Важно: Изобилие от практични съвети може да намерите в книгата ми „30 въпроса от родителството“ тук.
Ето и най-изявените особености през този период от развитието:
1. Детето ще развива своето чувство за идентичност – ще поиска със собствената си воля да предизвиква нещата да се случват. Много е важно за теб като родител да осъзнаеш, че този период е напълно нормален – детето ще продължава да изучава света с огромен интерес, а също ще експериментира какво може да се случи, ако направи точно обратното на думите ти. Границите ще бъдат изпитани и предизвикани.
2. Независимо от това динамично поведение, детето ще се нуждае от твоето безусловно приемане и любов.
3. Също толкова, колкото ще се нуждае от безусловно приемане, детето ще има нужда да разбере, че ти се намираш на кормилото, а не то.
4. Детето ще пожелае то самото да предлага идеи, а не да повтаря като папагал твоите.
5. На около осемнадесет месеца детето вече ще може да разбира много добре прости команди и инструкции. Нещо повече – ще гори от желание да ги нарушава, гледайки те право в очите.
Намиране на баланс между граници и съпричастност
Личният ми съвет е да откликнеш на неговите предизвикателства както с много любов, така и решително, с готовност и безкомпромисност.
Не изпадай в емоционални изблици – просто кажи силно “не” и го отмести от предмета, който е искало да счупи или го остави в леглото му, докато се осъзнае.
Устоявай авторитета си, когато си бил предизвикан.
Разбира се, необходимо е това да се извършва в условията на безусловна любов и емоционална грижа:
- Ако през вечерта детето се намира в емоционална лава и те предизвиква, най-лесно можеш да решиш проблема, като го сложиш да спи;
- Ако детето се опитва да те манипулира, остани спокоен и не се поддавай. Веднъж щом си взел определено решение (например да не му купиш нещо), не позволявай на нищо да те накара да го промениш – особено викания, тръшкания и ритания;
- Давай възможност на детето да избира. Покажи му шкафа с дрехите и го попитай какво иска да облече. Дай му да избере цвета молив, с който рисува или го попитай къде иска де излезете. Това е първата стъпка към обучението на детето в самостоятелност;
- Ако детето прави нещо, което е над неговите възможности и това го ядосва (например да построи къщичка от кубчета), събери кубчетата и отложи проекта за по-късно;
- Ако детето има братче и сестриче, което ревнува и търси внимание, увери се, че получава нужното време. Необходимо е по-голямото дете да има своето лично време с всеки един от родителите. От друга страна не му позволявай да насочва цялото внимание към себе си, стараейки се да намериш необходимия баланс.
- Помогни на детето да изразява гнева си. Това е не просто необходимо, то е здравословно, когато се направи интелигентно. Нека това да стане по начин, който не е нараняващ за родителя, например да каже: “Аз съм ти ядосан” вместо “Аз те мразя”, след което да обясни защо.
Следвайте тези прости стъпки и ще помогнете на детето да развие своята емоционална интелигентност още от малко.
