Тъй като все повече се придвижвам към годините на средната възраст, на моменти си спомням с умиление детските години.

Макар и да не бяха съвсем безгрижни, не си спомням да съм преживявал нивата на стрес, характерни за голяма част от съвременните деца.

Помня, че понякога, заедно с приятелите ми, поемахме на далечни походи с колелета и се връщахме чак вечерта. Нямахме мобилни телефони, но нито ние, нито нашите родители се притеснявахме.

Светът се промени.

Състоянието на семействата се промени.

Емоционалното здраве на децата приближава застрашителни равнища.

Нарастващ брой на разводите, завършващи обикновено с частичното или пълно отсъствие на бащата; почти постоянното присъствие на децата във виртуалната (и често илюзорна реалност); заливащата ни вълна от депресивни състояния, които се превърнаха в масови заболявания; пандемии; войни… списъкът може да продължи.

В крайна сметка, проблемите със стреса в зрелия живот често се дължат на натрупания стрес още през ранните детски години. Валидно е също и обратното: добрите навици, свързани със стреса през ранните години могат да окажат критична роля за уменията на по-зрелия индивид и постилат успеха му в живота!

Ако едно дете се научи да управлява нивата на стреса с помощта на своите родители, можем да бъдем доста по-оптимистично настроени за неговото бъдеще.

Какво в крайна сметка представлява детският стрес?

Стресът е свързан с повишеното производство на хормоните адреналин и кортизол като основни източници на стресовата болест. При обичайни обстоятелства става въпрос за естествена реакция на тялото на защита, когато е налице реална заплаха. Както и при множество подобни психологически понятия, възможно е масовият читател да остане объркан по отношение на точната дефиниция.

Проведени са множество изследвания по отношение на стреса, но по-голямата част от тях са били извършвани в посоката на травматичните преживявания в ранните години.
Важно е да уточним, че на практика не съществува точен инструмент за измерване на количеството стрес, което едно дете може да прояви докато съзрява и това прави заключенията ни по-скоро субективни.

Днешните деца преживяват нива на стрес, непознати за предишните поколения, например:

  • днес депресивните състояния възникват все по-рано и по-интензивни при децата;
  • все по-малки на възраст деца правят опити за самоубийство;
  • децата започват да експериментират сексуално на 13-15 години, което увеличава риска от поява на нежелана бременност и венерически заболявания;
  • медийните продукти, независимо дали става въпрос за телевизия, интернет или видео-игри, заемат огромна част от ежедневието на децата и дори отнемат от времето им за сън;
  • причините могат да заемат още безброй страници, но нека не пропускаме една от най-важните: децата прекарват повечето време далеч от своите семейства и родителите, които работят продължителни и изтощителни часове навън.
Opt In Image
30 въпроса от семейното здраве
Създайте крепко здраве у дома за всеки член на вашето семейство!

Тази книга е реално приложена в собствения ни семеен живот.

Често стресът се предава и от самите родители. Работещите майки и татковци обикновено жертват от свободното си време и съня, за да посрещнат нуждите на децата, работните задължения и домашната работа. Голям процент от родителите, без значение от тяхната позиция, споделят, че се намират винаги на скорост, жонглиращи с много задачи, отделящи твърде малко време за себе си.

Стресът, за който никой не говори

През годините на моята практика съм имал възможност да срещна доста стресирани семейства. Най-трудната част от тези срещи се оказа осъзнаването, че на голяма част от тях не мога да дам онова, от което наистина имат нужда, тъй като не се опитваха да разберат своя основен проблем и да предприемат целенасочени стъпки към промяна.

Кой беше този проблем?

Достигането до точката на разбиране, че техните деца растат далеч от своите родители и някой друг формира ценностната им система!

Opt In Image
30 въпроса от семейното здраве
Създайте крепко здраве у дома за всеки член на вашето семейство!

Тази книга е реално приложена в собствения ни семеен живот.

За съжаление, една малка част от клиентите ми се опитваха да разберат тази гледна точка.
Десетки учени и независими научни изследвания потвърждават в своите заключения, че взаимодействието с родителите се оказва най-важният фактор за по-нататъшното развитие на комуникативните умения на детето, особено ако те откликват към емоционалните му нужди и го разбират.

Идеята, че присъствието в детско заведение (особено през най-крехките години) е задължително условие за успешно развитие на комуникативните умения, се оказва огромен мит и изключително удобен популизъм, който се използва, за да задълбочи откъсването на децата от семейството.

В България тези тенденции за връзката между стреса и прекарването на време извън семейството като че ли ни убягват. Възрастта на задължителната забавачка пада все по-надолу. Нивото на трудност на учебното съдържание се увеличава с всяка изминала година, а това носи изключително вътрешно напрежение у учениците и генерира стрес, който бива пренебрегван.
Напоследък в публичното пространство често се хвалим с факта, че в проучването PIRLS, засягащо преди всичко ранното обучение, България се намира на челните места. Педагозите често демагогстват с това, че резултатите са налице, понеже детето посещава предучилищна група.

Смятам, че в академично отношение е важно какво се случва с децата в дългосрочен план, а не само през началния етап от тяхното образование.

Така например, в резултатите за 8-9 клас на проучването PISA, резултатите на нашите деца са плачевни.

Добрият начален старт не гарантира успешен финал!

Налице са и множество други проучвания, посочващи връзката между стреса и отдалечаването от семейството.

Едно от тях е изследването за нивата на кортизола (които се свързват със стреса като цяло) при децата на Университета за детско развитие в Минесота.

Изследователите, извършили това наблюдение, са установили, че при децата, посещаващи детските ясли, нивата на кортизола (хормон, който се свързва със стреса) се покачва по време на следобедните часове в яслата, но спада веднага, щом децата се приберат вкъщи.

Институтът за детско развитие в Минесота е направил същите констатации по-рано за три и четири-годишните деца. Нивата на кортизола в слюнката се покачвали най-много при онези деца, които са били определяни от възпитателите като „срамежливи“.
Д-р Меган Ганер също така твърди, че тези деца преживяват вътрешна борба в групова среда и възприемат подобни ситуации за стресиращи. Д-р Ганер смята, че нивата на кортизола все пак не са прекалено високи, за да предизвикат психична травма, но са достатъчно високи, за да предизвикат загриженост.

Целта ми с цитирането на тези изследвания беше да подчертая огромната роля, която родителите оказват върху емоционалното състояние на децата си, ако само можеха да редуцират ангажиментите си и да им отделят повече време.

Opt In Image
30 въпроса от семейното здраве
Създайте крепко здраве у дома за всеки член на вашето семейство!

Тази книга е реално приложена в собствения ни семеен живот.