Взаимоотношенията с децата

Често си задаваме въпроса: „Защо децата са озлобени и агресивни?

„Какво им липсва?“

Обичайният оговор е: „Родителите са виновни, че не контактуват с тях.”

Само те ли са причината?

Ето още няколко типични отговори: “Виновни са видеото, телевизията със своите филми, изпълнени с нечовешко насилие, грубост, интернет.”

Обикновено нещата стигат само дотук.

Всички тези неща са верни, но ако вникнем малко по-задълбочено, можем да открием толкова истини, за които не сме се и замисляли.

Увлечени в своите житейски проблеми, в стремежа си към професионална реализация или към забогатяване, някои родители нямат време да обърнат достатъчно внимание върху техните взаимоотношения с децата.

Друг път, в прекалената си загриженост за тях допускат грешки във възпитанието им, които водят до неблагоприятни последствия.

А децата се нуждаят да бъдат обичани, подкрепяни, уважавани и разбирани.

Възниква въпросът: “Освен от естествена семейна среда, от какво още има нужда детето?”

Любов

Детето иска да чувства, че е обичано от своите родители такова, каквото е. Неслучайно то ги уважава, когато са взискателни към него, строги, но и обичащи;

Ако го обичате само, когато изпълнява изискванията ви, то ще чувства, че не е истински обичано, ще бъде несигурно, непохватно, объркано, ще изпитва страх и тревога. Тогава ще ви е трудно да разберете истински детето си и да го напътствате правилно;

Детето има нужда да го подкрепяте, да му имате доверие, да бъдете опора за него, особено в моментите, когато трябва да се справи с по-силните и нападателни малчугани. Тогава то има добро самочувствие, спокойно е за себе си, може да контролира своето поведение.

Важно е за момичето или момчето да уважавате достойнството му, да проявявате разбиране към него и да приемате присъствието му като важно за решаване на определени проблеми, дори когато има неприемливо поведение или се гневи поради своята незрялост.

Важно: Гледайте обученията ни за родители в „Зоната на растежа“ на този линк!

Как се изразява любовта?

Не са достатъчни само думите: “Обичам те!”.

Важни са също поведението на възрастните и техните действия.

Понякога някои родители, изпълнявайки своите задължения да осигурят храна, облекло и др. на децата си, пренебрегват зрителния и физическия контакт, съсредоточеното внимание и без да осъзнават, отхвърлят децата си, а това наранява момичетата и момчетата.

Виж също статията: Токсичен родител – какво трябва да знаем?

Един приятелски поглед, една приятна усмивка и една насърчаваща дума, са в състояние да накарат детето да се чувства, че е истински обичано.

А когато получава любов, то дава любов.

Понякога родителите могат да го докоснат по рамото, ръката, да разрошат косата му, да го прегърнат, докоснат, да го потупат по гърба.

Незабравими са моментите, когато момичето или момчето прекарва време насаме с мама или татко, а също и с двамата – в сладкарницата, на излет в планината, на разходка в парка, при игра на шах, волейбол, федербал… Тогава вниманието е съсредоточено върху детето, а то се чувства важно в очите на своите родители. Това повишава неговото самочувствие.

Когато са задоволени емоционалните нужди на малчуганите, те преодоляват страха, безпокойствието си и се чувстват щастливи, сигурни, уверени в себе си, в своите действия, стават общителни с другите деца и постъпват по правилния начин.

Доверие

Доверието заема важно място във взаимоотношенията на детето с неговите родители. Детето има нужда да бъде подкрепяно от мама и татко, които да вярват в неговите способности, да го насърчават, когато изпълнява една или друга задача.

Колко малко трябва на едно дете!

Кажете му:

• “Ти можеш да си оправиш леглото”;
• “Можеш да нарисуваш това момиченце”;
• ”Харесва ми, когато разказваш интересни истории, които са се случили през деня.”

Това го прави уверено в себе си, силно, щастливо.

Когато малчуганите се чувстват пренебрегнати, нeприети, отхвърляни, те преживяват болезнено тези моменти, стават подозрителни, недоверчиви и са разочаровани – техните емоционални нужди не са удовлетворени.

Препоръчвам ти да видиш и най-четената ни статия за родители: „Защо децата се нуждаят от граници?“

Как се изгражда доверие между деца и родители?

• Поощрявайте и насърчавайте детето за всяка добра постъпка, вдъхвайте му увереност, поставяйте му по-голяма отговорност;
• Не му се карайте, не го обвинявайте, не го заплашвайте, че ще бъде наказано, когато то не се справи с дадена задача, когато сгреши;
• Дайте му възможност да поправи грешката си и бъдете търпеливи;
• Опознайте добре своето дете, за да можете да му се доверите, да разчитате на него, да вярвате в неговите способности;
• Бъдете добър пример с поведението си за вашето дете, защото то обича да подражава на възрастните, да ги имитира;
• Спазвайте обещанията си, не ги нарушавайте, казвайте истината на детето.

Уважаване и почитане

Да уважаваш или почиташ някого означава да признаваш неговото достойнството, права и морални ценности, да го зачиташ като личност, да не го унижаваш.

Уважението е двустранен процес.

Не може родителите да изискват от своите деца да ги уважават, ако самите те не се държат така.

Изгради ли се уважение от ранна възраст към майката и бащата, ще бъдат уважавани и учителите в училище.

Ако момичетата и момчетата не са уважавани у дома, живеят в студена семейна атмосфера, те страдат, дори и ако имат достатъчно любов. Чувстват се отхвърляни, необичани, изпадат в постоянен гняв, който се пренася и в училище.

Д-р Джеймс Добсън в книгата „Детето със силна воля” съветва родителите:

„Отнасяйте се към детето с искрена обич и уважавайте достойнството му, но изисквайте от него да следва вашето водачество. Избирайте внимателно нещата, заради които си заслужава да му се противопоставите, тогава приемете неговото предизвикателство и спечелете битката убедително.”

Как показвате уважение и почит към детето:

• Приемайте детето такова, каквото е, бъдете внимателни към него. Можете да му кажете: “Ти си ценен, важен за мене. Радвам се, че си наше дете.”
• Признайте пред него, че е специален човек за вас, че се интересувате от това, което прави. Кажете му: “Покажи ми как подреди пъзела? Какво трябва да направя, за да се справя и аз?”
• Не го засрамвайте пред неговите приятели като го обиждате или критикувате.
• Не се шегувайте с него пред други деца, ако това му е неприятно.
• Решавайте проблемите с любов и разбиране, обсъждайте ги заедно.
• Насочвайте вниманието на детето към положителните му страни. Одобрявайте неговите постижения, действия или мнения.

Разбиране

Още от ранна възраст, детето има нужда да бъде разбирано. В разочарованието му често ще чуете да проплаква: “Ти не ме разбираш!”

То иска мама и татко да знаят как се чувства – защо е натъжено, защо се радва; да го изслушват, когато говори, споделя своите мисли, чувства.

Д-р Рос Кембъл, известен психиатър, специализирал в работата с малки деца, споделя в книгата си “Детето – как да го обичаме истински”:

”Когато детето знае, че вие разбиратe чувствата и желанията му, то е по-склонно да отговори позитивно на дисциплината, особено ако не сте съгласни с него.

Нищо не обърква повече детето от усещането, че родителите му не го разбират. Това не означава, че трябва да изпълняваме детските му искания и капризи, то просто означава така да изслушваме детето, че то да не смята, че пренебрегваме мислите и чувствата му, когато използваме своя авторитет.”

Как може да бъде разбрано детето?

• За да разберете своето дете, трябва да го опознаете. А това може да стане, като разговаряте с него, прекарвате известно време заедно. При правилни взаимоотношения и от двете страни детето се чувства развълнувано, щастливо.
• Наблюдавайте заниманията, игрите, взаимоотношенията му с другите деца, поведението му,езиковите умения; откривайте неговите способности, дарби. Насърчавайте детето за всяка добра проява.
• Когато между родителите и детето има някаква преграда, тогава то се чувтва раздразнено, разочаровано. В такъв случай и двете страни само си разменят думи, информация, критикуват.

Децата обичат справедливостта, реда и имат нужда да чувстват, че са уважавани, обичани, подкрепяни.

За да бъде правилно тяхното поведение, важно е как ще са ръководени от своите родители, всички противоречия помежду им да се разрешават с много любов, разбиране и обсъждане.