Пасивно-агресивното поведение трудно се разбира и разпознава.
Самата дума „пасивен“ според Тълковния речник означава бездеен, неактивен, безразличен.
Пасивното дете не се съпротивлява, то не действа. Последиците от пасивното поведение са страдание, огорчение, безпокойство.
Агресивното поведение е насочено срещу други хора. Агресивното дете се стреми да властва над другите, да ги унижава, гледа отвисоко на тях. Агресията се изразява физически, без думи или словесно.
Пасивната агресия е скрита агресия. Тя е трудна за разпознаване. Не трябва да забравяме също, че не всяко лошо държане е пасивна агресия.
Виж още >> Негативните склонности на децата
Кога се проявява пасивната агресия?
Ако детето е ядосано или разочаровано от нещо, в своята незрялост то изразява яда си агресивно, а това е нормално. В процеса на израстването си то се научава да се справя с отрицателните си емоции.
Нужни са търпение и мъдрост.
Когато възрастните позволят на детето да изразява своя гняв, това не означава, че трябва да му правят много отстъпки. Необходимо е детето да се научи да казва онова, което чувства, да обяснява кое го е ядосало, независимо дали е приятно или не. Така малчуганът ще се предпази от раздразнение, от силно изразен гняв.
Случвало ли ви се е да не се справите със собствения си гняв или в стремежа си да не допускате детето ви да се раздразва, то да ви противоречи, да изразява недоволството си, да спори с вас.
Вие всъщност казвате: „Никога така да не говориш на майка си!”,”Да не казваш това за учителите си!”,”Веднага хвърли боклука!”. Това за- силва негодуванието му, но то вече става скрито.
Детето разбира, че няма право да го изразява открито. По тоя начин няма да го научите да овладее гнева си. Момчето или момичето ще бъде принудено да го потисне, защото не е научено да контролира и управлява чувствата си. Тогава се появява т.н. пасивно-агресивно поведение, което при малките деца е опасно, но при тинейджърите е направо катастрофално.
Свали този безплатен ресурс и помогни на децата да се справят с натрупаните емоции на гняв, страх, тъга или тревожност!
Последиците
Пасивната агресия е скрит протест, неизразен гняв, който влияе негативно и на детето, и на родителите. Детето започва да използва различни форми на отрицателно поведение – отмъщение, саботаж, манипулиране, за да оправдае чувствата си.
Някои деца постоянно изразяват чувствата си, макар и да не са раздразнени, за да манипулират родителите си, да постигнат своето. Тяхната цел е да тревожат и нараняват другите, а това не бива да се допуска.
Пасивната агресия по-късно може да доведе до проблеми в училище – слаби оценки, поправителни изпити, наркотици, алкохол, убийства, самоубийства.
Юношите не поемат отговорност за собственото си поведение, умишлено забравят домашните си, забавят или отлагат изпълнението на определена задача, прибират се късно в къщи. Не помагат никакви усилия от страна на родители и учители.
Целта на негативните прояви на подрастващите в такива ситуации е да раздразнят, объркат или отмъстят на възрастните.
Едва ли те осъзнават пагубния характер на своето държание. Тяхната безотговорност може да стане навик за цял живот. И един ден те ще понесат последиците от своето поведение при взаимоотношенята с колегите, приятелите, в семейството.
Какво е характерно за пасивната агресия?
Не всеки, който не изпълнява навреме задълженията си, може да се каже, че е пасивно-агресивен.
- Пасивно-агресивното дете постоянно се оплаква от някого, обвинява и критикува другите, се заяжда при комуникация;
- не иска да бъде отговорно за поведението си. То върши обратното на онова, което се очаква от него, което трябва да направи;
- няма да изрази отрито възмущението си;
- отлага или забавя изпълнението на задачата;
- няма желание да изпълнява задълженията си, става раздразнително, недоволно;
- не изпълнява някои задължения или задачи, като казва, че е забравило; има за цел да разстрои или да разтревожи родителите и други авторитети, да ги дразни. Те не са в състояние да променят поведението му, какъвто и натиск да упражняват. По този начин детето наранява само себе си – то трябва да понася последиците от своето поведение; често променя настроението си. Веднъж отговорно изпълнява поставените задачи, друг път търси оправдание за неизпълнението им. Пасивно-агресивните деца не се притесняват от собственото си поведение, но тяхното поведение притеснява другите.
Как да се справим с пасивната агресия на детето?
Не реагирайте на поведението на детето.
Ако се разсърдите или ядосате, ситуацията ще се усложни. Когато учите детето си да изразява гнева, вие му помагате да се справи с чувствата си, да ги изразява уверено и открито.
То трябва да знае, че е добре да казва: “Чувствам се ядосан”. Така скритият гняв намалява, може и да изчезне. Важно е най-напред да се успокоите и двамата, да се създаде приятелска атмосфера, подходяща за разговор, за да можете да въздействате на детето.
Не реагирайте на поведението му. Ако се разсърдите или ядосате, ситуацията ще се усложни. Кажете му, че няма да го обвинявате за постъпката му. Ако то зачита вашия авторитет, възможно е да се почувства виновно за онова, което е направило.
Дайте му възможност да разбере, че го приемате такова, каквото е, и искате да знаете как се чувства – тъжно или гневно, щастливо ли е.
Похвалете детето, когато е постъпило правилно. Например, то ви казва, че се е ядосало на малкото братче, защото му развалило строежа. Кажете му, че е постъпило правилно като не го е ударило, не е хвърлило кубчета върху него.
Похвалете го както за малките неща, така и за големите неща, които върши. Кажете на детето, че то е важно в семейството. Насърчавайте го да взема решения.
Не забранявайте на малчугана да ви нагрубява. Просто го помолете повече да не постъпва с вас така друг път. Възможно е да не приеме молбата ви, но като порасне, ще осъзнае съвета ви.
Когато той чувства през цялото време, че е обичан, ще откликва много повече на вашето възпитание.
Това е един практичен наръчник за управление на емоциите при децата, съдържащ интерактивни образователни материали, истории с картинки, видео-инструкции и възможности за дискусия.
