– Тате, истина ли е войната? Ти бил ли си се някога? – пита загрижено малкият Павчо. – Разкажи ми повече!
Загриженият татко оставя всичко друго в своя домашен офис и няма как да не откликне…
Специалното време, прекарано с по-малките по наболелите теми в днешно време, изисква много съпричастност, дълбочина, изслушване и вникване в чувствата им.
Като действие – нежна прегръдка и утеха, помилване, молитва за спокоен сън…
Изграждането на чувството на сигурност и принадлежност към семейството е най-ценната инвестиция за нашите наследници точно във време като това.
Децата до около 10 годишна възраст особено се нуждаят от гореспоменатото. И повечето от нас го правим като родители. Малките деца са много обгрижвани обикновено.
Пиша обаче като загрижен родител на двама тийнейджъри и една млада дама.
За по-големите деца е необходимо да добавим и достатъчно откровени разговори и изграждане на увереност, че не са сами, че вие и техните братя и сестри сте до тях. Като родители сте най-добрите им приятели.
Няма кой друг да ги обича повече на тази земя.

Благодарение на новата втора учебна тетрадка от учебната програма за подобряване на детската емоционална интелигентност ДОБИ... родителите, психолозите и учителите ще разберат как да подхождат към свръхактивните деца без да потискат чувството им за уникалност.
Те също имат нужда от подкрепящи приятели извън семейството.
Ключово за тях е да се почувстват разбрани и приети и от някой друг – близък на семейството, приятел, роднина, ментор.
Често си мислим, че тийновете са вече големи и нямаме толкова ангажименти към тях.
Поне физически.
Така е, разбира се, те сами ще си оправят стаята, ще се изкъпят, за храната нямаме никакви грижи.
Но…
Емоционалният ангажимент към подрастващите е много важен за нас като родители.
Точно в този момент на тяхното съзряване те имат както много нужда от самостоятелност и заключена стая, от тяхната си музика, така и от много подкрепа и увереност, че не са сами в труден момент.
Честно да ви кажа, сега, с трима млади хора у дома, съм доста по-заета от когато и да било.
Едва ли има майка и баща, които да не се питат за бъдещето на момичетата и момчетата:
- Кои са най-важните неща в живота?
- За какво си струва да живеем?
Децата в днешно време неизбежно съпреживяват новините за военни операции, небесно пространство, война, санкции и какво ли не още…
Изтеглете безплатен тест за стреса тук!
Филмът “Властелинът на пръстените” сякаш оживява в тях, емоцията относно добро и зло; диктатор и свободен; вяра и самоотверженост; милост и жестокост… нужди, помощ…
Толкова лесно е да скролнеш и да получиш веднага информация за това, което те вълнува.
В същото време, информацията е противоречива и объркваща повече от всякога.
Детето отива в училище и чува от учителя за новината, че една страна е нападнала друга. За опасността от Трета Световна война. За това, че под сградата, в която учат има бомбоубежище. За новия щам вирус, който ни очаква…
“Ами ако е наистина и мога да умра?”…какво ли минава в ума и душите на по-малките.
Ами при тийновете, които търсят и тъкмо намерили смисъл да живеят, също не е никак лесно. И често пъти няма да го покажат външно.
Живеем в една нова реалност, факт.
Какви стъпки да предприемем за свързване и разговор с младите?
Успокойте емоциите си.
Добре е преди да започнем да говорим да си успокоим емоциите лично ние като родители. Знам, че е трудно посред ежедневните бури. Но ако не сме се овладяли, безпокойството ще се предаде и на децата. Не сме перфектни, не говоря за някаква идеална среда, даже е добре да вникват и те в някои проблеми и да стават свидетели и на някои наши битки. Но умерено, не постоянно 🙂 Извиняваме се като бъркаме пред тях.
За още статии за разговори в семейството, кликнете тук.
Вземете тихо време след работа,около 10-15 мин., отпуснете се, послушайте музика и съберете мислите си, помолете се за вашия дом, ако сте вярващи. Това много помага.
Намерете подходящо място.
Кое ще е най-подходящото кътче, за да говорим заедно с децата?
У дома, до леглото вечер, ще е най-добре вероятно за вашите малки деца, след като са уморени и не могат да мърдат вече.
Ако имате тийнейджъри, може и на приятно кафе да ги заведете, където харесват. Почерпете ги, усмихнете им се.
Забелязала съм,че моите тийнове най-много се отварят за споделяне, когато останем сами с всеки един от тях поотделно. Ако е спонтанно още по-добре.
Наскоро каките излязоха някъде и вкъщи синът ми взе да ми говори за тренировките, новата ракета за игра, да ми дава да я пробвам, отпусна се, и след това го питах и за войната, как я преживява, толкова страдащи. Какво е най-важно за него в този момент – емоционално и материално.
Даже и нищо сериозно да не каза, той усети моето отношение, че ми пука за него.
Дайте им думата.
Започнете с това какво знаят те, да разкажат например за новия вирус какво са чули днес. Дайте им възможност да се изразят, да са първи. Слушайте, кимайте, пак слушайте – какво точно ги вълнува.
Повтаряйте това, което казват, за да са сигурни, че ги слушате. Задайте въпроси, те също нека ви питат.
Не квалифицирайте, ако не сте достатъчно информирани. Признайте, че не знаете всичко. Съгласете се за някои неща. Други оставете за друг път.
Следете каква медия четат.
Внимавайте откъде се информират. Прегледайте и сложете някакви рамки за часовете прекарани в нета. Поговорете за това, не само да заповядвате. Защо е добре за тях? Да черпят от добри източници, да е градивно. Да имат определен час вечер, да оставят телефоните в коридора и да спят без тях.
Учете децата на почтеност и даване.
Има ли по-благородно нещо от това да помогнеш в нужда на страдащия. Дайте сума пари във вашата общност за хора в нужда, дарете за бежанци, напазарувайте на някой.
Болезнено е когато едно общество стане безразлично към човешките съдби, всяка личност е ценна.
Наскоро видяхме човек паднал на улицата посред колите. Вероятно е бил пиян, но малцина хора се бяха спряли да помогнат, повечето бързаха и не слизаха от колите. Ние спряхме, пет човека в колата, съпругът ми уморен от срещи с хора, но как да не спреш. Завтече се за помощ, каквото е нужно, викнаха линейка, полиция и другите хора, които бяха преди нас изчезнаха, задържаха нас за показания. Един час още в колата, а човекът на улицата мърдаше, опита се да говори… да, вероятно това за тях беше обичаен случай, но като видиш кръв, как да подминеш. Помислих си, е защо трябваше да оставаме точно ние, толкова уморени бяхме, а и не можехме да помогнем особено.
Но не е загубено времето, което отделяме за другите!
Бог вижда, а и децата също.

Благодарение на новата втора учебна тетрадка от учебната програма за подобряване на детската емоционална интелигентност ДОБИ... родителите, психолозите и учителите ще разберат как да подхождат към свръхактивните деца без да потискат чувството им за уникалност.