“Никой не е имунизиран от пристрастяванията. Те засягат хора от всички възрасти, раси, групи от обществото и различни видове професии”.

Патрик Кенеди

Когато стане въпрос за зависимостите, повечето родители ограничават действието им предимно до различните видове субстанции, като кафе, алкохол, цигари или наркотици.

Зависимото поведение не се ограничава единствено до тях и през последните години става все по-лесно не само за възрастните, но дори за децата, да развият така наречените поведенчески пристрастявания.

Буквалният превод на думата от латински “addictio” означава “да бъдеш вързан, заробен.”

По-долу можете да намерите няколко възможни поведенчески пристрастявания, за които не сте мислели или сте пренебрегвали:

▪ хазарт;
▪ прекомерна консумация на медия;
▪ пазаруване, преяждане;
▪ неспособност да се спрат лекарства;
▪ лъжа и кражба, непрестанна просия;
▪ пиромания;
▪ пристрастяване към интернет и мобилни устройства;
▪ обсесия от спортове и хобита;
▪ пристрастяване към работата;
▪ порнография.

Зависимостта представлява дълго и продължително влияние върху мозъчната дейност и нейното бързо възнаграждаване, която предизвиква загуба на самоконтрол и продължаваща въвлеченост в дейността или поведението, въпреки очевидните за зависимия последствия.

С времето човек започва да става все по-толерантен към тях.

Как да разберем дали децата ни са зависими?

1. Има ли в живота им поведение, което искаш да спреш и което заема голяма част от тяхното време?

2. Занемаряват ли общуването с другите деца и възрастни за сметка на поведението или субстанцията?

3. Усещаш ли как конкретно, повтарящо се поведение, ограбва техния личностен потенциал?

4. Склонни ли са да прикриват поведението си?

Искаш ли да задълбочиш още повече…

… в темата за родителството?

Кликни тук, за бърз достъп до новата книга „30 въпроса от родителството!

Как да помогнем на децата си да се справят със зависимостите?

1. Първата стъпка – опитай се да не бъдеш нападателен и обвинителен за поведението, но бъди настоятелен, че за тях е важно да се освободят от него. Осигури им приемане и разбиране, като им помагаш да се справят със своето чувство за вина;

2. Отделяй им целенасочено време, осигурявайки нераздвоено внимание;

3. Сподели с тях, че е за тяхно добро да имаш свободата да им задаваш въпроси дали продължават с поведението редовно и да ги държиш отчетни;

4. Ако е необходимо, свържи се с (или организирай) малка група за помощ с други, които се борят със същото;

5. Осигури им възможност да се включат в дейности, изискващи постоянство и търпение като спорт, рисуване, свирене, пеене или шиене.