Мисли на обезпокоена майка:

„Ауу, детето ми лъже. Как е възможно? Казвала съм му точно обратното. Само ме излага…“

„Дай, миличък… на твоето приятелче, почерпи го!“

Детенцето нервно отвръща:

„Неее, няма!“, и то пред хората.

Таткото почервенява и преживява дълбоко в себе си:

„Толкова съм го учил. Давал съм му пример, а сега ето… как се случва на мен?“

Тежко е за едни родители да преживеят подобни сцени, особено когато са си поставили по-високи цели и искат да изградят нещо стойностно у децата си.

Повечето родители съвсем естествено копнеят да възпитат ценности, които да създадат почтени личности и качества, с които да могат да повлияят хората около тях към по-добро.

Помня, една от нашите дъщери пробваше да послъгва.

Никога не сме толерирали подобно поведение у дома, но децата са толкова изобретателни и попивателни, че човек не знае откъде ще дойде „новото“ нещо, което да пробват.

Какво да се прави, това е естеството на човешката природа.

В подобна ситуация се оказахме и с 6-годишния ни син, който бидейки много практичен и бърз, за да спести някои неща, си измисляше историйки.

Когато кажеш на едно дете да бъде честно или внимателно, промените рядко се случват веднага.

Нужно е да му даваме шанс, да отчитаме прогреса и да го насърчаваме да опита отново.

Смятам, че това е възможно да се научи, но резултатите се виждат по-късно, а и няма сигурна гаранция за успешно родителство.

Разбира се, в училищата се опитват да възпитават някои етични норми, но нека не забравяме, че формирането на ценности се извършва преди всичко в семейството. Училищното нравствено обучение е често твърде късно, а и доста изолирано от реалния детски свят.

Истината е, че ценности се предават всекидневно, всяка минутка от детския живот.

Важно е какво учим и предаваме!

Ето някои реални притеснения в този процес:

Притеснение 1: В днешно време връстниците влияят най-много на детето ми.

Естествено, че много хора влияят на децата освен родителите, особено техните връстници.

Ако това влияние е прекалено силно, защо не помислите как може да увеличите времето си с тях?

Може също да опитате алтернативна форма на образование?

Когато децата са в училище всеки ден и се срещат с уморените си родители вечер и през уикенда, е трудно да им се влияе целенасочено.

Но нали говорихме за децата и ценностите?

Как в крайна сметка децата изграждат собствено виждане и мнение за нещата в живота?

Връзката с родителя е най-важна!

Все повече проучвания сочат, че при силно изградена връзка родител-дете, вземайки предвид собствения детски свят и влиянието на връстниците, децата пречупват нещата най-вече през…

… ценностите на родителите си.

Много често се случва жена да се омъжи за някой мъж, подобен на баща й.

Аз съм жив пример за това.

Имам грижовен и любящ баща.

Съпругът ми е същият.

Притеснение 2: Влиянието на медиите е твърде голямо

Ясно е, че телевизорът е голям учител, ако му позволим.

Всеки родител си решава дали, докога и колко, носейки отговорностите след това.

Но… в крайна сметка от родителя зависи количеството на консумираната медия.

Зависи също дали тази медия да не се замени с книги и полезни дейности.

Важна констатация:

Вземайки предвид цялото влияние на медии, училища, връстници, групи по интереси, религиозни събирания и др., все още при тийновете е най-силно влиянието на основните първи ценности, вложени в техния живот от родителите им.

Започни това!

Отново стигнахме до здравата връзка родител-дете.

А сега нека да се върнем на основния въпрос, който исках да засегна с тази статия:

Как да предадем на децата ценностите, които са важни за семейството ни?

Принцип 1: Предаването на стойности, които не се виждат, не се извършва магически – нужни са разговори и дискусии.

Необходими са целенасочени срещи и споделяния.

Важно е да се посочват стойностни житейски примери, прекарани заедно с детето и да се коментира след това.

Винаги използвам моменти в магазина, в банката, в парка, които заслужават внимание и преценка.

Реалните ситуации са най-запомнящи се и въздействащи.

Също – ако искаме да видим докъде е стигнало детето в растежа си, е добре да до тестваме в трудна, некомфортна ситуация.

Тогава се вижда всъщност човек какво представлява и в какво вярва.

Ценностите остават доста теоретични, докато децата не почнат да споделят от собствения си живот.

Разбира се, децата се променят. Не се отчайвайте, ако не издържат тези първи тестове на характера.

Радвайте се, че имате възможност да им ги предоставите отрано.

Принцип 2: Децата не усвоявят твоите ценности, ако не ги демонстрираш.

Пример ли си за това, което предаваш?

Бъди внимателен!

Като родител ще бъдеш тестван за всяко поведение, което се опитваш да формираш.

Децата са специалисти в тази област, така че бъди нащрек, бъди честен и се развивай, за да бъдеш истински пример за твоите ценности.

Говори за тях, защо ги харесваш, кое те е предизвикало да вземеш дадено решение.

И разбира се, поеми отговорност пред тях, когато не си се справил/а добре.

Принцип 3: Научете се заедно да изразявате ценностите, на които държите.

Ето някои идеи:

• “ Ей, беше страхотна тази вечер, много прямо се изрази“;

• “ Браво, че почерпи съседа, никога не те бях виждала“;
• “ Много добре каза стихчето, продължавай все така“; и др.

Затвърждавай позитивното поведение всеки път, когато децата го проявят.

По този начин ще утвърдиш детското самочувствие, което е твърде крехко на тази възраст.

Принцип 4: Развий съпричастност у детето

Съпричастността е основа на състраданието, а то е основа за ценностите.

Стоян написа прекрасна статия по въпроса за валидацията тук.

Няма как да кажеш на детето да се почувства съпричастно.

Нужни са реален пример и практика.

Първо го демонстрирай към самото него, а после и към други около вас.

Колко се нуждаем от съпричастност в нашето съвременно общество!

Забелязала съм, че на някои хора това е  вродено, докато при други са нужни доста усилия да го развият.

Принцп 5: Направете нещо, което да затвърди онова, което изграждате.

• Дарете дрехи на някой дом за изоставени деца – колко ще е вълнуващо да приготвите заедно всичко, да изперете, изгладите, пакетирате;
• Купете продукти на съседката – занесете й ги с усмивка и радост;
• Четете любима книга и си говорете.

Всичко може да бъде толкова запомнящо се, така че младите да го предават на своите деца, те на своите и т.н.

Преди всичко повярвайте си, че предаването на ценности е възможно!

Вижте също статията ми „Тайната на удовлетворение в майчинството“.