Детският егоизъм

Рано или късно повечето родители осъзнават досадната реалност на живота, че децата са егоистични по природа, а всеотдайността и даващото отношение не се формират случайно при тях.

Разбира се, личностните особености и техния вроден темперамент играят ключова роля, но обикновено децата мислят за себе си повече от нужното и е необходимо да се научат как да мислят и за другите.

Не е ли иронично, че вероятно най-голямата отговорност на родителите е да насърчат подрастващите в оформянето на почтен характер и да се грижат за другите, но се оказва,че голяма част от тях се стремят да им угаждат във всичко?

Не искам да кажа, че вкъщи трябва да се превърнем в студени офицери, раздаващи команди; само се опитвам да помогна на онези, които срещат трудност в това да казват“не” и се чувстват виновни.

Позволете ми да ви дам един пример…

Когато наближат коледните празници, децата очакват своите подаръци с голямо нетърпение и няма нищо лошо в това. За нашето семейство това е един от най-специалните моменти през годината.

Проблемът възниква, когато децата започнат да гледат на тези подаръци като на право, а не като на привилегия и дори още по-зле – да очакват, че родителят им е длъжен да ги осигури.

Ето защо препоръката ми в конкретната ситуация е да насърчавате даването по време на празниците, а не получаването.

Ако съумеете да развиете тази култура в семейството, децата ви ще изградят съвсем различно отношение към околните и своите ближни.

Създайте това отношение в цялото ви семейство.

Давайте на другите при всякакви поводи.

Купете нещо на непознат, дайте пари на просяците – всички тези действия ще помогнат на децата ви да се справят с егоистично си отношение.

А ако ви обвиняват и искат да получат по-скъпи подаръци?

Ами просто им кажете: “Добре, а мога ли да си получа подаръка обратно, моля? С този подарък аз исках просто да ти изразя колко държа на теб и колко много те обичам, но ако не ти харесва, значи съм избрал неподходящия начин…”