Детето със силен характер

Силен характер има детето, което е със силна воля, с която се сблъскват родителите и която се проявява също и по отношение на връстниците.

Ако детето ви има силен и волеви характер, знайте, че невинаги то ще бъде съгласно с вашата гледна точка.

Не е лошо то да има силна воля. Това ще го направи достатъчно устойчиво на влиянието на връстниците, ще му помогне по-нататък в живота.

Детето със силен характер е малкият бунтар, който застава срещу родителите и упорито отстоява своята позиция. То може трудно да бъде контролирано, даже когато родителите му умело го направляват и са се посветили на него. Водено е от съзнателно неподчинение на родителските изисквания.

Тези момичента и момчета усещат, когато към тях се отнасят несправедливо и започват да се защитават.

Макар че са учени да уважават властта, авторитета и да живеят в хармония с другите, те си остават необуздани, упорити в преследване на своите цели.

За майките и бащите е важно в процес на разговор да разберат какво мисли детето, каква е неговата гледна точка. Тогава ще могат да реагират правилно.

Децата със силна воля са по рождение такива и е трудно майките и бащите да се справят с тях без усилия и борба.

Повече такива деца се променят след юношеския период. Един ден ще установите, че ценностите и принципипе, които сте се опитвали да изграждате толкова години са дали своя плод. Възможно е вашите деца да станат най-добрите ви приятели.

Как трябва да се държите с детето със силен характер?

• Отнасяйте се с него с обич, уважавайте достойнството му;
• В същото време изисквайте да следва вашите насоки и правила;
• Противопоставяйте му се, когато е необходимо;
• Поощрявайте всяка негова положителна проява;
• Отделяйте му специално внимание, изразявайте привързаността си към него;
• Предложете му няколко варианта за избор. Например, ако откаже да си легне, предложете му да прочетете приказка или му кажете, че в неговата стая на леглото го очаква любимата плюшена играчка;
• Проявете разбиране при всеки възникнал спор;
• Обяснете защо не трябва да обижда, нагрубява по-малкия си брат или сестра. Ще му бъде приятно да ви слуша.

Какво е характерно за детето със силен характер?

Детето със силен характер е любознателно, иска да знае всичко, да бъде независимо, да следва своите цели То постоянно задава въпросите: „Защо?”,”За какво?”,”Как?” и др. Усеща кога нещата са правилни и кога не и твърдо отстоява своята позиция., успешно преодолява трудности.

Задавате ли си понякога въпроса, защо детето ви е непокорно, не изпълнява вашите нареждания? Това означава, че то има силен характер, своя индивидуалност, има лидерски качества.
Ако постоянно издавате заповеди на малчуганите да ви се подчинят, без да им давате право на избор, те се раздразняват, бунтуват се срещу вас. Важно е да уважавате достойнството им, да зачитате тяхното право на мнение, да изразявате своята любов. Тогава те проявяват желание да се включват в дейностите, които вие вършите или им предлагате, помагат ви.

Децата със силен характер правят това, което са решили да направят и никой не може да ги спре. Те се бунтуват, когато прекъснете заниманията им, съпротивляват се. Когато момичетата или момчетата разговарят с вас, те обичат да спорят, дискутират като излагат своите аргументи.

Тези подрастващи са толкова убедени в своята позиция, че са готови да я отстояват, не признават вашето мнение.

Те са толкова убедени, че са прави по отношение на своите намерения и цели, че не се притесняват да ви кажат, че вашето мнение не е правилно и не се интересуват от него.

Децата със силен характер поемат сериозна отговорност при изпълнението на едни или други задачи и успешно се справят с тях – подреждат играчките си, хранят птичките у дома, поливат цветята в саксиите.

Те обичат да правят нещата сами, без намеса на други деца или на възрастни. Например, на 2-3 г. детето иска само да избира дрехите и обувките си, с какво да играе, какво да прави.

На тази възраст е необходимо да се намери общ език с децата. Не може да се каже, че те правят всичко на инат. Важно е родителите да проявят мъдрост, търпение и упоритост, да говорят с детето, да му обясняват и стигнат до общи решения.

Създайте собствени правила, с които децата да се съобразяват, независимо от особеностите на своя характер. Така те ще разберат, че независимо от своите желания и упоритост, трябва да се съобразят с останалите. Тези правила могат да включват: домакински задължения, грижи за домашния любимец, подреждането на играчките… Тези правила трябва твърдо да се отстояват от родителите, а децата да ги изпълняват сами. В противен случай ще следват санкции. Децата трябва да разберат, че думите на мама и татко са закон.

Важно е също момичетата и момчетата да се оставят да правят грешки. Ако детето не иска да си вземе чадъра в дъждовно време, който му предлагате, оставете го. Като се намокри, ще осъзнае, че е трябвало да ви послуша.

Как да изградите силен характер?

Всеки родител иска детето му да има силен, борбен характер. При взаимоотношенията на малчугана в семейството, детската градина, социалната среда, се развиват неговите качества и индивидуални особености.

Семейна атмосфера

Семейната среда е най-благоприятна за изграждане на силен характер у детето – атмосвера на трудолюбие, честност, взаимопомощ, където има взаимно доверие.

Родителите могат да възпитават силен характер у децата, ако самите те са силни волеви личности. Ако те имат силни черти на характера, чрез личния си пример могат да предават своите ценности на децата си.

Отрицателният пример оказва отрицателно влияние върху малчуганите.

Чрез правилното организиране на различни видове дейности могат да се формират силни волеви черти на детето още от ранна възраст, като самостоятелност, издръжливост, дисциплинираност, организираност и др. Това ще помогне на детето по-правилно да планира и по- системно да изпълнява поставените цели.

Докато разясненията, примерът и др. влияят на съзнанието на детето, упражненията практически закаляват волята и характера..

Малките деца се научават отначало да подражават несъзнателно, а като пораснат, оценяват и осъзнават полезните страни на примера на родителите.

Давайте инструкции на детето в точния момент.

Използвайте точния момент, за да обясните, насърчите или порицаете дадено действие на детето.

Например, малкото дете се качва на стола, за да вземе играчката, която си е харесало от библиотеката, но не може да я достигне. Майка му взема играчката и му я подава. Тя трябва внимателно и търпеливо да му обясни как трябва да постъпи.

Друго дете се мъчи да подреди купчетата, за да си направи малка къща, но не ги подрежда правилно, ядосва се и започва да реве. Родителят в този момент показва на малчугана как да подреди кубчетата, за да постигне желаната цел, но не и да му ги подреди всичките.

Създавайте навик у детето да обмисля думите и действията си. Насърчавайте мисленето му. Дайте му възможност да мисли в перспектива, да преценява последствията от погрешните действия.

Разказвайте истории и разкази от вашия живот и живота на близките.

Това ще ги накара да преосмислят ценностите и поведението си, да се стремят да следват важни неща от живота ви, които са ги вдъхновили.

Книгите също имат важна роля за възпитанието на характера на детето. То приема някои от чертите на героите за свои.

Насърчавайте мисленето.

Създайте му навик да обмисля думите и действията си. Научете го да мисли в перспектива, да цени дисциплината и да понася последствията от грешките си.