В обществото, в което живеем, псуването и използването на груб език се считат едва ли не за нещо нормално, но ако трябва да бъдем напълно честни със себе си, ще признаем, че е признак за ниска култура и недобри маниери.
За щастие, има една голяма маса родители, които се отвращават от подобен начин на изразяване, но какво да правим, когато установим, че собствените ни деца са усвоили циничния език?
Преди всичко трябва да разберем, че псуването е неизбежно зло.
Възможно е детето да е видяло цинична дума, написана на стената, да е научило как се правят бебета с неправилните думи преди още да сте успели да им кажете за това или дори да е чуло звучна псувня от близкия човек на улицата.
Неприятно, но това е самата реалност!
Независимо колко се стараеш и колко мразиш цинизмите, твоето дете ще чува груби думи още отрано и ще продължи да ги чува през целия си живот.
Ключов подход, когато станеш свидетел на ситуация, в която детето ти псува, е да му обясниш, че мама и татко знаят всички мръсни думи, но уважават себе си до такава степен, че са решили да не ги използват.
Този подход е далеч по-приемлив от използването на противоречиви методи на възпитание от сорта на безброй забележки, които никой не чува.
А може и да засилиш псуването при детето 😉
Обучението на децата в добри маниери, обноски и учтиво поведение започва от много малка възраст.
Не очаквай, че децата ще научат вълшебните думички “моля”, “благодаря” или “извинявай” от само себе си – те ще бъдат изградени у тях единствено, ако ги учиш целенасочено да бъдат любезни и мили; да се държат с уважение и да показват респект към теб и другите.
Темата за учтивостта може да бъде засегната по време на семейна вечеря или пък по време на лягане.
Когато инструктираме и наставляваме децата си по въпросите на учтивостта, добре е да вземем предвид следното:
– да бъдем личен пример. Начинът, по който третираме детето си и хората около нас се усвоява от детето в съотношение 1:1. Не очаквай, че детето ще се държи вежливо с останалите, ако ти самият го третираш грубо;
– да се извиняваме на детето, ако неволно сме го третирали по неправилен начин. Това е чест и привилегия за родителя, а не унижение;
– да посочваме практични примери. Дай за пример практични ситуации, в които детето може да се окаже и му обясни подходящия начин на поведение. Преди всичко нека детето да разбере как би се чувствал някой, ако е третиран по нелюбезен начин.
Когато детето каже нещо саркастично и обидно по адрес на някой друг в семейството, отдели го настрана в същия момент без да отглагаш – най-добре е в съседната стая.
Сподели му, че се чувстваш ужасно, поради думите, които е изрекло и му обясни защо се чувстваш по този начин.
Ако детето е над три години, нека да се извини за постъпката си.
Също, не се колебай да изискваш от него да каже: “Извинявай” или “Съжалявам”.
Твоят родителски авторитет е за негово собствено добро, ако се използва по любящ начин.
