Срамът при децата

Ани беше момиче на осем години, което обичаше да рисува и да създава истории, но беше изключително срамежливо. 

В училище тя рядко вдигаше ръка да говори, а когато учителят я посочваше за отговор, лицето ѝ се изчервяваше и тя се стягаше. 

Децата често си мислеха, че Ани просто не иска да общува, но истината беше, че страхът от грешки и срамът, че може да се изложи пред другите, я парализираха.

Един ден в класната стая пристигна нов учител по рисуване. 

Тя беше усмихната жена с пъстри дрехи и поглед, който сякаш казваше „всичко е възможно“. 

Първото, което направи, беше да даде на всяко дете малко платно и четки и да им каже: „Днес ще създадем история с цветовете. 

Няма правилни или грешни начини – важното е да разкажем как се чувстваме.“

Ани погледна срамежливо платното пред себе си и усети добре познатото стягане в гърлото. 

„Ами ако картината ми изглежда глупаво?“ – мислеше си тя. Но госпожата се приближи и прошепна: „Виждам, че обичаш цветовете. Нарисувай нещо, което те кара да се усмихнеш.“

Тези думи сякаш отключиха нещо в Ани. Тя започна да рисува, като първоначално движеше четката с колебание, но постепенно се потопи в усещането за свобода. 

Нарисува една чудна гора с дървета, които пеят, и цветя, които танцуват. 

Когато госпожа Мила видя рисунката ѝ, тя се усмихна широко и покани Ани да сподели историята зад картината си пред класа.

Ани почувства как срамът се надига, но си спомни думите на учителката: „Няма правилни или грешни начини.“ 

Събра смелост и излезе пред дъската. 

Гласът ѝ беше тих в началото, но с всяка дума ставаше по-уверена. 

Тя разказа за своята невероятна гора и как в нея всички се чувстват приети такива, каквито са, независимо дали пеят или танцуват, или просто наблюдават.

Когато свърши, класът избухна в аплодисменти. Няколко деца дори поискаха да нарисуват свои версии на “гората с чудеса”.

Ани почувства нещо ново – усещане на приемане и свързаност. 

Разбра, че дори когато е срамежлива, тя има какво да каже и не трябва да се бои от грешки. А те могат да те предизвикат към промяна. Най-трудна е първата крачка.

От този ден нататък Ани започна да рисува повече и дори се присъедини към училищния клуб по изкуства. С времето срамът все още се появяваше, но тя знаеше как да го преодолее – с помощта на приятели, които я насърчаваха, че е добра в рисуването; подкрепата на родителите и учителите и вярата в собствените си способности не на последно място.

Статия, която може да е полезна и за самия теб, по същата тема >> Лекът за срамежливост, или… как да бъдем по-директни с другите?

Скъпи читатели, колко от вас разпознавате себе си в Ани?

Аз със сигурност се припознавам в момиченцето от началото на статията. Като малка много обичах да си мълча, съседът до нас всеки път ми пощипваше бузката и ми казваше: “Е, хайде, кога ще проговори това момиче? Хайде де?”. Беше добър човек, но ако можех да влизам вкъщи от другаде, бих го направила.

Имах в себе си един вътрешен свят, в който се чувствах добре, всички казваха обаче, че много се притеснявам…и постепенно започнах да го вярвам. Даже и като проговорих, срамът си остана. Пеех в хор, рецитирах пред публика и др., но вътрешно преживявах доста. По рождение съм по-чувствителна и богата на емоции, които не знаех как да изразявам. 

Срамът е емоция, позната на всички нас, независимо от възрастта и житейския опит. 

Още от детството, когато започваме да осъзнаваме собственото си „аз“ в контекста на обществото, срамът може да се превърне в спътник, който тихо ни възпира да изразим истинската си същност. 

Често той дори се възприема като незначителен или дори нормален компонент от развитието на детето, но може да остави дълбоки следи върху самочувствието и социалните взаимоотношения.

Срамът е сложна и многопластова емоция.

Тя може да се появи рано в живота и да оформи както поведението, така и самочувствието на индивида. 

За разлика от чувството на вина, което възниква, когато сме направили нещо погрешно, срамът е свързан със самата същност на това кои сме. 

Тази емоция може да внуши на детето усещането, че е недостатъчно добро или че не отговаря на очакванията на другите. 

Това води до страх от отхвърляне и нежелание за участие в социални дейности.

Срамът често се формира в резултат на преживявания като критика, осъждане или нежелана изолация от връстници или възрастни. 

Подходите на позитивно родителство и подкрепа могат да помогнат за намаляване на срама у децата. 

Резултатите сочат, че децата, чиито родители използват емпатия и окуражаване, вместо критика, се чувстват по-сигурни и по-рядко изпитват срам.

Университетът в Аризона провежда мащабно изследване относно начина, по който родителите използват вменяване на срам или вина в отговор на действията на техните деца, показвайки, че тези емоционални реакции могат да оформят родителските практики и да засегнат социално-емоционалното развитие на децата.

За съжаление средата, в която аз израснах не беше особено насърчаваща; наблягаше се повече на “негативното” и “корекцията” като подход за промяна, по-важно бе какво не си направил; изразяването на чувствата беше слабост.

Физиологични и поведенчески прояви на срама

Срамът може да има изразени физиологични реакции – ускорено сърцебиене, изчервяване и усещане за стягане в тялото. 

Тези симптоми обикновено сигнализират за социална тревожност и могат да доведат до избягване на ситуации, в които детето се чувства уязвимо. 

Поведенчески срамът често се проявява като затваряне в себе си, избягване на контакт с очите и желание за избягване на социални взаимодействия.

Дългосрочни последствия

Ако не бъде преодолян, срамът може да остави дълготрайни следи върху личността на детето. Продължителното излагане на срам може да доведе до ниско самочувствие, социална тревожност и дори депресия.

Това изследване, проведено в Университета на Южна Флорида, анализира как различни видове насилие в детството, като физическо насилие и пренебрегване, допринасят за свързания с травмата срам в зряла възраст. То установява, че повтарящата се виктимизация и пренебрегването са силно свързани с повишени нива на срам при възрастни.

Децата, които изпитват хроничен срам, често се чувстват несигурни и са по-малко склонни да изразяват мнение или да поемат рискове, което може да ограничи техния потенциал и личностно развитие.

Училищната среда също играе съществена роля във формирането на усещането за срам, подкрепящите учители и отворените дискусии в класната стая могат да намалят нивата на срам и да насърчат по-голямо участие от страна на учениците. 

Когато децата се чувстват приети и чути в класната стая, те са по-малко склонни да се изолират поради срам.

Подходи за справяне със срама

Специалистите подчертават важността на средата, която детето обитава. 

Родителите и учителите играят ключова роля в създаването на безопасно и подкрепящо пространство, където децата могат да изразяват емоциите си без страх от осъждане.

Позитивното подсилване, емпатията и откритата комуникация са мощни инструменти за преодоляване на срама. Важно е възрастните да избягват да приписват етикети като „срамежлив“ или „слаб“, които могат да засилят негативните усещания у детето.

Как да помогнем на децата да преодолеят срама?

1. Насърчаване на уязвимостта и откритото общуване 

Стратегията включва създаване на среда, в която децата се чувстват безопасно да споделят своите мисли и емоции, без да се страхуват от осъждане или критика. 

Родителите и учителите могат да насърчават разговори, в които е нормално да се говори за емоциите и преживяванията. 

Споделянето на лични истории и примери от собствения живот също помага на децата да разберат, че срамът е естествена емоция, която може да бъде преодоляна.

Помня, че веднъж се бяхме събрали група родители с малки деца и те можеха да представят определена тема. Едната ми дъщеря се подготви за птицата “Тукан”, това и бе първото говорене пред по-голяма група, беше вълнуващо и много насърчаващо. Синът ми представи една басня за лисицата с рисунки, справи се също чудесно. Всяка малка стъпка е голямо насърчение и смелостта за изразяване се увеличава.

Важно: Гледайте обученията ни за родители в „Зоната на растежа“ на този линк!

2. Подкрепа и приемане

Подкрепата от семейството и връстниците може да бъде мощен инструмент за справяне със срама.  Родителите и възрастните трябва да показват приемане и безусловна любов към детето, дори когато то прави грешки или изпитва трудности. 

Такава подкрепа изгражда у детето увереност и го насърчава да бъде открито и искрено. 

Създаването на подкрепяща социална среда е от съществено значение за намаляване на срама.

Когато бях едновременно с три малки дечица, ги водех заедно на плуване, имах си време за мен, а също и тяхната учителка беше много любезна към тях. Това беше ключово като първи досег с други хора още в първите им години. 

3. Подчертаване на усилията вместо резултата 

Преодоляването на предизвикателствата чрез усилия и смелост е мощно оръжие за справяне със срама. Пръв да вземеш думата, пръв да се представиш и включиш в дейност, независимо от резултатите. 

Родителите и учителите могат да приложат тази стратегия, като се фокусират върху усилията и процеса на учене, а не върху крайния резултат. 

По този начин децата осъзнават, че грешките и неуспехите са част от пътя към успеха и не трябва да бъдат повод за срам.

4. Избягване на етикетите и негативната критика 

Важно е родителите и възрастните да избягват да наричат децата с негативни епитети като „мързелив“ или „неуспешен“. Вместо това трябва да се фокусират върху позитивната подкрепа и да разграничават поведението на детето от личността му. Това помага на децата да не свързват срама с тяхната същност и да запазят усещането за собствена стойност.

5. Развиване на емпатия и социални умения 

Децата трябва да бъдат учени да разбират и уважават емоциите на другите, което ще им помогне да преодолеят собствения си срам и да се почувстват приети. Примери от литературата и ролевите игри могат да бъдат полезни инструменти за развиване на емпатия и социални умения.

Заключение

Създаването на среда, която насърчава откритост, подкрепа и емпатия, може значително да намали усещането за срам у децата. Възприемането на стратегии, които подкрепят самочувствието и личностното развитие, помага на децата да се чувстват сигурни и уверени, дори в лицето на трудности.