Въпрос:
Цял живот се опитвам да не товаря детето си с болестите и грижите на баба му и дядо му. А сега, когато се наложи да ми помогне в грижата за тях, той напълно отказва.
На 16 г. е и мислех, че вече е пораснал и би трябвало да разбира нещата.
Но той направо ме нагруби, като помолих…
Ю.Н., 39 г.
Отговор:
Ю.Н., моето мнение е, че децата се учат от рано на отговорности и помощ към другите.
Ако изпуснем този малък отрязък от живота му за влияние от наша страна, след това може да ни е значително по-трудно.
Тези ранни години са особено определящи за реакциите на нашите потомци по-късно, в тийнейджърската възраст, в която е и Вашият син.
Важен фактор за реакцията му е и физиологичната промяна, която се извършва в неговия организъм през тези бурни години.
Вземането на решения се премества към области в мозъка, управлявани от емоционалната активност, а не от логиката.
Синът Ви се намира в етапа, по време на който се стреми по един естествен начин към самостоятелност и независимост. Съветвам Ви да осъзнаете своята нова роля на някой, който съветва, насърчава и оказва подкрепа, вместо да раздава заповеди.
Не забравяйте и да установите ясни граници, правила и последствия за неговото поведение – в крайна сметка, синът Ви скоро ще напусне семейното гнездо, за да започне независим начин на живот. Когато това се случи, ще имате много повече точки, ако се източник на подкрепа и вдъхновение.
Стоян Георгиев
През последните години аз и екипът ми сме имали възможност да се срещнем със стотици семейства и да помогнем на много от тях да възстановят любовта, емоционалната близост и сексуалното си единство.
Ако проявиш интерес към семейна консултация, позволи ми да предложа услугите си СЪВСЕМ БЕЗПЛАТНО!
Авторските права за материала са на сп.“Журнал за жената“. Публикувана с разрешение.
