Здравейте, реших да Ви пиша, защото имам нужда от помощ, не зная как да постъпя. С приятеля ми сме на 28 години. Заедно сме от 4 години – живеем заедно от 3 години. Тази година той завърши образованието си и започна работа. По време на обучението си нямаше възможност да работи и родителите му го издържаха – за наем, за храна и т.н. а от моята заплата си плащах моята част от консумативите. Исках да имаме общ бюджет, но просто нямаше как да стане. Уж парите ни бяха общи, когато някой закъса другия му помага и така, но аз си представях нещата по друг начин. С нетърпение чаках да завърши, да се развие връзката ни по някакъв начин, да започне работа, да взема заплата и да решим какво ще правим.
Започна работа, споделих му мнението си за общ бюджет и за това да си спестяваме някакви пари – той каза като може ще спестяваме, като не може – не може и че бюджета ни бил общ, а същевременно сестра му замина и му остави да му оправя кредити, уж щяла да праща пари, но не го прави вече втори месец. Мен това много ме дразни и той го знае и скоро ще спре да ми споделя за нейните задължения. Аз не мисля, че това е редно, не знам колко време трябва още да чакам.
Искам вече да имаме семейство и деца – мисля че достатъчно чаках, но според моя приятел всичко с времето си, не се ангажира с никакви планове. Вярно че плановете са за това, да се провалят, но аз не знам какво да правя. Имам чувство, че в момента връзката ни е на едно място и сега е момента по някакъв начин да я развием, все пак за това хората се събират да живеят заедно, а не да си губят времето. Не знам какво да направя, искам да го разбера, но и аз не искам да си губя времето.
Семейството му ми говори така сякаш просто си живеем заедно, делим си пари и т.н., никой не пита имаМЕ ли пари, а имаШ ли пари и това адски много ме дразни, благодарят ми, че съм го натискала да си купи нещо – аз не го правя заради тях, а заради това, че живеем заедно и се надявам да имаме общо бъдеще заедно, да се грижим един за друг, да си помагаме, да градим нещо, а не всеки за себе си – но си премълчавам. Не знам какво да кажа. Ние не сме на по 15 години.
В интерес на истината винаги съм била против общо съжителство без брак, но просто така се получи.
Отговор:
Първо да споделя, че желанието Ви да имате семейство, както и очакванията за дом, в който има здравословна атмосфера, приемане, любов и финансово осигуряване, е напълно естествено. За съжаление, липсва ми и гледната точка на приятеля Ви, но по онова, което разбирам е, че живеете с някой, който е готов да сподели привилегиите на съвместния живот, но не и напълно отговорностите! В случая Вие се явявате „зрялата страна“ във връзката, която копнее да изгради нещо повече от скучен живот на двама души, които споделят вечерите и уикендите си заедно.
Смятам, че в случая е необходимо да поставите граници на вашия приятел, които да му помогнат да разбере вашите очаквания. Между другото, очакванията да сключите брак, да обедините ресурсите си и да градите заедно бъдещето си, не е нереалистично, а е нещо, което се предполага по презумпция. Вижте, Вашият приятел няма да промени своето поведение, ако някой или нещо не издърпа килимчето на комфорта изпод краката му. Причините за поведението му могат да бъдат най-различни, разбира се – може то да е отражение на семейството, в което е отраснал, средата, в която се е намирал и разбира се решенията, които е вземал и неговите личностни особености. И все пак това не значи, че той не може или не трябва да се промени.
Как може да стане това, разбира се без да давам гаранция за успеваемост.
Първо, напишете писмо на приятеля си, в което му опишете своите намерения. Започнете с благодарност за времето, което прекарвате заедно и за хубавите ви моменти. Във втората част на писмото споделете конкретно какви са необходимите неща, които очаквате да се променят – по-високо ниво на ангажираност, финансова отговорност и т.н. Изразете чувствата си без да нападате и обвинявате, иначе ефектът ще е обратен. В същото време от писмото трябва да лъха категоричност и безкомпромисност. Завършете писмото отново с благодарност и приемане към него.
Ако той се отнесе към писмото ви с пренебрежение може би ще бъде необходим и сериозен разговор, а вероятно и временно изнасяне, за да му се подаде сигурен сигнал, че нещата не вървят. Там някъде във времето една обща среща с мен би изиграла ключова роля, така че ще се радвам да помогна.
Изключително ефективни съвети и решения на семейни проблеми в областите на комуникацията, секса, конфликтите, финансите, децата, разширеното семейство и др. можете да намерите в книгата ми "30 въпроса от семейния живот".
Линк за достъп до видео-програмата "Семейна академия"
За информация и записвания за семейно консултиране се обадете на тел. 089 991 0692.
1 коментар