Много родители вярват, че могат да разберат по-добре себе си и своите деца, изучавайки четирите типа темперамент: сангвиник, холерик, меланхолик и флегматик. В парка може да чуете как ентусиазирани майки споделят революционното си откритие и по какъв начин то им е помогнало да опознаят поведението на своите деца.
Вярващите в темпераментите са искрено убедени, че разбирането за тях им осигурява по-добра възможност да се свържат с приятелите, семейството и колегите си. Освен това, в момента, в който започнат да прилагат тази система, я намират за надеждна.
Какво в крайна сметка представляват четирите типа темпераменти?
По темата >> Какъв темперамент има твоето дете?
Теорията за четирите темперамента представлява древна система за разбиране на човешката природа и подобряването на човешкото състояние. Теорията разделя хората според различните персонални характеристики, които изглежда съставляват човешкия темперамент.
Интересът към темпераментите възниква най-малко преди 24 века и е систематизирано от Хипократ (460-377 г. пр. Христос). Този интерес е бил съживен отново от друг гръцки лекар – Клаудиус Гален (130-200 г. сл. Хр.) от Пергам.
През вековете, тази категоризация на четирите типа личност рядко е бил оспорвана.
Важно: Гледайте обученията ни за родители на този линк!
Таблицата по-долу представя характерните особености на всеки един от четирите типа темперамент:
Четири типа темперамент според Хипократ
Сангвиник
– приятелски;
– ентусиазиран;
– насърчаващ;
– разговорлив;
– жив;
– неуморен;
– отзивчив.
Меланхолик
– меланхоличен;
– чувствителен;
– аналитичен;
– перфекционист;
– асоциален;
– изискващ;
– суров.
Холерик
– оптимистичен;
– активен;
– уверен;
– силноволеви;
– избухлив;
– агресивен;
– целенасочен.
Флегматик
– тих;
– зависим;
– ефективен;
– спокоен;
– пасивен;
– инат;
– бавен.
Списъкът по-горе е кратък и незавършен. Заедно с развитието на теорията (нека не забравяме, че става въпрос за теория) през вековете, горните характеристики са били променяни и разширявани.
Помогни на децата да преодолеят тревожността с помощта на този ресурс!
Няма спор, че разбирането за темпераментите носи повече яснота в междуличностното общуване. В същото време, това схващане се оказва крайно недостатъчно, за да изясни напълно причините за начина, по който функционират хората; техните решения и междуличностни отношения.
Без съмнение, системата е придобила популярност, особено през последните години – тя е лесна за запомняне и разбиране.
В същото време, използването на темпераментите и класифицирането на хората като типове, съдържа множество ограничения, тъй като хората не действат по един и същи начин във всяка ситуация или при различни обстоятелства.
Ефектът на четирите темперамента
Изглежда сякаш четирите темперамента работят, защото успяват да формират позитивна представа на хората за самите себе си. Нерядко тази представа се оказва илюзорна.
Някой, който е тих и кротък при определени обстоятелства, може да се окаже изключително изразителен и забавен при други.
Позволете ми да дам пример със себе си…
През годините съм попълвал не един или два теста за собствената ми персоналност, които показват винаги един и същи резултат – типичен интроверт съм.
Обикновено, тестовете за типа персоналност съдържат въпроси от сорта на: “От хората ли се зареждате или от задачите?”
Тъй като обикновено посочвах задачите, за години смятах, че съм интроверт, който е едва ли не осъден да не се зарежда от хората, докато в един момент осъзнах, че разговарям с хора от сутрин до вечер и това не престава да ме зарежда. Онова, което обаче имаше значение, беше контекста и мотивиращите обстоятелства, при които това се случваше!
Оказа се, че в определен момент, взаимодействието с хора ме изтощава, докато при други обстоятелства ме зарежда, така че самото противопоставяне на задачите и хората носи своите сериозни ограничения!
Позволете ми да споделя и друго свое важно наблюдение: хората, които имат тенденцията да се самоанализират и говорят за своя темперамент, имат склонността към прекомерна гордост и самодоволство.
Означава ли, че няма нужда да изучаваме темпераментите и спецификите на човешкото поведение? Напротив, ние имаме отговорност да го направим.
Но… отчитайки ограниченията на всеки модел, поради сложния начин, по който са устроени хората. Предвидимостта на модела има значение дотолкова, доколкото е по-голяма възможността определена категория хора да реагират по определен начин при определени обстоятелства. Това обаче по никакъв начин не го гарантира, нека не го забравяме.
