Светлорозовите Хризантеми

Този разказ не е само за светлорозови хризантеми – предоставяме ви история с цел сближаване и дискусия между партньорите.

Премахнете всички разсейващи неща и се насладете на времето заедно. Историята ще ви накара да се замислите и ще остави траен отпечатък във вас.

Освен това сме добавили и въпроси накрая, които ще ви предизвикат и биха могли да помогнат за подобрението на отношенията между вас.

Настанете се удобно с чаша кафе или чай, и се изгубете между редовете:

***

Той

Вечерта след работа запалих колата и отидох до първия цветарски магазин, за който се сетих. Беше затворен. Вторият също. Казах си, че ако и третият не работи, се отказвам. 

Този път обаче късметът беше на моя страна. Не само, че беше отворен, но имаше от най-любимите ѝ цветя – светлорозови хризантеми. Те разсеяха гнева ми, предизвикан от цялото време, което бях изгубил в търсене на цветя. В ума ми се въртеше единствено мисълта за това как щях да зарадвам съпругата си и, надявах се, щеше да оправи до известна степен отношенията ни. Напрежението и споровете вкъщи ми влияеха по изключително негативен начин – време беше да свършат.

Когато пристигнах, в хола беше празно, а масата беше красиво подредена за вечеря – нещо, което отдавна не се беше случвало. Напълних една ваза с вода и пъхнах вътре хризантемите. Сложих ги в средата на масата, което още повече добави за романтичния ѝ вид.

Тъкмо ги бях сложил, когато чух стъпки зад мен и се обърнах. Тя беше скръстила ръце и ме гледаше ядно, до някаква степен даже разочаровано. Честна дума, не очаквах такава реакция. Преди да мога да си отворя устата, тя изтърси:

– Прекарах няколко часа в приготвянето на тази вечеря. Сготвих любимата ти храна, изчистих половината жилище и всичко беше готово преди 19:00 – времето, когато всеки път се прибираш. Но ти ме накара да чакам четиридесет минути. Яденето изстина, а моето желание за вечеря с теб изчезна. 

Дори не ми даде шанс да отговоря – тя излезе от стаята и ме остави да вися стъписан. Дори не беше погледнала цветята. 

Ритнах от яд крака на стола до мене. Сериозно ли си мислех, че биха ѝ направили някакво впечатление или още повече – зарадвали? 

***

Тя

Имах дълъг и изморителен ден. И въпреки това бях решена да направя това, което ми се въртеше в главата още от сутринта. Последното, което исках беше съпругът ми да се върне – той също изморен и заядлив, и да имаме поредния скандал. Тези проблеми бяха започнали да натежават и помрачават животите и на двама ни. Искрено желаех по някакъв начин да оправим нещата. 

Първото нещо, което ми хрумна беше лазанята. Много добре знаех до каква степен я обичаше той – ако нещо беше способно да му разведли настроението, това беше лазаня. Така че се захванах. Забърках я, изпекох я… и тогава реших, че искам да направя всичко да изглежда добре.

Запретнах ръкави и изчистих пода, измих всички чинии, извадих нова покривка за масата. Подредих трапезата, сипах вино в стъклените чаши, които не бях изваждала от години и запалих свещички. Резултатът ме накара да се почувствам горда и доволна, макар и изтощена. Седнах да почина за десет минути, преди той да е дошъл. 

Само дето… десетте минути станаха на двайсет. Двайсетте на трийсет. Той почти никога не закъсняваше – беше от типа хора, които винаги вървят по график и непрестанно си гледат часовника. 

Огорчението си намери път в мен и всякакви мисли започнаха да се въртят из главата ми: “Сигурно вече му е писнало и сега прави всичко възможно да се забави, защото не иска да се прибира. Може да е отишъл в някой бар, или, кой знае, може и на среща да е отишъл. Каквото и да е, със сигурност би предпочел всичко друго, освен това да се прибере тук, при мен.” 

Отидох до спалнята, вече с единственото желание да си легна. И тогава чух вратата да се отваря. 

Не мога да опиша колко бях ядосана. Отидох в хола и скръстих ръце, докато чаках да ме забележи. Когато се обърна, не чаках и изтърсих каквото ми беше на ум. Може би щях да съжалявам – може пък да е имал основателна причина да се забави толкова. Но дълбоко се съмнявах.

***

Събудих се от слънчевите лъчи, нахлуващи през прозореца. Веднага разбрах, че се бях успала. 

Къщата беше празна. Отидох в хола и масата си стоеше както вчера я бях оставила, с изключението, че по средата имаше…ахнах. Светлорозови хризантеми – любимите ми цветя, прилежно сложени във ваза. 

Потърках очи сънено и изведнъж си спомних, че не ги виждах за първи път. Още вчера ги бях мярнала, но бях толкова ядосана, че дори не ги отразих и после моментално забравих за тях. 

Усетих как умът ми започна да осмисля нещата. Нямаше кой друг да е донесъл цветята. А ако е ходил да ги вземе след работа… и двата близки цветарски магазина са затворени по това време. Явно е ходил да търси някой отворен, което обясняваше забавянето му.

Плеснах се по челото и се стоварих върху един от столовете. Тогава забелязах, че една от порциите беше празна – и троха не беше останала по чинията. Усмихнах се. 

Извадих телефона си и му пратих съобщение: Съжалявам за вчера, прибързах с някои заключения. Хризантемите са прекрасни. 

Помирисах цветята и имах чувството, че никога не съм усещала цветя да ухаят толкова хубаво.

***

Той

Телефонът ми получи нотификация и щях да го игнорирам, но нещо ми грабна окото. Прочетох съобщението и моментално широка усмивка грейна на лицето ми. Тези две изречения оправиха целия ми ден.

***

Въпроси за дискусия

• Какви са последиците от предварителните заключения?
• Възможно ли е да грешите в предположенията си един за друг?
• Какво става, когато се фокусираме основно върху недостатъците и грешките на другия?
• Защо е важно да изслушваме другия, преди да реагираме?
• Как можете да се зарадвате един друг?