Изясняване на очакванията

Ние имаме очаквания за почти всичко. Степента, до която реалността не успява да се съизмери с нашите очаквания, е степента, до която ние се чувстваме разочаровани.

Продължителното разочарование води до гняв, нараняване, презрение, отчаяние и разруха.

Особено важно е да се убедим, че сме споделили очакванията си за сфери като времето заедно, децата, финансите, почистването, ремонтите и ролите в семейството.

Осъзнайте също така разликата между това да се надявате за нещо и да го изисквате от другия (контрол).

Очакванията се оформят под въздействието на множество фактори като например: родители, ценностна система, общество, приятели, книги, филми, публични личности и нашите собствени идеи.

Важно е да отделим време и да установим кои от тези очаквания са били и продължават да бъдат реалистични, кои можем да постигнем в брака си и как да се справим с онези, които не са се оправдали.

Препоръчвам ти да прочетеш и най-четената ни статия за семейни проблеми: „Стига вече семейни проблеми!“

Малко за думата очакване

Думата „очакване” съдържа в себе си отношение на надежда и очакване за нещо добро. Надеждата ни е необходима, защото тя ни мотивира и ни помага да продължим напред.

Разминаването в очакванията се намира в сърцевината на повечето семейни проблеми. За да можем да се справим с тях, е ключово необходимо да изясним нашите очаквания.

През годините, се срещах с немалко мъже или жени, които искрено вярваха, че ако направят всичко за любимия или любимата, партньорът им ще извърши същото за тях. Разбирам ги – някога и аз бях един от тях, но днес бих казал, че колкото повече се вкопчваш в партньора си и го лишаваш от въздух, толкова по- малки са шансовете да успееш да го запазиш за себе си.

Често обичам да казвам, че дори и да даваш 90% в твоя брак, а партньорът ти – 10%, дори тогава е по-добре да се фокусираш върху твоята част от промяната, вместо да обвиняваш другия, че не си е свършил работата.

Всъщност болката, породена от човека до теб, ти осигурява възможност да станеш по-добър. Естествено, налице са и изключения, за които е необходимо да се поставят граници, особено в по-трудни ситуации, но в момента не говоря за това.

Тайната на пълноценната връзка се крие в намирането на баланс между две ключови поведения:

– стремеж към близост;

– уважение спрямо границите на другия.

Истинската любов живее в онези домове, в които се стремиш към близост, но в същото време уважаваш границите, които твоят партньор ти поставя.

Фантазията, наречена „Аз ще променя другия.“ е най-малкото нечестна и разрушителна за семейните отношения. Подобни очаквания са нереалистични!

Зрелите мъже и жени разбират, че отношенията с другия им осигуряват възможност за личностно израстване, защото няма друг толкова силен фактор за растеж като болката.

Нито едно семейство, приятелство или работен екип, не могат да функционират ефективно, без наличие на зряла емоционална връзка и зрели граници. Намирането на здравословен баланс между близостта и границите ни осигурява възможност да бъдем спокойни, ефективни и стабилни като личности.

Емоционалната близост подсигурява чувствения сок, необходим за здравословното функциониране на една връзка.

Установяването на силна връзка с другия ни позволява да провеждаме открита комуникация, да изразяваме чувствата си и да се определим по-добре, без непременно да се нуждаем от одобрението на партньора.

Самоопределянето, от друга страна, насърчава яснотата, смелостта и личното израстване.

Всеки от нас би трябвало да достигне състояние на зрялост, в което е наясно със себе си, нуждите си, своите силни и слаби страни и заедно с това е способен да ги повдига пред партньора, без да ги натрапва или налага.

Това състояние се нарича самоопределяне и е свързано с ясното комуникиране на нуждата от лично пространство без това да застраши цялостта на връзката. Ето защо, семейства, в които партньорите си дават взаимна свобода, са изключително стабилни.

Ако ги няма или се нарушат тези граници, двамата партньори започват да се контролират взаимно. Разбира се, налице е и другата крайност – търсенето и защитаването на собствените нужди на всяка цена лесно може да се трансформира в егоистични тенденции, които да доведат до отдалечаване между партньорите.

Границите

Здравословните граници се изграждат в резултат от осъзнаването на различните периоди, през които преминава една връзка.

Колкото по близо се намират хората около теб, толкова по-трудно е да им се поставят граници. Взаимозависимостта е резултат от неспособността да се изяснят очакванията и да се уважават взаимните предпочитания и различия.

Предупреждавам: ефективни граници могат и да не се изградят никога, като естественият резултат може да завърши с раздяла или със състоянието „разделени заедно”. Колкото по-бързо изясните границите си, толкова по-малко проблеми ще имате. Сега ще разглеждам тези периоди в повече детайли.

Периодът на независимост

По време на началния период от развитието на една връзка, партньорите не се познават, обичайно се държат уважително, внимателни са и рядко си позволяват да тестват границите на другия:

Периодът на взаимодействие

С времето се появяват чувства и взаимност, партньорите започват да общуват и да споделят с другия своите ценности, нужди, чувства или предпочитания:

Периодът на съзависимост/независимост

По време на този период, често започват да се създават небалансирани отношения, като е възможно да има налице взаимен контрол (а), създаване на надмощие (b) (една от личностите се оказва по-силна), пълно потъпкване на една от личностите (c) или избягване (d):

Периодът на осъзната взаимозависимост

Двамата партньори евентуално започват да уважават ценностите, нуждите, чувствата и предочитанията на другия, активно споделят своите и търсят решение, което да отговори на нуждите и на двете страни.

Този период води до активно слушане, емпатия и в крайна сметка, осъзнато решение за взаимна зависимост, очертавайки общите граници, без да се потъпква личността на другия партньор.

Макар и изглеждащ твърде идеалистичен, този модел създава предпоставките за здрави граници, в които присъстват близост и уважение.

Преди да преминем към принциите, свързани с изясняването на очакванията, препоръчвам да си зададете следните въпроси:

– Реалистични ли са твоите очаквания за връзката? Твърде голяма ли е бездната между тях и реалността?

– Очакваше ли да живееш с идеален партньор?

– Караш ли другия да прави това, което искаш?

– Вярваш ли в идеята, че другият човек е втората страна на твоето незавършено „аз“?

Ако отговориш с „да“ на поне един от тези въпроси, по-добре е да се фокусираш върху своята собствена промяна.

Практично: Ако искаш да се справиш с тенденцията да обвиняваш често партньора си, следните практични съвети биха помогнали:

– Вземи листче хартия и опиши 5 до 7 неща, които те влудяват у него/нея;

– Отбележи три от тях, с които не можеш да направиш компромис;

– Сега е дошъл моментът за приоритизиране – отбележи с цифрите от 1 до 3 реда, по който си готов да споделиш за това с човека до теб, разбира се, в атмосферата на приемане и уважение.

Етапи при очакванията

За да успеем да се окажем на една страница по отношение на нашите очаквания, е необходимо и двете страни да изяснят за себе си на кой етап в този процес се намират.

Етап 1: Осъзнаване на очакванията

Ние рядко осъзнаваме, че имаме очаквания, като подсъзнателно (или напълно осъзнато) се опитваме да натрапим собствената ни перспектива, нужди, чувства/ предпочитания върху личността на другия.

Ние предполагаме, че другите са точно като нас и си позволяваме да пренебрегнем несъзнателно техните индивидуални характеристики и атрибути.

Често се случва така, че имаме склоността да виждаме приятелите или партньора си точно като нас – по-близки до собствените ни разбирания, отколкото те всъщност представляват.

Повечето неразбирателства в човешките взаимоотношения не възникват поради желание за надмощие или целенасочено заяждане.

В по-голямата част от ситуациите, проблемите се случват заради различно възприемане на заобикалящата ни реалност.

Веднага се сещам за следната лично преживяна ситуация…

Както и при повечето хора, израснали по времето на комунизма, вероятно най- голямата сграда, която бях виждал до 1990, беше църквата „Александър Невски”.

Субективната и обективната реалност

Отивайки в Западна Европа малко след това, моята перспектива се разшири при вида на големите катедрали, а когато зърнах Емпайър Стейт Билдинг в Ню Норк, си зададох въпроса: “ Стояне, къде си живял досега?“

Моята субективна реалност беше една малка (според възприятията на други) камбанария.

Обективната реалност се оказа доста по-мащабна и широка.

Трудността идва от факта, че светът на емоциите е невидим и единственият начин да го опознаем, е като задаваме въпроси.

В емоционалния свят не работят принципите на логиката!

Ние сме като слепци, ограничени от собствената ни субективна перспектива…

… лутащи се в тъмното, с надеждата да открием обективната такава.

Нашата субективна преценка се обуславя от темперамента, опита и образованието ни, травмите в миналото, които сме преживели и…

… да си го кажем направо – тъмната страна на личността, характерна за всеки един от нас.

Ако само можехме да осъзнаем този факт, щеше да ни бъде по-лесно да разберем ограниченията при собствената ни преценка и щяхме да се научим да се вслушваме по-добре в перспективата на другите.

Емоциите са изключително полезен сигнал в живота ни, но могат да се окажат и голям предател.

Ето защо намирам за изключително зрели хората, които съумяват да се вслушат в предупредителните сигнали на емоциите си, но в същото време успяват да ги поставят под съмнение.

Още по-сложно става в отношенията, когато мъжът и жената, имат по правило различно възприятие за реалността.

За да съумеят да се разберат, и двамата следва да уловят предупредителните сигнали на своите емоции и да изяснят индивидуалните си очаквания спрямо другия.

Ето как се случва изясняването на собствените очаквания, в празните полета на pdf-a по-долу, се опитайте да отговорите на поставените въпроси:

Етап 2: Комуникация на очакванията

Нашите очаквания ще се окажат само наши собствени, освен ако не се комуникират с другата страна, така че той или тя да може да ги чуе. Значително се увеличава шансът това да се случи, когато комуникацията се извършва без излишни квалификации, забележки или негативни коментари.

Наричаме този подход…

… ненасилствена комуникация.

Ненасилствената комуникация (ННК) е умение, което осветлява ярко света около нас, често изпъстрен с конфликти и недоразумения. Разработена от психолога Маршал Розенберг, ННК е комуникационен процес, основан на състрадание, съпричастност и автентичност, предлагащ път към мирно разрешаване на конфликтите и подпомагащ по-дълбоките връзки между индивидите и общностите.

ННК подчертава състрадателното слушане, честността в изразяване на чувствата и нуждите; емпатичното разбиране.

През 1964 година Розенберг основава „Центъра за ненасилствена комуникация”, за да насърчава разпространението на принципите на ННК; да осигурява обучения и ресурси на лица и организации по целия свят.

Оттогава насам, ННК е призната като мощно средство за разрешаване на конфликти, с приложения от междуличностните отношения до международната дипломация.

До една или друга степен, повечето съвременни методики за пълноценна комуникация в междуличностните отношения, които познаваме днес, стъпват на идеите, разработени от Розенберг.

Опитайте се да комуникирате с партньора очакванията си под формата на просто изречение, след като сте попълнили горната структура.

Ето една примерна структура, която сме препоръчали в ресурса „Граници”:

А. Започнете с подчертаването на грижата – нека слушащият да остане с впечатлението, че вие мислите за доброто на взаимоотношенията ви. Думите, които можете да използвате, са: „Оценявам”; „Благодаря ти”; „Загрижен съм за…”;

Б. Заявете своето намерение – ясно комуникирайте вашата нужда, чувство или предпочитание. Не го правете с нараняващ тон или с троснато, отхвърлящо отношение;

В. Завършете с надежда, че онова, което сте комуникирали, ще бъде взето сериозно предвид от другата страна.

Един пример: „Скъпи, искам да те уверя в моите най-добри намерения, но не мога да присъствам на партито с твоите колеги. Склонна съм да направя това в друг удобен момент, но сега няма да мога, защото Мими има нужда от моето внимание точно в този момент. Искрено се надявам да ме разбереш. Извини ме, по никакъв начин не е свързано с теб.”

Етап 3: Синхронизиране на очакванията

След като сте изяснили за себе си вашите очаквания и те са били споделени уважително с партньора, убедете се, че сте получили ясен отговор за тях – дали

той или тя са готови да удовлетворят тези очаквания, не са готови, или имат нужда от време. Имайте предвид, че поради нашата склонност да виждаме предимно нашата перспектива, обичайно избягваме провеждането на подобни разговори.

Съгласете се заедно за срок за вземане на решение, ако партньорът е склонен да отлага. Важно е също да сте достатъчно търпеливи, за да чуете ясно очакванията на другия и да поемете ангажимент за възможното. Приложение 1 обобщава целия този процес.

Важно: Гледайте обученията ни за подобряване на взаимоотношенията в „Зоната на растежа“ на този линк!

Етап 4: Придържане към очакванията

Трудно можем да се придвижим напред по отношение на нашите очаквания, ако не се придържаме към тях систематично.

Важно: След като обсъдите вашите взаимни очаквания, установете определени последствия, ако някой пропусне ангажиментите си. Двойките, които не прилагат последствия, рядко се придвижват напред по отношение на промяната на своите навици.

Ето някои предложения за последствия:

• Ръчно измиване на семейния автомобил или автомобила на партньора;
• Доброволна помощ в детска градина/училище за 2 до 4 часа;
• Дари 100 лв. на партията, която не харесваш;
• Доброволна помощ в партията или организацията, която не харесваш;
• Помогни на роднина или изпрати пари на роднина, когото не харесваш;
• Избягай 5 километра;
• Направи масаж на партньора в продължение на 60-90 минути;
• Гледай децата за 4 часа, докато твоят партньор отиде някъде да се забавлява;
• Без медия за две седмици;
• Без хобита за две седмици;
• Запиши консултация с психотерапевт.

Изключително важно е да разберете на кой етап от изясняването на вашите очаквания се намирате, а именно:

• осъзнаване;
• комуникиране;
• синхронизиране;
• придържане…

… за да запълните липсващото звено и да се придвижите успешно напред!