Когато си насаме с твоите деца, НАИСТИНА ли прекарваш време с тях? Ние, бащите, можем да правим много неща наведнъж. Можем да си включим телевизора, докато си проверяваме имейла…
… или си чатим по телефона и поддържаме разговор в същото време.
Е, сигурно си МИСЛИМ, че можем, но най-вероятно не обръщаме достатъчно внимание на човека, с когото говорим.
Тъй като многофункционалността може да бъде полезно умение в някои сфери на живота, като например в работата, това лесно може да се допусне и в сфери където не е винаги добре да се допуска, като тази с децата ни например.
Подчертавам: ние трябва да сме съзнателни за това да се фокусираме върху онези, които обичаме. Това е предизвикателство за всички бащи, а ако скоро си станал такъв, това е важен принцип, който трябва да вземеш впредвид.
Ето един примерен сценарий за бащи на малки деца:
Една вечер ти се грижиш за бебето си. Твоето сладурче няма с какво да напакости и ти само мислиш кога да го нахраниш или кога да му смениш памперса.
През повечето време, то просто си стои на едно място.
Всъщност се случва нещо много повече.
Ти го поставяш в детското столче и то е доволно за известно време. Включваш телевизора, изваждаш си телефона или лаптопа (или може би дори книга и списание).
Ти все пак си на разположение; но ставаш „многофункционален“. Имаш задачи за вършене в същото време.
Проблемът е, че това поведение не е най-подходящото за твоето дете.
Тате, ти не можеш да си позволиш да се разсейваш!
В най-лошия случай, това може да е свързано с безопасността на детето. Ако твоят фокус е насочен някъде другаде, ти може да изуснеш нещо важно и бебето да се нарани, или да попадне в опасна ситуация.
Не е задължително да се случи инцидент, но винаги трябва да се взема впредвид.
Другият фактор е че тези „разсейвачи“ не ти позволяват да се свържеш емоционално с твоето дете. Фокусирайки повече и повече от твоето внимание върху тези неща, много скоро бебето ще се превърне в твоят „разсейвач“ или „прекъсвач“.
И… най-накрая, когато тя извика за нещо или се разплаче, това ще те разстрои и подразни.
Грижата за нея ще е като някакво неприятно задължение, което трябва да изпълняваш, докато дойде време да се занимаваш с по-важните за теб неща.
И така, по-вероятното е да загубиш търпение (или дори да се разгневиш).
Най-просто казано, това не е в полза на детето.
Нямам предвид бащите да осигуряват цялото си внимание през всеки един момент; наистина, има и други важни неща, коити трябва да свършим през деня.
По-скоро, искам да те подчертая мястото на баланса и приоритетите; да показваме на децата си всеки ден, отново и отново, че те са скъпоценни за нас.
До всичко начинаещи татковци: решете ПРЕДВАРИТЕЛНО че детето ви е приоритет номер едно.
Ако е будно, занимавайте се с него лице в лице.
Бъдете с него или поне наблизо.
Това е важно напомняне за всички татковци. Когато прекарваме време с нашите деца, ние наистина трябва сме там за тях.
Не трябва да им позволяваме да си мислят, че нашите телефони, видео-игри, или мачове по телевизията, са по-важни от тях.
Времето с тях е безценно, така че нека да се постараем максимално при всяка една възможност да се сближим с нашите скъпи деца.
Не можем да си позволим да сме разсеяни татковци.
1 коментар