Ако имаш повече от едно дете, ти се нуждаеш от среща с всяко от тях поотделно.
Често предизвиквам бащите към тези лични срещи.
Съществуват три категорични причини, поради които го правя:
1. При индивидуалните срещи децата разбират, че са много важни
Детето ти знае, че твоят календар е много натоварен и по какъв начин си определяш срещите.
Ако имаш установено регулярно време с него, тази практика му създава послание, че то е наистина важно посред бурята на твоите задачи.
2. Децата се предразполагат към по-задълбочен разговор
Дерек е баща на тийнейджъри и споделя, че има все повече напрегнатост между тях. Обикновено малки неща около къщата водят до лични сблъсъци.
Но Дерек споделя, че има голяма промяна, откакто си е планувал срещи с тях поотделно на сладолед или айс-кафе.
Докато карали в колата заедно, си говорели лично какво ги вълнува.
Те знаели, че това е времето с татко и е било необходимо да си запазят теми и въпроси за този момент; отворяли сърцата си по неочакван начин.
Татковци, не пропускайте тази безценна възможност!
Нещо по темата >> 5 начина да възпиташ дете с ценности
3. Различни ситуации могат да възникнат, когато правите нещо заедно
Можете да спукате гума, да се счупи колата, или просто да се погрижите за някого. Срещате ваш познат и демонстрирате на сина си или дъщеря си поведение на зрялост и състрадание.
Също така, научавате повече за поведението на своето дете в различните ситуации.
Отивате при някой човек, когото вашият младеж познава и се заговаряте откъде се познавате….
Много други подобни интересни ситуации могат да се създадат, докато просто прекарвате време заедно.
Татковци, възползвайте се от срещите – очи в очи с детето. Впуснете се в по-чести приключения заедно!
Купете си леден сладолед, предприемете по-дълга разходка, посетете книжарница или свършете нещо, което детето ви обича.
Почти е сигурно, че децата ви ще откликнат.
Планувайте го, бъдете постоянни.
Не позволявайте заетостта и хората да ви лишат от срещата с вашата малка принцеса или принц.
Харесвам бащите, които успяват да се свържат с децата си чрез жестове – емоционално и духовно. Подобно поведение създава поток от емоции, вълнения и спомени.
Един такъв спомен, запечатан завинаги у мен, беше свързан с докосване и дори… мирис. Спомям си как моят баща (без да съм поискал) ме целуна по челото. Някак си, все още усещам неговите рошави мустаци и мога да помириша този лек полъх на парфюма му.
Има нещо специално и незаменимо в това бащите да комуникират приемане с децата си по докосващ и утешаващ начин. По този начин те се доближат до тях и им показват одобрение, като малко други неща, които можем да направим.
Ето някои от тези жестове, които ще променят живота на твоите децата:
- Целувка по челото;
- Потупване по главата;
- Прегръдка;
- Стискане на коляното;
- Потупване по гърба;
- Поставяне ръце на рамото.
Важно: Гледайте обученията ни за родители на този линк!
Благодарение на нея ще промените ЗНАЧИТЕЛНО всяка ситуация от вашия личен, семеен и професионален живот!
Това е един мащабен проект на Асоциацията за интензивно семейно консултиране, благодарение на който ще подобрите значително състоянието на вашите семейни взаимоотношения, психично здраве и кариера…
Нещата се променят през годините…
При бебетата, почти всичко е свързано с докосване. Ти ги гушкаш, носиш, обличаш, и им сменяш памперсите.
Поотрасналите деца не се нуждаят само от сигнали – те копнеят за физически контакт. Те ти хващат крака или слагат ръката си върху рамото ти. Те обичат да седят наблизо и да гледат картинки на книга или да редят пъзели.
Всъщност, по-големите деца не се нуждаят от всекидневна помощ и може да не потърсят физически контакт. Но дори и когато децата израстват, те все пак се нуждаят от това физическо и одобрително докосване от страна на техния баща.
Надявам се, че все още сте готови да хванете и повдигнете вашия тийнейджър, както сте правили, когато е бил на три. Не можете вече да го хвърлите във въздуха, но поне може да го повдигнете.
Докосването е важен начин да кажеш „Ти си специален за мен!“
Дори и лекият физически контакт може да бъде значим. Усмихни се на дъщеря си и я потупай по гърба, когато минаваш през коридора. Бъди постоянен, за да постигнеш твоята голяма цел – една голяма прегръдка.
Всъщност прегръдките от типа „просто защото“ могат да се окажат от най-добрите.Ако ти е трудно да получиш прегръдка, помоли с глагол. Може да е нещо такова: „Ще дадеш ли прегръдка на татко днес?“ или „Миличко, имам нужда от прегръдка.“
Децата трябва да усетят топлината, близостта. Те се нуждаят от сигурността.
Това усещане помага за премахването на стреса и натиска в живота. Освобождава ги и им помага да вървят уверено напред пораствайки и правейки нещата сами. Помага им да дадат всичко от себе си, премахвайки бариерите. И често, физическият контакт донася усмивки и смях.
Ресурсът ще помогне да...
✔️разберете основните източници на стрес при децата;
✔️измерите стреса и да установите дали той е в повече от нормалното;
✔️ предприемете конкретни стъпки към намаляване на стреса.
Често чувам този аргумент от страна на мъжете:
- „Нашето семейство не е по докосването и чувствата“ или…
- „Просто не ми идва естествено.“
Разбирам, какво искат да кажат хората, но мисля, че това е само извинение.
Не всичко в живота е удобно, а и в крайна сметка не става въпрос за нас, а за нуждите на децата ни.
Децата правят нещата по-добре, когато имат докосващ контакт с бащите си.
Всички ги правим добре, когато съществува това нещо.
На никаква цена не изоставяйте този физически контакт като начин за комуникация. Така ще повтаряте през цялото време без думи: „Ти си специален за мен.“ или „Искам да ти отделя внимание.“
Докосването показва неща, които не можем да споделим по друг начин.
Ето една малка тайна: прегърни детето си и просто задръж. Има 99 процента шанс, че и двамата ще се усмихвате или смеете няколко секунди след това.
Опитай това също и с твоята съпруга или съпруг.
Нека твоето семейство усети любовта ти, татко.
Давай много прегръдки и целувки изпод мустаци.
Просто не спирай!
Как да намерим време за детето в заетата програма?
Когато си насаме с твоите деца, НАИСТИНА ли прекарваш време с тях? Ние, бащите, можем да правим много неща наведнъж. Можем да си включим телевизора, докато си проверяваме имейла…
… или си чатим по телефона и поддържаме разговор в същото време.
Е, сигурно си МИСЛИМ, че можем, но най-вероятно не обръщаме достатъчно внимание на човека, с когото говорим.
Тъй като многофункционалността може да бъде полезно умение в някои сфери на живота, като например в работата, това лесно може да се допусне и в сфери където не е винаги добре да се допуска, като тази с децата ни например.
Подчертавам: ние трябва да сме съзнателни за това да се фокусираме върху онези, които обичаме. Това е предизвикателство за всички бащи, а ако скоро си станал такъв, това е важен принцип, който трябва да вземеш впредвид.
Ето един примерен сценарий за бащи на малки деца:
Една вечер ти се грижиш за бебето си. Твоето сладурче няма с какво да напакости и ти само мислиш кога да го нахраниш или кога да му смениш памперса.
През повечето време, то просто си стои на едно място.
Всъщност се случва нещо много повече.
Ти го поставяш в детското столче и то е доволно за известно време. Включваш телевизора, изваждаш си телефона или лаптопа (или може би дори книга и списание).
Ти го поставяш в детското столче и то е доволно за известно време. Включваш телевизора, изваждаш си телефона или лаптопа (или може би дори книга и списание).
Ти все пак си на разположение; но ставаш „многофункционален“. Имаш задачи за вършене в същото време.
Проблемът е, че това поведение не е най-подходящото за твоето дете.
Тате, ти не можеш да си позволиш да се разсейваш!
В най-лошия случай, това може да е свързано с безопасността на детето. Ако твоят фокус е насочен някъде другаде, ти може да изуснеш нещо важно и бебето да се нарани, или да попадне в опасна ситуация.
Не е задължително да се случи инцидент, но винаги трябва да се взема впредвид.
Другият фактор е че тези „разсейвачи“ не ти позволяват да се свържеш емоционално с твоето дете. Фокусирайки повече и повече от твоето внимание върху тези неща, много скоро бебето ще се превърне в твоят „разсейвач“ или „прекъсвач“.
И… най-накрая, когато тя извика за нещо или се разплаче, това ще те разстрои и подразни.
Грижата за нея ще е като някакво неприятно задължение, което трябва да изпълняваш, докато дойде време да се занимаваш с по-важните за теб неща.
И така, по-вероятното е да загубиш търпение (или дори да се разгневиш).
Най-просто казано, това не е в полза на детето.
Нямам предвид бащите да осигуряват цялото си внимание през всеки един момент; наистина, има и други важни неща, коити трябва да свършим през деня.
По-скоро, искам да те подчертая мястото на баланса и приоритетите; да показваме на децата си всеки ден, отново и отново, че те са скъпоценни за нас.
До всичко начинаещи татковци: решете ПРЕДВАРИТЕЛНО че детето ви е приоритет номер едно.
Ако е будно, занимавайте се с него лице в лице.
Бъдете с него или поне наблизо.
Това е важно напомняне за всички татковци. Когато прекарваме време с нашите деца, ние наистина трябва сме там за тях.
Не трябва да им позволяваме да си мислят, че нашите телефони, видео-игри, или мачове по телевизията, са по-важни от тях.
Времето с тях е безценно, така че нека да се постараем максимално при всяка една възможност да се сближим с нашите скъпи деца.
2 коментара