Харесвам бащите, които успяват да се свържат с децата си чрез жестове – емоционално и духовно. Подобно поведение създава поток от емоции, вълнения и спомени.
Един такъв спомен, запечатан завинаги у мен, беше свързан с докосване и дори… мирис. Спомям си как моят баща (без да съм поискал) ме целуна по челото. Някак си, все още усещам неговите рошави мустаци и мога да помириша този лек полъх на парфюма му.
Има нещо специално и незаменимо в това бащите да комуникират приемане с децата си по докосващ и утешаващ начин. По този начин те се доближат до тях и им показват одобрение, като малко други неща, които можем да направим.
Ето някои от тези жестове, които ще променят живота на твоите децата:
- Целувка по челото;
- Потупване по главата;
- Прегръдка;
- Стискане на коляното;
- Потупване по гърба;
- Поставяне ръце на рамото.
Нещата се променят през годините…
При бебетата, почти всичко е свързано с докосване. Ти ги гушкаш, носиш, обличаш, и им сменяш памперсите.
Поотрасналите деца не се нуждаят само от сигнали – те копнеят за физически контакт. Те ти хващат крака или слагат ръката си върху рамото ти. Те обичат да седят наблизо и да гледат картинки на книга или да редят пъзели.
Всъщност, по-големите деца не се нуждаят от всекидневна помощ и може да не потърсят физически контакт. Но дори и когато децата израстват, те все пак се нуждаят от това физическо и одобрително докосване от страна на техния баща.
Надявам се, че все още сте готови да хванете и повдигнете вашия тийнейджър, както сте правили, когато е бил на три. Не можете вече да го хвърлите във въздуха, но поне може да го повдигнете.
Докосването е важен начин да кажеш „Ти си специален за мен!“
Дори и лекият физически контакт може да бъде значим. Усмихни се на дъщеря си и я потупай по гърба, когато минаваш през коридора. Бъди постоянен, за да постигнеш твоята голяма цел – една голяма прегръдка.
Всъщност прегръдките от типа „просто защото“ могат да се окажат от най-добрите.Ако ти е трудно да получиш прегръдка, помоли с глагол. Може да е нещо такова: „Ще дадеш ли прегръдка на татко днес?“ или „Миличко, имам нужда от прегръдка.“
Децата трябва да усетят топлината, близостта. Те се нуждаят от сигурността.
Това усещане помага за премахването на стреса и натиска в живота. Освобождава ги и им помага да вървят уверено напред пораствайки и правейки нещата сами. Помага им да дадат всичко от себе си, премахвайки бариерите. И често, физическият контакт донася усмивки и смях.
Често чувам този аргумент от страна на мъжете:
- „Нашето семейство не е по докосването и чувствата“ или…
- „Просто не ми идва естествено.“
Разбирам, какво искат да кажат хората, но мисля, че това е само извинение.
Не всичко в живота е удобно, а и в крайна сметка не става въпрос за нас, а за нуждите на децата ни.
Децата правят нещата по-добре, когато имат докосващ контакт с бащите си.
Всички ги правим добре, когато съществува това нещо.
На никаква цена не изоставяйте този физически контакт като начин за комуникация. Така ще повтаряте през цялото време без думи: „Ти си специален за мен.“ или „Искам да ти отделя внимание.“
Докосването показва неща, които не можем да споделим по друг начин.
Ето една малка тайна: прегърни детето си и просто задръж. Има 99 процента шанс, че и двамата ще се усмихвате или смеете няколко секунди след това.
Опитай това също и с твоята съпруга или съпруг.
Нека твоето семейство усети любовта ти, татко.
Давай много прегръдки и целувки изпод мустаци.
Просто не спирай!
Ако си пропуснал, виж първата част от поредицата >>
Copyright © 2016 National Center for Fathering. Публикувана с разрешение.
1 коментар