„Никоя нужда в детството не е толкова силна, колкото нуждата от бащина закрила“ (Зигмунд Фройд). 

Преди години западните медии отбелязаха новината за баскетболния треньор Том Вандерууд, който жертва живота си, за да спаси малкия си син, роден със синдром на Даун.

По-късно, когато журналистите започнаха да събират по-подробна информация, установиха, че отношението на загриженост към нуждите на другите не е било инцидентно, а част от мирогледа на този уникален баща.

Том бил готов да зареже репутацията си, когато се налагало да помогне на някоe дете от квартала.

Гордеел се с най-малкия си син и го водел навсякъде със себе си.

Свързан ресурс: „30 въпроса от родителството“. Вземете си книгата оттук!

Все повече проучвания по отношение на агресивността като проявление сред децата, водят към една от нейните основни причини – липсата на бащинската обич в семейството.

Колко деца са принудени днес да израстват без бащи?

А колко деца растат в семейства, в които бащата е там, но отсъства физически, поради многото си задължения, извънбрачни връзки или се е отдръпнал емоционално?

Студените, неемоционални бащи отглеждат агресивни деца.

Когато през времето на своя първи мандат президентът Джордж Буш помолил секретарката си да потърси съвета на един изследовател – Джош Макдауъл, запитвайки го, кой е най-големият проблем на американците – световният тероризъм, дълговете, насилието или нещо друго, той отговорил просто:

„Проблемът на Америка е липсата на бащи“.

Секретарката на президента заявила: „Категорично отказвам да му дам подобен отговор!“

Въпреки това, Джош настоявал пред секретарката да отговори именно по този начин – той изпратил по имейл един дълъг списък с проучвания, свързани с бащинството.

Ето някои от тях:

I. Нюйоркският университет  „Колумбия“ (www.columbia.edu) 
поръчал едно много скъпо проучване, целящо да установи по какъв начин различните видове семейни структури, състоящи се от а.) самотен родител; б.) двама биологични родители, се отразяват на бъдещата склонност на детето към злоупотреба с алкохол, взимане на наркотици и прояви на насилие.

Ето и резултатите от изследването:

• Дете, отгледано приоритетно от своята майка, има 30% склонност към злоупотреба с алкохол, взимане на наркотици и прояви на насилие. Това, обаче, не бил най-високият процент…
• Дете, отгледано в семейство с двама биологични родители, където детето има недобро взаимоотношение с бащата, шансът за злоупотреба със субстанции и прояви на насилие е 68%!
• Дете, отгледано в семейство с двама биологични родители, в което детето има близко взаимоотношение с бащата, шансът за злоупотреба с алкохол, наркотици и прояви на насилие е ЕДВА 6%.

II. ФБР са провели мултимилионно изследване с цел да направят профил, който да помогне на полицията, администраторите и директорите в училищата да предвидят кои биха били потенциалните деца-убийци там.

След няколко години проучвания и много изхарчени милиони те успели да посочат някои потенциални характеристики:

1. Всички възможни убийци са бели.
2. Те са представители на средната класа.
3. Техният баща отсъства от семейството или се е отдръпнал от процеса на родителството.

III. Медицинското училище „Джонс Хопкинс“ (www.hopkinsmedicine.org) е извършило едно от най-прецизните изследвания в това отношение. Те се опитали да открият кои са причините за пет проявления при младите хора:

1. Умствено заболяване.;

2. Високо кръвно налягане;

3. Ракови образувания.;

4. Сърдечни заболявания;

5. Самоубийство.

Проучването траело около 30 г. и са били изследвани хиляди възпитаници.

Най-вероятният фактор за тези възможни проявления е бил липсата на близост с единия от двамата биологични родители.

Взаимоотношенията с бащата са важни!

Нещо повече – те маркират по-нататъшното развитие на младите хора и се отразяват върху поведението им.

Студените, неемоционални бащи отглеждат агресивни деца.

Увлечени в нашите ежедневни житейски проблеми, ние често пропускаме нуждите на деца около нас, които вероятно нямат шанса да израстват в щастлива семейна среда.

Деца, които вероятно живеят наблизо и на които можем да дадем толкова много – поглед, изпълнен с уважение; отношение на приемане; топла прегръдка или приятелско потупване.

Нещо повече – грижата за деца, на които липсва бащинската фигура, е едно от най-удовлетворяващите преживявания, които и самите ние можем да преживеем като мъже.

Това действие донася много сигурност и стабилност на детето.

Преди няколко години реших да направя целенасочени стъпки към тийнейджър, с който да прекарвам време заедно, за да запълня макар и частично липсата на баща в неговия живот.

Оттогава нещо се случи у мен и усещам, че започнах да мисля често за тези деца.

Бащи, има две много важни неща, които е добре да запомним – първо, че е добре да се въвличаме в живота на други деца около нас извън нашите собствени и второ – да позволим на други мъже да прекарват време с децата ни /напр. чичо им, добри приятели, съседи/. 

В атмосферата на толкова много изолация не само нашите, но и други деца се нуждаят да преживеят любящата фигура на бащата – някой, който ще ги оцени, насърчи, предизвика към отговорност и ще се погрижи за тях.

Не е нужно медиите да изграждат образа на силния мъж.

Нека го покажем с личен пример.

Какво можем да направим?

• Планувай нераздвоено и необезпокоявано време с твоите съпруга и деца;
• Отделяй време за всяко от децата си поотделно (ако имаш няколко).;
• Опознай света на детето си и се забавлявай с него, за да запълваш емоционалния му резервор и нуждата му от връзка с теб.
• Вземи и друго дете извън твоите собствени, когато излизате някъде със семейството на разходка;
• Вземи със семейството си момче или момиче, което преминава през трудности и заедно да го насърчете;
• Изгради такъв вид отношение у себе си, че винаги да бъдеш готов да отликнем към дете в нужда.

Къде са бащите? От мен и теб зависи какъв ще бъде отговорът на този актуален въпрос.

Свързан ресурс: „30 въпроса от родителството“. Вземете си книгата оттук!