20.01.2010г.

автор: Росен Иванов

Преди да започна да те запознавам с различните правила при управлението на личните финанси, позволи ми да ти дам най-важния принцип, който е необходимо да помниш и да спазваш винаги. Ако не следваш  това правило, е напълно безсмислено да учиш каквото и да е за управлението на личните финанси, защото просто няма да е от никаква полза. Ето как  може да се формулира накратко:

Парите са добър слуга, но лош господар.

Звучи твърде банално и елементарно. Сигурно си го чувал много пъти. Нека да ти го кажа и аз - парите наистина не са най-важното в живота. Те не би трябвало да ни управляват. Не би трябвало да бъдат идол, на който се кланяме. Не трябва те да бъдат последната инстанция в нашия живот. Защото, те не могат да говорят, нито да чуват. Не могат да ни накарат да направим абсолютно нищо. Ние сами избираме какво да направим, независимо дали го осъзнаваме или не. Понякога някои от нас  действаме, сякаш парите са деспот, който властва над решенията ни и ние безропотно изпълняваме неговите нареждания. Не е ли смешно, като се замислиш?

Как можем да разберем дали парите са наш господар?

Според мен това е така, ако:

1. Заради пари вършим или сме готови да извършим престъпления.

Не е начинът да изкараш повече пари, като продаваш наркотици, като крадеш от съседа или работодателя си. Или не плащаш достатъчно на работниците си, или ги лишаваш от необходимите осигуровки. Или, като намериш загубен GSM, да изхвърлиш SIM- картата и да го продадеш в някоя заложна къща. Всеки от нас има съвест. И дълбоко в себе си всички знаем, че това е неправилно.  Независимо, че първоначално изглежда, сякаш сме ударили джакпота и няма изгледи някой да ни разкрие. Независимо че изглежда, сякаш това ще разреши всичките ни проблеми. Да, понякога това са преки пътища към богатството, но само временни, докато не дойде отрезвяването, когато ни хванат в престъплението или близките ни
разберат как сме изкарали тези пари в повече. Дори никой да не ни “хване” първия път, този начин на изкарване на “бързи” пари е особено примамлив и подмолно подкопава устоите на характера ни по начини, които отначало не осъзнаваме. Без да разбираме, ние ставаме пленници на престъпен начин на поведение, който ни води все по-надолу и надолу, докато под някаква форма дойде Видовден, когато всеки трябва да си плати вересиите. И дори да си платиш всичко, в крайна сметка, може би никога няма да измиеш петното от името си, което може да повлияе и на децата ти.                                  
2. Заради пари съсипваме собствения си живот и здраве.

Може да не крадеш, но все пак да съсипваш здравето си от прекалено много работа, за да спечелиш максимално количество от ценните хартийки. Но всичко си има граници. Заради безпокойство, породено от липса на пари, може да не спиш. На всички ни се е случвало. Някои хора заради пари продават телата си. Нищо от това не си струва. Животът и здравето на всеки са толкова по-ценни от това да имаш повече пари. Защото, впоследствие може да се окаже, че с това, което си спечелил, не можеш да върнеш нищо от онова, което си загубил по пътя към богатството.

3. Заради пари съсипваме живота и здравето на другите.

Когато крадеш от някого по някакъв начин, ти отнемаш онова, което той е спечелил с честен труд. Ти разрушаваш собствената си и неговата вяра, че с труда си всеки би могъл да изкара необходимите средства за живеене. И вероятно той също би откраднал при първия удобен случай. Защото, от него са откраднали и той се е превърнал в един вид глупак, ако не го направи. За съжаление, именно този начин на мислене превърна прехода на България към пазарна икономика в толкова кошмарно преживяване. Дори и сега този мироглед продължава да ни краде и ограбва в много по-голяма степен, отколкото осъзнаваме. Нека да не забравяме, че заради пари хора убиват други хора. Това е едно от нещата, които не мога да разбера, но е болезнен факт;

4. Парите са нашият основен мотивиращ фактор да направим каквото и да е.

За съжаление, съвременното общество доста силно стимулира материализма като житейска философия. Постоянно се появяват нови продукти и услуги, които според агресивните реклами не са просто каприз, а насъщна необходимост, без която не може никой “модерен” човек.

Консуматорството се прокарва по-активно и заради това, че всичко може да се купи на изплащане или с лесно достъпен кредит. Тъй като това е доминиращата философия, в обществото е много трудно да се отстоява някаква друга алтернатива. Това да имаш най-новото нещо, защото “Иванови вече го имат” и да се скапваш психически от неговата липса, е по-скоро личностна деформация, стимулирана от обществото, а не непременно нещо правилно. Не случайно, една от десетте Божи заповеди, записани от Мойсей, гласи: “Не пожелавай жената на ближния си; ни да пожелаваш къщата на ближния си, ни нивата му, ни слугата му, ни слугинята му, ни вола му, ни осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти” (Библия, Книга Второзаконие, глава 5, стих 21).

Разбира се, нормално е да се стремим да подобряваме материалното си положение, но е много важно да правим разлика между действителните ни нужди и желанията. Ако имаме най-необходимите неща, като храна, дрехи и подслон, не би следвало да се притесняваме за това, че нещо ни липсва, дори някой друг да има по-добри храна, дрехи, подслон и много други неща, които ние нямаме.

Несъмнено е, че колкото повече пари имаш, толкова по-добре е за теб. Ако си изкарал парите си с честен труд, имаш пълното право да се наслаждаваш на това, че ги имаш, без да се обвиняваш за нещо.

В много поучителния филм John Q, в който главната роля се изпълнява от Дензъл Уошингтън, основният сюжет е следният: Героят на Уошингтън и съпругата му имат едно дете. Бащата работи каква да е работа и много-много не се интересува как да осигури достатъчно средства за семейството си. В даден момент той научава, че детето им е много болно и се нуждае от сърдечна трансплантация. Оказва се, че семейната здравна осигуровка не покрива тази операция. И бащата отива в болницата, взема заложници и след много перипетии и благоприятни стечения на обстоятелствата успява да осигури трансплантация на детето си, без да е необходимо да плаща (все пак не му се разминава съвсем).

В един от ключовите кадри на филма, когато изглежда, че повече няма да се видят, той се навежда към детето си и му предава своите основни житейски послания. Наред с това да е добър, за парите му казва: “Прави пари при всеки удобен случай, ... , гледай да изкараш, колкото можеш повече пари. Защото всичко е толкова по-лесно, когато имаш пари, сине.”

Наистина,  когато имаш достатъчно средства, ти просто не мислиш за тях. Ти пазаруваш това, което ти е необходимо, без да си ограничен от липси. Ти не мислиш прекалено за това, как да се справиш с  ежедневните си разходи и ограничените средства, с които разполагаш. Вместо това, можеш да вършиш онова, което искаш да правиш или работиш. Банкнотите биха могли да донесат щастие, когато си служим с тях, но могат и да го отнемат, ако станат най-важното за всеки от нас.

Всичко, в крайна сметка, се свежда до контрола – или ние контролираме парите, или, колкото и парадоксално да изглежда, те нас.

Винаги, когато загубим контрола, нещата не завършват добре. Това е една от основните предпоставки за доброто управление на личните финанси. Това е начинът да подобрим трайно и сигурно, макар и по-бавно, отколкото би ни се искало, финансовото си състояние. Ако забогатеем изведнъж, може да се получи така, че след известен период на еуфория, да завършим по-бедни, отколкото сме били.