Здравейте и ЧНГ.

Желая Ви много успехи и щастие през 2010!!!

А сега по темата. А тя е една от най-ключовите в семейството, а именно: парите и по-точно - тяхното управление. Виждам, че в сайта има доста съвети как да се подхожда към тях. Бих искал да споделя моето мнение по въпроса и ще се радвам да прочета и вашето, относно моите възгледи. Да не забравя да отбележа че съм мъж на 27 от София, необвързан.

Та относно семейния бюджет. Прочетох, че Вие съветвате той да бъде общ. Всъщност, какво е общ? То е ясно, че парите, така или иначе, отиват за общи цели, но значи ли това, че трябва да седят на едно общо място и всеки да взима, колкото му трябва? Аз мисля, че, определено, това би било неправилно. Според мен, по-разумният вариант е просто задълженията да се разпределят и всеки да разполага със собствените си пари. Може би тук е мястото да отбележим, че в общия случай мъжете печелят повече - така е устроена все още икономиката. Въпреки че в развития свят тенденцията е към изравняване, което е напълно правилно, когато става въпрос за една и съща работа, все още има разлика, а в България тя е още по-голяма.  В тази връзка,  съвсем е разбираемо, че жените са по-големите почитатели на общия бюджет. Това е все пак най-краткият път към материалната сигурност. Но дали, наистина, е най-препоръчителен??? Аз твърдо мисля, че не е така. Ето моите съображения против общите пари и твърдо съм ЗА индивидуалните бюджети, но за общи цели:

1. "Колективна отговорност - индивидуална безотговорност", много стара и много вярна приказка. Дори в реалната икономика става ясно, че общите неща винаги водят до конфликт на интереси и това се пренася в семейството, макар че става въпрос само за двама души. Все пак, хората встъпват в брака като изградени личности с навици, някои от които не могат да се променят, дори и да искат. Всеки човек, макар и семеен, има право на лично пространство, а това значи и на лични пари.

2. Щастливият човек е свободният човек т.е. човекът, който не е в каквато и да е зависимост от каквото и да е. Аз не мисля, че щом човек стане семеен, трябва задължително да престане да е свободен, да има свои мечти, хобита и т.н. Разбира се, всеки разумен човек има глава да мисли, как това трябва да се впише в новите реалности.                     
3. Понеже жените са по-ниско платените и тези, които повече искат общи пари, това за тях е един много удобен начин да си изкарат живота, без да си дават много зор. Намират си работа за 300 лв. Казват ти, че това е положението, толкова дават и се оправяй. Ти си мъж, трябва да ги гледаш. Защо???? Защото някой го мързи да учи или да се обучава да бъде конкурентен на пазара на труда и да се пребори за едно хубаво работно място и да има самочувствие, че не е зависим. Тези наши типично български традиции е време да отидат на бунището на историята. Те се разминават напълно със съвременния икономически свят. Излиза, че общите пари много често водят до стимулиране на мързела. Влиза принципът на най-малкото съпротивление.... А аз с удоволствие бих й помогнал да се квалифицира, за да може да си намери по-хубава работа, но не и да и давам пари отгоре. Всъщност, и по 10 000 лева на ден да печеля, пак няма да й давам ей така. Това е изключително вредно за самата нея. Виждал съм го с очите си.

4. Сигурността на семейството във финансовата част е поставена под сериозна заплаха. Защо? Представете си една греда, която се държи на една опора и друга, която се държи на две опори. Коя би била по-стабилна???? То е ясно...... Представете си следната ситуация: В едно семейство парите са общи. Има деца. Жената работи някъде за 300 лв и е свикнала да разчита на мъжа си за всичко. Такива семейства дал Бог. Тя не се стреми към индивидуално развитие - просто статуквото я устройва и си живее живота. Пропилява си златните млади години в робуване на канони, често спускани от майка й, че "той е мъж и ще те гледа". Така, дотук всичко е добре. Само че се случва някакво нещастие - болест или смърт на мъжа - и какво става тогава??????? Къде отива цялото семейство, когато няма резервен план? Майката не е квалифицирана, не може да си намери добре платена работа и всичко отива по дяволите. Аз лично много бих се притеснявал в такова положение, защото, ако с мен се случи нещо, всичко загива. С две думи "общи пари"..............

5. Свободния достъп до свежи пари винаги стимулира харченето и сегашната световна криза го доказа безапелационно, т.е., когато някой просто ти дава пари, ей така, без да правиш нищо, ти харчиш, без да се замисляш. Спестяване става мръсна дума. Караш от заплата до заплата. Не е ли ужасно??? Познавам доста семейства от различни поколения, които практикуваха това. Резултатът е бил винаги плачевен и те вечно нямат пари. А лошото управление е в състояние да банкрутира и най-богатата корпорация......

6. Според Вас, справедливо ли е единият партньор да се мъчи да изкара повече пари, да се бори на този луд пазар, да се мъчи да става още по-добър и след това да дава всичките си пари на другия и всеки да взима общо? Според мен не е справедливо.                                     
7. Само един наивник може да си мисли, че развод никога не може да го сполети. Хората се променят с годините, преминават през различни етапи от живота, да не говорим, че светът в момента е свръх динамичен. И ако един ден двамата се разведат, общите пари със сигурност значат никакви спестени пари или ако има такива, те са малко и почват скандалите кой да ги вземе. А човек и след развода иска да живее, нали? Индивидуалните бюджети са един вид застраховка срещу промяната, от която никой не е застрахован. То това е един от смисълите и на брачните договори.

8. Жените обичат да казват - "моите пари и парите на мъжа ми са общи"!!!! А дали това е справедливо???

Според мен, как трябва да са нещата, може би се питате? Ами аз винаги съм бил на мнение, че, както в реалната икономика, в политиката, така и в личен план, най-добрият вариант е, когато има равнопоставеност между партньорите, колкото е възможно. Това гарантира една лична свобода и взаимно уважение. Ами да отварям ли дума за това, че една немалка част от жените стои при мъжете си само заради парите, т.е., общите пари стимулират користта в отношенията. Дори в едно шоу наскоро няколко жени си го признаха в национален ефир.

Може би, след всичко това немалко хора биха си казали - е, това семейство ли е? ДА, определено е семейство. В развития свят брачните договори са от много години, защото хората не искат да изпадат в битови скандали за пари и имущество, т.е. там личната свобода е на почит и на законодателно ниво. Но в България те са заклеймени. Ние винаги обичаме да се правим на по-големи католици от Папата.  Не съм забелязал хората да са по-малко щастливи. Даже, напротив, ние сме най-нещастния народ според всички проучвания.

И накрая, как си представям аз идеалния случай, който би ме направил истински щастлив. Да имам жена до себе си, която да е много демократична, да уважава личната свобода и пространство, да бъде амбициозна, за да бъде самостоятелна и дори и да се случи нещо с мен, децата няма да умрат от глад. Трябва да бъдем на едно и също социално-икономическо и културно ниво, за да можем да изповядваме едни и същи ценности за живота. Защото, само когато един човек е способен да каже, че не е зависим, тогава може да се отдаде напълно на семейството си. Така и отношенията са гарантирано безкористни, така двама ще споделяме творческите се успехи и самата жена няма да бъде унижавана да иска пари за едно кафе.

Поне засега не съм я срещнал, но се надявам новата година да ми поднесе тази невероятна радост.

Какво мислите Вие за тези мои възгледи от позицията на професионалисти?

Може би, стана малко дълго, за което се извинявам, но нищо от това не можах да спестя.

Благодаря!

Успех!

-----------

Здравей, К!

Желаем ти много успешна 2010 година!

Благодарим, че ни писа. Оценяваме мнението ти по тези важни въпроси и прочетохме с интерес писмото.

Ще споделим с теб и нашето мнение, имайки предвид и съществения факт, че не си семеен и нямаш деца.

Идеята за общ семеен бюджет не е един общ буркан и всеки да взима колкото иска. Предполага се едно семейство да има общи цели, мечти  и желания. За постигането им се обединяват ресурси и усилия и от двете страни. Представи си, че една компания има за цел производството на обувки, например - ще оцелее ли тя на пазара, ако всеки от служителите в компанията, включително и лидерите й, започне да произвежда напълно различен вид продукти или услуги? Примерът е малко груб за сравнение със семейството, но много показателен. За да реализира компанията своя продукт, е необходимо тя да има ОБЩА цел, в която всеки да намери своето място. В рамките на тази обща цел служителите могат да дават своите идеи и предложения, но не и да променят нейната мисия. Чудесно е всеки от партньорите в брака да има своите мечти и желания, но когато се оженят целта вече става обща!

Същото е и в семейството и семейния бюджет - в края на изтеклата година, както и в края на всеки месец, мъжът и жената сядат с лист хартия в ръка (или компютър) и заедно решават какво ще се случи с общите им пари. Двамата обсъждат, както своите лични желания, така и желанията на партньора си - те също се отразяват при съставянето на бюджета. Т.е., в рамките на брака, всеки получава и личното си пространство, зачитане и уважение на желанията. Всеки има право на глас, както и върху стойността на индивидуалните пари, които ще харчи за каквото иска, за чиято сума, обаче, се съгласяват и двамата. Партньорите си поставят общи финансови цели, които ще преследват и постигнат заедно. Това е нашето разбиране за свобода в рамките на брака. Не е случайно, че социалната наука ни е предоставила многобройни проучвания, че женените партньори спестяват, инвестират и акумулират повече богатство от просто съжителстващите такива. Бракът е институция, която задържа богатството. По отношение на лошите навици смятаме, че не се предполага те да накърняват партньора, а целенасочено да се променят. Всъщност, свързването с някого, който е различен от теб, е една от най-големите възможности да се промениш и е чудесно да се възползваш от тази възможност.  

"Не е ли малко нечестно жената да взима от парите, които аз нося, след като съм се бъхтал толкова много да докарвам повече?", питаш ни ти. А какъв е смисълът изобщо да се ожениш за някого, след като не си готов да му посветиш ВСИЧКО? При подобна философия жената не е съпруга, а по-скоро любовница. Семейството не е семейство, а просто мъж и жена, живеещи заедно. Тогава какъв е изобщо смисълът двамата да живеят под един покрив и да решат, че ще станат едно, както се казва в ритуалната зала? Не е ли това смисъла на брака? Днешното общество притиска нежния пол до такава степен, че той почти не си признава копнежа за дом и уют. Колко според теб струва майчинството? Ще изриташ ли жената навън, за да работи на всяка цена? Вярно е, че тя трябва да има професия и резервен вариант и съвременните условия го налагат. Съществуват индустрии, в които жените се справят дори и по-добре от мъжете.  Но съвременните условия също предлагат и различни варианти за работа - било от къщи, на 4 часа и др.

Тъжната истина е, че немалко жени, в крайна сметка, се оказват измамени, тъй като корпорациите и раздутия държавен сектор просто имат интерес те да бъдат част от работната сила понякога за жълти стотинки. Днес, даже и в Америка, жените печелят до 74% от стойността на заплатите на мъжете. Изглежда така, сякаш фирмите държат да наемат жени за изпълнителска работа, тъй като ще им плащат по-малко. Все още са малко жените, заемащи мениджърски позиции, а рутинното изпълнение на едни и същи операции едва ли спомага за това: те да развият своя потенциал. По-голямата част от възможностите за работа за жени попадат в ограничена ниша, като учителки, секретарки, чиновнички или гледачки на деца.  Разбира се, има жени, които успешно балансират кариерата с отглеждането на децата, но не са много. Смятаме, че един отговорен съпруг и баща е необходимо да има предвид тези факти и да даде свобода на съпругата си доколко и как да работи, както и да се справи с егоистичните си очаквания и намерения.

По точка пет от твоя списък - абсолютно сме за спестяване  и добро управление, спестяване и инвестиране. Освобождаване от лоши кредити и оставяне наследство на децата. По отношение твоя коментар, че индивидуалните бюджети са  застраховка срещу евентуален срив във взаимоотношенията, смятаме, че заедно с това, те предразполагат и да си кажеш  по-лесно - "...еми, не става вече... писна ми, имам си пари, ще си поема квартирата, чао".

Не на последно място са и личните ни наблюдения, че семейства, които изберат да имат общ бюджет, се справят значително по-добре финансово от онези, които разделят парите си. Дефакто, разделянето на парите нерядко е белег за наличие на проблеми в брака.

С искрено пожелание да изградиш успешен дом и семейство:

Стоян и Снежина