НАЧАЛО
МОИТЕ СТАТИИ:
БРАК И СЕМЕЙСТВО
ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЦА
ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ
СРЕДНА ВЪЗРАСТ
СЕМЕЙНИ НОВИНИ
ВЪПРОСИ КЪМ МЕН
СЛЕДВАЙ МЕ!
 fb.png tw.png yt.jpg Google+
КРИЗИСЕН ЦЕНТЪР ПО ИЗНЕВЯРА
Стоян в медиите
КНИГИ:
30_questions_little.jpg _________________521efa360235f.jpg 23204.jpg
ИЗБРАНО
Абонирайте се с RSS!
Как да се справим със своя гняв?

geo_happy_faces.jpg25.06.2006г.

автор: Елена Дянкова

снимка: Студио Фо

Искаме да го приемем или не, факторът, който оказва най-силно въздействие върху развитието на нашите деца, е начинът, по който се отнасяме към собствения си гняв. Ако ние реагираме зряло на своя гняв, тогава им осигуряваме един здравословен климат, в който те не се чувстват застрашени, поради нашите изблици на раздразнение, непредсказуемост и непостоянство. В такъв случай, децата израстват, без да са преживели болките и скърбите, с които много от нас се борят като възрастни и днес.  


Това ги прави цялостни, зрели и стабилни личности, които са отгледани с любов, мир и приемане. Като възрастни те ще могат напълно да разгърнат потенциала, даровете и таланатите в себе си, да бъдат едни целенасочени, зрели, преуспяващи, сърдечни, загрижени и откликващи, уважавани в обществото възрастни хора. И обратно, когато ние като родители не владеем добре гнева си, тогава нараняваме самочувствието и достойнството на нашето дете. То не умее да общува с другите, да преодолява и да се справя със стреса, правилно да възприема света и здравословното изграждане на неговата идентичност. Несправянето с нашия собствен гняв става причина децата ни да имат самоотбранително поведение, насочено срещу всеки авторитет.

Ние всеки ден попадаме в ситуации, в които имаме избор, как да се справим с гнева си. Преди да научим детето си, как да реагира на своето негодувание, трябва първо ние да погледнем към себе си.

Първата стъпка към зряло изразяване на гнева е готовността ни да поемем отговорност за него. Това съвсем не е лесно, защото много по-удобно е да упрекнем за гнева си някой човек или обстоятелства. За съжаление, много хора използват яда като извинение за своите действия или за отношението си. Истината е, че тези хора съзнателно или несъзнателно търсят и използват поводи да се разгневят, за да могат после да оправдаят постъпките си. Много често ние дори не осъзнаваме, че сме гневни: тогава, когато чувстваме ревност, безсилие, самосъжаление или болка, не си даваме сметка, че в основата на всичко е гневът. Но това, че не разпознаваме гнева си, не означава, че нашето дете не го чувства. Ако ние продължим по този начин или отказваме да поемем отговорност за гнева си, нашите деца ще започнат да ни уважават по-малко. Правилно е веднага, когато усетим гнева си, да признаем: „Ядосана съм!” Това е първата стъпка към поемането на отговорност. Всъщност, никой друг не е отговорен за моя гняв – дали аз ще избера да бъда ядосана, дали ще обвиня някого или нещо затова или ще поема отговорност за моето избухване,  дали ще нараня или обидя моето дете и какво поведение ще имам   – ВСИЧКО това е МОЯ ОТГОВОРНОСТ!  

Една от големите грешки на родителите, които не са се научили да изразяват зряло гнева си, е да обвиняват детето си за това, че са ядосани. Причината може да бъде напрежение или неразрешен инцидент в работата, натрупана преумора, финансов или емоционален стрес. Но когато те се приберат в къщи, всичко у детето започва да ги дразни. Тогава чашата прелива и те стоварват върху него цялото насъбрало се през деня напрежение, като го упрекват, че е виновно за раздразнението им. Ако  правят това системно, резултатите ще бъдат трагични.

Какво да правим, когато сме ядосани?
Д-р Рос Кембъл, психиатър с дългогодишна практика по проблемите на децата, юношите и възрастните, в своята книга „Деца в опасност” /„Нов човек”, 2000г./ съветва родителите: „Когато сте с детето си и се случи нещо, което предизвика вашия гняв, как би трябвало да се държите? Ако можете  да реагирате в рамките на тези три думи – ТВЪРДО, НО ДОБРОНАМЕРЕНО - ще се справите чудесно. Не забравяйте, че децата са особено чувствителни към всеки гняв и раздразнение и се страхуват, че ще ги стоварите върху тях. Когато сте ядосани, те знаят това и изпитват към вас безкрайно облекчение и благодарност, ако останете добронамерени.”

Това, което аз правя, е да си дам малко време посред „бурята” и незабавно да изляза от стаята. Банята се оказа добро място, за да размисля за ситуацията и да взема решение за изхода: какво да кажа с по-спокоен и овладян тон, какво полезно да извлека от ситуацията. Това ми се е налагало, както в ранната детска възраст, така и през тинейджърските години на дъщеря ми, когато емоциите избухват внезапно и натискът за незабавно вземане на решение е голям.  

Едва когато вече бяха минали години от моя брак, аз разбрах, че конфликтите, както в брака, така и във всяко взаимоотношение, могат да бъдат градивни, а не задължително опустошителни и разделящи хората. Това се определя от желанието на двете страни /в случая, от способността на родителя/ да разрешат конфликта, а не да го пренебрегнат и „забравят”, като заедно с това погребат емоциите си или преживеят цялата негативна емоционална палитра и помитащия ураган от обиди, викове, негативни изблици и думи, за които после съжаляват. С времето научих, че конфликтът може да бъде ценен урок за това, къде се намирам сега и как по-добре да се справя със следващия сблъсък. Правилно разрешеният конфликт ми помагаше да се приближа по-близо към моето дете и след това ние преживявахме по-голяма близост в нашето взаимоотношение. Всичко това премахна страха ми от сблъсъци и гняв, а всяко несъгласие започнах да приемам като възможност да се приближа повече до дъщеря си.

Друг ценен урок, на който можем да научим своето дете, е, как да прощава. Ако сме се ядосали и сме казали или направили нещо, за което съжаляваме, добре е да поискаме прошка от нашето дете. Това ще бъде един добър пример, как то да го прави и как да прощава не само на другите, но и на себе си. Днес сме свидетели как много хора поради това, че не са научени да прощават на другите и на себе си, преживяват дълбоки кризи във взаимоотношенията, водят нещастен и мизерен живот, страдат от депресия и други болести.

Как да се справим със своя гняв?
Най-разумният начин е да изразим гнева си с думи – добронамерено и в непосредствен контакт с човека, на когото сме ядосани. За предпочитане е да избягваме разрешаването на конфликти по телефона или чрез писма.
Ако трябва да разрешим проблем в работата с нашия работодател, добре е да изразяваме нашето несъгласие или безпокойство със спокоен тон и  да сме сигурни, че се владеем. При зряла реакция от негова страна може да се стигне до решение и това би бил най-добрият изход.

При незряла реакция от отсрещната страна най-добре е да не изливаме безконтролно гнева си, а да потърсим начин да споделим чувствата си с близък човек - приятел, съпруг/а, съветник или родител. Забележете, да споделим, а не да излеем безконтролно чувствата си. Ако задържим всичко в себе си, то със сигурност ще ни потисне.

Често самотният родител няма възможност да направи това. Това е и една от трудните страни в неговия живот – липсата на близък човек, с когото да споделя. В този случай, може да напишете писмо на човека, който е предизвикал гнева ви. Особено в случаите, когато някой се е отнесъл с вас несправедливо и сте се почувствали дълбоко засегнати или не сте били в състояние да се противопоставите, да се справите с болката си. Препоръчително е да не изпращате това писмо, а да го унищожите, когато се почувствате по-добре.

Ако, наистина, сте решили да работите в тази област, най-важното е да разпознавате и да помните своя гняв, като не забравяте как сте се държали. Защото, в противен случай, по-късно вие ще го пренасочите към някой друг или ще го потиснете в себе си. Препоръчително е да си водите бележки как напредвате в справянето с гнева. Много често детето се ядосва повече на единия родител и обикновено тази мишена за детския гняв е майката. Ако ние не сме запознати с тази особеност в детското поведение, много е лесно майката да започне да чувства вина, че не се справя добре или да започне да мисли за себе си: „Аз съм лош родител”. Истината е, че в повечето от случаите майката е единственият човек, пред когото детето се чувства сигурно, обичано и в безопасност, за да си позволи да каже всичко, което мисли, преживява и чувства. Защото знае, че майка  му го обича и няма да го отхвърли след това. Детският гняв трябва да бъде изразен по някакъв начин и най-добре е това да стане с думи. Това, че детето ви изразява гнева си словесно пред вас, ви дава и възможността да го научите как най-добре да се справя с раздразнението си. Разбирането на всичко това не освобождава майката от отговорността да не допуска неприемливите форми на детския гняв и непременно да се занимае с тях.

Още по-трудна е ситуацията в семействата с един родител - самотният родител става единственият обект на детския гняв. Обикновено майката като единствен родител прекарва повече време с детето и следователно, то ще се гневи повече на нея, особено през тинейджърските години. Заедно с това, детето ще си отмъщава на майката и за развода или раздялата на своите родители. През това време другият родител се грижи по-малко, прекарва по-малко време с детето и участва по-малко в конфликтни ситуации. Затова липсващият родител ще предизвиква и по-малко раздразнение у него. Всичко това „логично” води към извода, че „по-добрият родител е този, който по-малко се грижи и споделя живота си с детето” и това обикновено е бащата. В тези случаи е важно майката много добре да е информирана за всички тези причини и механизми на предизвикване и изразяване на детския гняв, да е подготвена дори и за манипулацията, че щом детето се гневи повече на нея, тя е по-лошият родител. Всичко това ще й помогне да държи вината, себеосъждението и отчаянието настрани, а да запази смелостта, надеждата и вярата, че, макар привидно, ще е несправедливо ощетена, ако успее да се справи със своя гняв и гнева на детето си. За в бъдеще ще се радва на уважение, признателност и благодарност от негова страна.
 

Creative Commons License
Произведението Как да се справим със своя гняв?, създадено от Елена Дянкова, ползва Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България договор.
Базирано на следната творба: www.semeistvo.bg.

 
ЗАПИШИ КОНСУЛТАЦИЯ
Семейна консултация със Стоян Георгиев
Брачни консултации
 
banner6.png