10.02.08 г.

автор: Елена Дянкова

Преминавайки през живота, всички ние се нуждаем от помощ – независимо дали това е медицинска помощ от нашия лекар, духовна – от нашия пастор или емоционална – от приятел. Особено много имаме нужда от помощ, когато сме самотни родители. В този случай, върху своите рамене ние носим двоен товар – товар, който е предназначен за двама родители. Тогава защо се чувстваме толкова виновни да помолим за помощ?

23.01.08 г.

автор: Елена Дянкова

снимка: Иво Орешков

Наскоро мои приятели ме помолиха да помогна със съвет на семейство, което отглежда своята 9-годишната внучка. Тяхната дъщеря, т.е. майката на момичето, e разведена и от години прави своята кариера, а сега и дисертация в Австрия. Поради това тя няма възможност да се грижи за своята дъщеря. Дядото и бабата – семейство със стандарт над средния, бяха приели за нормално това положение и влагаха цялата си енергия, обич и сили за възпитанието на своята любима внучка. Резултатите са повече от добри, НО…малката Мия /името е условно/ не познава нито мама, нито татко.

02.09.2006 г.

автор: Елена Дянкова

снимка: Студио Фо

Разводът или смъртта, които правят родителя самотен, оставят в неговия живот голяма празнина и е нормално той да потърси някого, който да я запълни. Но самотният родител трябва да бъде много внимателен, когато неговото сърце започне да търси хора: дали той се влюбва или просто има нужда от някого.

11.04.2006 г.

автор: Елена Дянкова

снимка: Иво Орешков

Повечето от случаите на отглеждане на деца от самотни родители са резултат от загуба на другия родител поради смърт или развод. Съпътстващите емоции от това и в двата случая са, най-вече, силна болка, а също вина и гняв, разочарование, предателство, изоставяне, отхвърляне, обреченост, страх. Заедно с обикновените ежедневни задължения, самотният родител трябва също на ежедневна основа да се справя с тези  емоции – както със своите, така и с емоциите на децата.

07.03.2006 г.

автор: Елена Дянкова

снимка: Студио Фо

Поради това, че самотният родител носи отговорността за извършването на почти всички задължения в семейството, той постоянно живее във високо ниво на стрес. Дотолкова е привикнал със стреса, че понякога само емоционален, физически срив или провал във взаимоотношнията могат да го накарат да види действителността. Затова: